Вътев: България е за отбелязването на етикета, че продуктът съдържа нови геномни техники
България гласоподава „ въздържал се “, заради продължаващите публични и политически разисквания. Смятам, че е прекомерно рано за социологическо изследване, тъй като хората не престават да бъркат ГМО с нови геномни техники. Нашето общество има потребност от достоверна и правилна информация, а не манипулативна, с цел да може в действителност да се ориентира вярно, до тогава ние ще поддържаме тази неутрална позиция.
Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Кирил Вътев в отрасловата парламентарна комисия, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Вътев показа позицията на България и плануваните бъдещи дейности от страна на българското държавно управление по отношение на признатото на първо гласоподаване в Европейския парламент (ЕП) Предложение за правилник на Екологичен потенциал и на Съвета по отношение на растенията, получени посредством някои нови геномни техники, и храните и фуражите, създадени от тях, и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/625.
„ През това време цяла Европа, виждате, по какъв начин губи пазарни позиции поради прекомерно амбициозни зелени политики “, означи той.
Министърът на земеделието акцентира, че с цел да има достоверна и правилна информация във връзка с новите геномни технологии, би трябвало да има задоволително научна информация. Той изясни, че те са прекомерно нови и не са навлезли в практиката у нас, както е в Япония, в Съединени американски щати и в други страни. „ Смятам, че ние сега не сме в положение да се позовем на български данни, можем да се позоваваме единствено на задгранични научни данни “, сподели Вътев.
Министърът на земеделието акцентира, че няма нито един факт, че някой е токсичен или се е разболял от артикули от нови геномни техники. „ Тъй като към момента никой не може изрично да потвърди и вредата, нито че това е бъдещето, по тази причина ние поддържаме позицията „ въздържал се “, изясни той и добави, че това е окончателното мнение, което България поддържа.
„ Ние нямаме желание да накланяме везните наникъде “, безапелационен е Вътев.
Румен Христов от ПГ на ГЕРБ-СДС, сподели от своя страна, че е противоречиво дали ГМО и нови геномни техники не е едно и също. „ Голяма част от учените споделят, че са едно и също “, добави той и съобщи, че е за това България да гласоподава „ срещу “.
Христов попита за какво не залагаме на стандартно и биоземеделие. „ Ние в този момент желаете да чакаме 30 година, защото науката не е напреднала, с цел да забележим какво става със сортовете, какво е въздействието върху децата ни. ГМО-то не ни е належащо на нас в България “, акцентира той.
„ Знаете ли по какъв начин са дали своят вот нашите евродепутати в Народното събрание? Гласували са „ срещу “. Защо се промени позицията от „ срещу “ на „ въздържал се “? Защо се отхвърля да има върху етикетите означение и хората да имат осведомен избор, че продуктите ще бъдат от нови геномни техники. Нека да мислим за биоземеделие “, прикани Христов.
Вътев обърна внимание, че България с всяко свое деяние в Европейски Съюз влияе върху личния си имидж и престиж. „ С всяко свое деяние. Тежестта на нашия глас е 1,53%, т.е. ние сега показваме позиция съвсем единствено за престиж, нашият глас не е решителен, както е на Полша, на Германия “, съобщи земеделският министър и уточни, че достоверната просвета е скромна и тиха.
По думите му решението ще бъде взето без значение дали България е „ за “ или „ срещу “. „ Дали ще сме „ за “ или „ срещу “ – това няма да е решаващо за вземането на това решение. Вместо ние да сътворяваме сортове и да продаваме, нашето семепроизводство клони към нула. Вместо да се чудим по какъв начин да го вдигнем и да продаваме, ние се чудим по какъв начин да го зануляваме “, добави Вътев.
Той изясни, че борбата изобщо не е за нещо друго, а е за пазар на семена и остатъчен материал.
„ Кажете ми къде има соя без ГМО. Проверете захарните произведения и ще видите, че на всички места има соя “, сподели още Вътев.
Министърът на земеделието заяви, че България е срещу неотбелязването на етикета, че продуктът съдържа нови геномни техники. /БГНЕС
