МВФ: България е пред фалит, заплашен е бордът
България е застрашена от банкрут. Има сериозен проблем с поддържането на фискалната непоклатимост. Съществува риск за смяна на съществуващия курс на лв. към еврото. За несигурно време се постанова отсрочване на присъединението ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, с цел да се избави фискалната непоклатимост. Това ще наложи съществени финансови рестрикции. В тази обстановка ще се стигне и до заледяване на приходите. Това са единствено част от сериозните проблеми, пред които е изправена страната ни.
Това се твърди в отчет на министъра на финансите Росица Велкова-Желева.
Става дума за план на протоколно решение на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година като претекстове към него и средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през август предходната година “, сигнализира министърът на финансите и прибавя, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народни събрания.
Тя акцентира, че вследствие на ограниченията, които бяха подхванати от 47-ото Народно заседание, което излъчи държавното управление с министър председател Кирил Петков и финансов министър Асен Василев, „ целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт “.
При тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
1. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания;
4. Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;
5. Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема;
7. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
„ За превъзмогване на тези опасности държавното управление следва да постави всички старания за придържане към цифровите фискални правила и ограничавания по ЗПФ, надлежно да предложи непрекъснати консолидационни приходни и разходни ограничения за постигане на целевите равнища на недостига за интервала 2023-2026 година “, декларира финансовият министър Росица Велкова-Желева.
Това се твърди в отчет на министъра на финансите Росица Велкова-Желева.
Става дума за план на протоколно решение на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година като претекстове към него и средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през август предходната година “, сигнализира министърът на финансите и прибавя, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народни събрания.
Тя акцентира, че вследствие на ограниченията, които бяха подхванати от 47-ото Народно заседание, което излъчи държавното управление с министър председател Кирил Петков и финансов министър Асен Василев, „ целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт “.
При тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
1. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;
2. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания;
4. Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;
5. Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната;
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема;
7. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.
„ За превъзмогване на тези опасности държавното управление следва да постави всички старания за придържане към цифровите фискални правила и ограничавания по ЗПФ, надлежно да предложи непрекъснати консолидационни приходни и разходни ограничения за постигане на целевите равнища на недостига за интервала 2023-2026 година “, декларира финансовият министър Росица Велкова-Желева.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ