България е заплашена от фалит, има риск за фиксирания курс

" България е застрашена от банкрут, има риск за закрепения курс лев-евро ".

Подобно заглавие през 2023 година би трябвало да докара до незабавна оставка на министъра на финансите. Защо? Защото би означавало, че 26-годишният прогрес на България след последната социалистическа злополука е бил занулен.

Би означавало, че страната се е върнала на изходната позиция от зимата на 1996 година, когато съотношението външен дълг към Брутният вътрешен продукт беше 243%, международните финансови пазари отказваха да дават заеми на България, 1 $ струваше 3000 лв., новините започваха и свършваха с изискванията по Стенд-бай съглашението с МВФ, а участието в Европейски Съюз и НАТО изглеждаше като мираж в далечината.

Би означавало цялостен провал, за който цяла Европа да не стопира да приказва.

Това не може да е по-далеч от истината.

Какво общо има България през 2023 година с наследството на Жан Виденов - има ли годишен стопански спад от -10%? Има ли всеобщи банкрути на банките и изнасяне на парите в буркани и дюшеци? Има ли дефицит на съществени хранителни артикули в магазините, над 300% хиперинфлация, евакуиране на валутните запаси, обезценяване на лв., загуба на над 50% от спестяванията на вложителите, несъстоятелна промишленост, външнополитическа изолираност?

Всеки, който е претърпял 90-те, знае какъв брой неуместно е търсенето на каквато и да е аналогия сред стопанската система на тогавашна и днешна България.

Самата Росица Велкова призна (с половин уста), че изказванията за държавен банкрут са погрешни " медийни тълкования " върху апокрифен отчет на нейния екип, изминал по неразбираеми пътища към " 24 часа " и " Труд ". Направи спогодба, че риск за валутния курс има единствено в теоретична вероятност, в случай че бюджетните дефицити излязат отвън надзор.

Проблемът на МФ не е в това, че прави оценка заканите при най-тежките вероятни сюжети. Прогнозирането и предварителната подготовка е обвързване на държавните институции.

Проблемът на МФ е в това, че целеустремено пропуща да направи разликата сред действителност и съмнение.

Служебният кабинет освен не стопира, а, в противен случай, дава инерция към по-опасно отрицателно развиване - дезинформация, корист със страхове, суматоха, нерационални стопански и политически решения.

Тази акция налива и масло в огъня на партии като " Възраждане ", които от месеци помпат мощна агитация против присъединението към еврозоната. Служебният кабинет освен не противодейства на внушенията им, само че и в този момент приказва за " безсрочно " отсрочване на един от главните цели на страната. Уж теоретично.

Най-недостоен за Министерството на финансите е фактът, че отчетът им се появи в съвършен синхрон с предизборната акция на Бойко Борисов, който от няколко дни подгрява публиката за прословутия 7-процентов недостиг.
На 12 март в Монтана Борисов афишира, че " финансите са чудовищно потънали ", а " услужливите медии канят такива като Лъчо Богданов, които на 7% недостиг споделят, че не е нищо ".
" Като забележим, че дефицитът е 7%, че страната кръви и не може да изтегли заеми, че спадът на Брутният вътрешен продукт води до криза и до консервативни ограничения, стягане на колана ", изяснява още Борисов и упреква служебното държавно управление, че премълчавало " далаверите " на ПП/ДБ.
На 13 март в Пазарджик Борисов непосредствено слага задания на Росица Велкова: " Министерство на финансите е длъжно в идващите дни да покаже парите на страната и големите дупки, които зеят в бюджета. Виждам платените им икономисти по какъв начин се пробват да ни убедят, че стопанската система е добре, единствено че за тези 2 години не знам нещо да е откривано ".На 14 март в Кюстендил Борисов непосредствено предизвестява МФ: " Ще мълча още няколко дни за това, което знам за бюджета и същински се надявам Министерство на финансите да извади действителното финансово положение на страната. Обявават, че ще дават по 50 милиарда, а дефицитът е 7%! До октомври би трябвало да изтеглим най-малко още 10 милиарда дълг, с цел да вържем двата края за безумните им решения ".
За съпоставяне: последната година, в която България завърши с недостиг над 5%, е 2014 - годината на банкрута на КТБ, когато финансови министри бяха поредно Петър Чобанов (ДПС) и Владислав Горанов (ГЕРБ), а Росица Велкова е шеф на отдел " Устойчиво икономическо развиване " в дирекция " Държавни разноски ".

По-жалкото е, че Министерството на финансите единствено слага под въпрос общественото доверие в прогнозните му данни за повторно в последните 7 месеца.

Докато още не се знаеше дали ще има постоянен кабинет и кой ще го управлява през август 2022 година, МФ предупреждаваше за " рекорден " бюджетен недостиг, който трябваше да стигне до 6,8% от Брутният вътрешен продукт.

По същото време " национално виновните " партии плашиха с режим на тока през зимата, с проваляне по нанадолнището в дългова серпантина, със " счупената страна " и сходни клишета. Нито едно от тях не се реализира - никой не пое отговорност за думите си.

Когато стана ясно, че служебният кабинет ще остане на власт най-малко до април 2023 година - под непромененото управление на Росица Велкова МФ въпреки всичко откри по какъв начин да свие недостига до под 3 на 100, или над два пъти по-малко от прогнозите му с четиримесечна отминалост.

Сега МФ още веднъж се изкуши да поиграе на предизборна политика, а този път не се тормози да извика най-големия призрачен сън на всеки пълновръстен български жител - повтаряне на рецесиите от 90-те.

Междувременно, задачата за участие в еврозоната отиде в девета глуха, последният парламент и служебният кабинет потеглиха на обречена задача да предоговарят Плана за възобновяване, вместо да извършват заложените промени, а цялостното чувство за ръководството под Румен Радев е за крачка напред, две обратно и три метра вляво.

Кой има интерес от тази токсична атмосфера, всеки може да си даде сметка.

Да печелиш избори със боязън и послушание е единствената тактика на тези, които не знаят по какъв начин да печелят доверие с небосвод и хрумвания.

·