Евростат: 10 пъти повече разстояние изминават българите със самоле т, отколкото с влак
България е втората страна в Европейски Съюз по разстояние, изминато със аероплан. Общо 16.3% от всички километри, изминати с някакъв главен тип превоз от българи, се падат на полетите. Данните за 2021 година слагат преди всичко Хърватия с 25.4%, а на трето Испания с 13.1%. Средният индикатор за Европейски Съюз е 7.3%.
Почти 10 пъти по-малко разстояние са минали пасажерите от България с трен - едвам 1.7% от така наречен пътникокилометри. Над два пъти по-малко от самолетните полети са изминати с рейсове - 6.7%. Господството на леките коли е тотално, тъй като три четвърти, 75.3%, от покритите дистанции се падат на тях.
Последното не е изненадващо, тъй като по този начин е в целия Европейски Съюз, демонстрират данните от Евростат. При леките коли делът е даже още по-висок, в сравнение с в България - 79.1%.
Сравнението с наклонността през последните 10 години разкрива, че ударът от рестриктивните мерки около пандемията от COVID-19 върху пътуванията със аероплан и рейс още не е превъзмогнат.
Автобусните превозвачи са минали през 2021 година с съвсем 2 процентни пункта по-малко разстояние, в сравнение с през 2011 година (от 9% на 7.1%). При влаковете понижението е от 1 пункт (от 6.6% на 5.6%). При самолетите обаче има непрекъснато нарастване от 10.9% през 2011 година до 15% през 2019 година, последната естествена година преди пандемията, в първата година от която (2020 г.) този дял е рухнал до 5.7%, с цел да се възвърне отчасти на идната година до 7.3%.
Публикацията на Евростат е във връзка европейската Седмица на подвижността (16 - 22 септември), за която е публикуван и отчет на " Грийнпийс ", критикуващ: " Eвропа систематично избира колите пред влаковете и три десетилетия (от 1995 година насам, т.е. надалеч преди разширението на изток) харчи 66% повече средства за автомобилни пътища (нови и поддръжка, в сравнение с за жп линии, чиято мрежа понижава трагично. " Става дума за 1.5 трилиона евро за автопътища против 930 милиарда евро за железопътни линии, които организацията дефинира като " устойчиви и наличен публичен превоз ".
Това принуждава европейците да имат коли, с цел да могат да се придвижват обикновено, и това важи с цялостна мощ за България, се споделя в известието за отчета. Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година - а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0.4%). От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6.5% - или с 15 650 км, изброяват от " Грийнпийс ".
Почти 10 пъти по-малко разстояние са минали пасажерите от България с трен - едвам 1.7% от така наречен пътникокилометри. Над два пъти по-малко от самолетните полети са изминати с рейсове - 6.7%. Господството на леките коли е тотално, тъй като три четвърти, 75.3%, от покритите дистанции се падат на тях.
Последното не е изненадващо, тъй като по този начин е в целия Европейски Съюз, демонстрират данните от Евростат. При леките коли делът е даже още по-висок, в сравнение с в България - 79.1%.
Сравнението с наклонността през последните 10 години разкрива, че ударът от рестриктивните мерки около пандемията от COVID-19 върху пътуванията със аероплан и рейс още не е превъзмогнат.
Автобусните превозвачи са минали през 2021 година с съвсем 2 процентни пункта по-малко разстояние, в сравнение с през 2011 година (от 9% на 7.1%). При влаковете понижението е от 1 пункт (от 6.6% на 5.6%). При самолетите обаче има непрекъснато нарастване от 10.9% през 2011 година до 15% през 2019 година, последната естествена година преди пандемията, в първата година от която (2020 г.) този дял е рухнал до 5.7%, с цел да се възвърне отчасти на идната година до 7.3%.
Публикацията на Евростат е във връзка европейската Седмица на подвижността (16 - 22 септември), за която е публикуван и отчет на " Грийнпийс ", критикуващ: " Eвропа систематично избира колите пред влаковете и три десетилетия (от 1995 година насам, т.е. надалеч преди разширението на изток) харчи 66% повече средства за автомобилни пътища (нови и поддръжка, в сравнение с за жп линии, чиято мрежа понижава трагично. " Става дума за 1.5 трилиона евро за автопътища против 930 милиарда евро за железопътни линии, които организацията дефинира като " устойчиви и наличен публичен превоз ".
Това принуждава европейците да имат коли, с цел да могат да се придвижват обикновено, и това важи с цялостна мощ за България, се споделя в известието за отчета. Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година - а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0.4%). От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6.5% - или с 15 650 км, изброяват от " Грийнпийс ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ