Инж. Петър Кънев има уменията и опита да бъде чудесен министър-председател
България е варваризирана страна от културна позиция, всяко последващо потомство деградира от ден на ден и повече, разяснява проф. Иво Христов
- Проф. Христов, сериозна е обстановката в света от последните месеци и това има своя резултат върху България. Как виждате вие геополитическата карта?
- Това, което се случва, е че има едно прекалибриране на центровете на силата - икономическа, демографска мощност в света. В този смисъл това са най-интересните и най-вълнуващи, само че и най-опасни времена. Ние имаме щастието или нещастието да живеем към този момент в Окото на бурята. Аз не мисля, че това, което е било до този миг, е върха на рецесията. Според мен тя занапред следва. Големият проблем е, че когато се прави такова прекалибриране на силите, целият исторически опит е посочил, че това се случва посредством война.
За положително или неприятно човечеството не е измислило други начини, посредством които едните хегемони слизат от сцената, с цел да бъдат заместени от други. В случая имаме хвърлено предизвикателство към превъзходството на Съединени американски щати и тяхната клиентела, към която и България има достойнството да принадлежи като най-периферна територия. Намираме се на доста рисково място. Докато давам това изявление, се организира срещата на BRICS в Казан, където едни от най-големите в демографско, икономическо и военно отношение сили образуват нов блок. Това, което сега следим е че остарелият хегемон още не е слязал от сцената, само че никой не е споделил, че ще слезе.
Говорим, несъмнено, за Съединени американски щати. Няма подобен казус в историята, само че не го изключвам - може да се случи по този начин, че най-плашещата догадка е, че свличащият се хегемон може да повлече със себе си целия свят. Той няма ресурса и опциите да управлява по този начин света, както го правеше преди, само че може да го свлече със себе си и това е прекомерно рисково.
- Как се отразява всичко това на нашето малко село „ България ”? На нашата страна?
- Имате прекомерно богато въображение, защото виждате страна там, където аз не я виждам. Но евентуално аз имам проблеми със зрението и сетивата. Имаше подобен анектод преди години от късната Перестройка. Един човек отишъл на доктор и споделил „ Докторе, лекувай ме! Много съм зле! ”. Докторът го попитал какво му е и получил отговор: „ Ами, това, което го виждам, не го слушам. И това, което слушам, не го виждам ”. Та на самия въпрос. За положително или за неприятно ние живеем на доста значимо геополитическо място. Повтарял съм го доста пъти, само че отново ще го кажа - българите, като народ и България, като страна - нямат никакво значение. Мястото е от голяма важност. Ние, несъмнено, нямаме никакъв принос към това, въпреки някои да се бият в гърдите какъв брой ни била красива страната. Не, ние по-скоро имаме принос за нейното заличаване.
България се намира на кръстопът сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга. Това са два от главните входове на Европа - От Евразия и от Африка. И в този смисъл България е на значимо място. Никой няма да остави това място безпризорно, нито някой ще остави хората тук да имат някакво лично мнение - било то вътрешно, външно или геополитическо. В този смисъл това, което нашият недодялан метод на мислене или отсъствието на такова, се пробва да разбере - нищо от това, което се случва в България, не се дефинира от вътрешни фактори. И рецесиите и седмите избори, и осмите избори, които допускам следват - всичко това е разследване.
То е последица от конфликта на външните геополитически фактори и постоянно е било по този начин. Самата модерна българска страна е зародила вследствие на геополитически конфликт и той не е сред Руската и Османската империя, а сред Руската и Великобританската империя. Част от така наречен „ Голяма игра ”, която е почнала от Манджурия и е стигнала до Западните Балкани, до Босна. Ние сме една от контактните точки, в които двете геополитически плочи са се сблъскали челно. Когато общата логичност на системата е ясна, можете да разберете и ориста на детайлите в нея, а не противоположното. Защото огромната логичност дефинира дребната.
- А кои са основните детайли на системата в политически аспект в България и ще има ли държавно управление в последна сметка?
- А за какво въобще смятате, че е значимо да има държавно управление? Сериозно ли мислите, че ориста на България зависи от това дали ще има държавно управление, какъв ще е неговият състав и така нататък? България е периферна територия със затихващи функционалности. Част от Западния план, в който бяхме вкарани без никой да ни пита преди 30 години. Както пък предходните 45 години бяхме вкарани в Съветската общественост. За положително или за неприятно, в границите на тази Съветска политическа и икономическа орбита ние станахме 27-ата индустриална мощ в света. В резултат на вкарването ни в геополитическата орбита на Западните сили, сега сме някъде след 70-о място. За 30-и-няколко години България от 9 милиона стана 5.5 млн. индивида. Страната е деиндустриализирана. Половината население или е отишло в по-добрия свят - нагоре, или в другия свят - на запад да търси шансове за развиване. Деградирали сме във всяко едно отношение. Най-важното от тях обаче е културно-психологическото. Това е варваризирана страна във всяко едно отношение. Слезте на улицата - всеки в най-хубавия случай ви приказва на „ ти ”. Преди 30 години в Социалистическа България това не беше допустимо. Това е въпрос на обикновено почитание, каквото отсъства. Каквото към този момент 4-5 поколения в границите на така наречен преход от ден на ден деградират. Те раждат и възпитават, в случай че можем по този начин да го назовем, все по-деградиращи поколения. Това мога да ви го кажа като учител и нещата са трагични.
- Как да обърнем този развой?
- Разбирам въпроса ви от чисто човешка позиция, само че ще отговоря не като човек, а като обществен академик. За разлика от битовата кухненска логичност, не всеки проблем в действителността има решение. Сред популацията е широкоразпространено желанието да има рецепта за оправянето ни и тя да е елементарна, безболезнена и те да не вземат участие в нея. Ако могат просто да седят на дивана и всичко единствено да се реши. Не, това няма да се случи и нещата няма сами да се оправят. Бих бил благополучен, в случай че нито една от моите прогнози не се реализира. Но би трябвало да се има поради, че прогнозите в обществените науки не са въпрос на гледане на пъстър фасул. Разглеждат се трендове и се прави опит данните да се проучват. Разбира се, има детайл на случайност, само че като цяло това е логиката. Ние ще продължаваме да деградираме във всяко едно отношение. В това нямам никакви подозрения. Минимизирал съм своите упования от живота и това какво ще се случи с нашата страна. Вече сме я докарали до там, че просто да се молим да не бъдем вкарани непосредствено във боен спор.
- Има ли въпреки всичко нотка оптимизъм?
- Не обичам този въпрос и няма да Ви отговоря.
-Бяхте депутат много години - в три Народното събрание, а пък звучите като аполитичен. Какъв е подтекстът на вашата поддръжка за инж. Петър Кънев, който е претендент за народен представител от „ БСП-Обединена Левица ” в този момент?
- Бях в политиката и излязох, тъй като си дадох елементарна сметка, че нищо от това, което бих желал да се промени, не може да се промени в настояща България със настоящия инструментариум. Разбира се, че ще поддържам читави хора като инж. Петър Кънев. Той ми е другар и за мен това е значимо. Приятел се познава не тогава, когато е елементарно, а тогава, когато е мъчно. На второ място обаче ще кажа, че господин Кънев е един от дребното смислени хора в българската политика - технократ, човек с потресаващи качества, подготовка и опит, който нашата страна за жалост не употребява.
- Инж.Кънев се спряга и като възможен министър на стопанската система. Не за първи път.
- Би могъл да бъде и превъзходен министър-председател на тая страна. Той има разсъдъка. Надпартиен е. Изключително балансиран човек е и знае какво е допустимо и невероятно тук и в този момент, в тази обстановка. Той е консенсусен - пробва се да построява мостове, вместо да основава спорове там, където не е належащо. В този смисъл по тази причина съм в Бургас. Отдавна съм спрял да поддържам в политиката боичките с цветове. Те нямат никакво значение в българския подтекст. Това, което поддържам са хора. Читави хора. Защото те са ъгъл. В Древна Гърция Диоген е ходел по улиците със разпален фенер денем и хората го питали: „ Какво правиш, философе? ”, той отговарял: „ Търся хора в тълпата! ”. Та по този начин и аз. Като съм намерил един-двама индивиди, виждам да ги поддържа със скромните си сили, доколкото това е допустимо. Нямам никакви илюзии, че ще обърна земното притегляне, само че е хубаво въпреки всичко двама-трима смислени хора да получат тази поддръжка, тъй като другояче всичко става безсмислено.
- На каква тематика говорихте през вчерашния ден в Бургас пред хората в Театър „ Адриана Будевска ”?
- С сътрудника Гранитски се опитахме да разбираем на хората да не взимат доста във вътрешността една обстановка, която не могат да трансформират. Но въпреки това обстановката може да се промени, даже и да наподобява злокобно необратима. Това може да стане, в случай че хората стартират да употребяват главите си по предопределение, да засилват мозъка и да стартират да мислят. Да осмислят живота си, а не да се трансформират във функционалност единствено на дебелото си черво. Българите най-накрая би трябвало да схванат нещо доста просто на думи и комплицирано на дело - спасението на всекиго минава през спасението на всички, а не противоположното.
- Има ли някаква роля индивидът в възможния развой по превръщане на неприятните трендове?
- Огромна. Както е споделил Буда: „ Можете да успехите хиляди врагове в пердах, само че най-голямата победа е тази над себе си ”. На личните си боязън, мързел, липса на воля, на дисциплинираност. Преди време питах едни мои студенти какъв план имат за живота и те не ми схванаха въпроса. Разбирате защо става дума.
- Проф. Христов, сериозна е обстановката в света от последните месеци и това има своя резултат върху България. Как виждате вие геополитическата карта?
- Това, което се случва, е че има едно прекалибриране на центровете на силата - икономическа, демографска мощност в света. В този смисъл това са най-интересните и най-вълнуващи, само че и най-опасни времена. Ние имаме щастието или нещастието да живеем към този момент в Окото на бурята. Аз не мисля, че това, което е било до този миг, е върха на рецесията. Според мен тя занапред следва. Големият проблем е, че когато се прави такова прекалибриране на силите, целият исторически опит е посочил, че това се случва посредством война.
За положително или неприятно човечеството не е измислило други начини, посредством които едните хегемони слизат от сцената, с цел да бъдат заместени от други. В случая имаме хвърлено предизвикателство към превъзходството на Съединени американски щати и тяхната клиентела, към която и България има достойнството да принадлежи като най-периферна територия. Намираме се на доста рисково място. Докато давам това изявление, се организира срещата на BRICS в Казан, където едни от най-големите в демографско, икономическо и военно отношение сили образуват нов блок. Това, което сега следим е че остарелият хегемон още не е слязал от сцената, само че никой не е споделил, че ще слезе.
Говорим, несъмнено, за Съединени американски щати. Няма подобен казус в историята, само че не го изключвам - може да се случи по този начин, че най-плашещата догадка е, че свличащият се хегемон може да повлече със себе си целия свят. Той няма ресурса и опциите да управлява по този начин света, както го правеше преди, само че може да го свлече със себе си и това е прекомерно рисково.
- Как се отразява всичко това на нашето малко село „ България ”? На нашата страна?
- Имате прекомерно богато въображение, защото виждате страна там, където аз не я виждам. Но евентуално аз имам проблеми със зрението и сетивата. Имаше подобен анектод преди години от късната Перестройка. Един човек отишъл на доктор и споделил „ Докторе, лекувай ме! Много съм зле! ”. Докторът го попитал какво му е и получил отговор: „ Ами, това, което го виждам, не го слушам. И това, което слушам, не го виждам ”. Та на самия въпрос. За положително или за неприятно ние живеем на доста значимо геополитическо място. Повтарял съм го доста пъти, само че отново ще го кажа - българите, като народ и България, като страна - нямат никакво значение. Мястото е от голяма важност. Ние, несъмнено, нямаме никакъв принос към това, въпреки някои да се бият в гърдите какъв брой ни била красива страната. Не, ние по-скоро имаме принос за нейното заличаване.
България се намира на кръстопът сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга. Това са два от главните входове на Европа - От Евразия и от Африка. И в този смисъл България е на значимо място. Никой няма да остави това място безпризорно, нито някой ще остави хората тук да имат някакво лично мнение - било то вътрешно, външно или геополитическо. В този смисъл това, което нашият недодялан метод на мислене или отсъствието на такова, се пробва да разбере - нищо от това, което се случва в България, не се дефинира от вътрешни фактори. И рецесиите и седмите избори, и осмите избори, които допускам следват - всичко това е разследване.
То е последица от конфликта на външните геополитически фактори и постоянно е било по този начин. Самата модерна българска страна е зародила вследствие на геополитически конфликт и той не е сред Руската и Османската империя, а сред Руската и Великобританската империя. Част от така наречен „ Голяма игра ”, която е почнала от Манджурия и е стигнала до Западните Балкани, до Босна. Ние сме една от контактните точки, в които двете геополитически плочи са се сблъскали челно. Когато общата логичност на системата е ясна, можете да разберете и ориста на детайлите в нея, а не противоположното. Защото огромната логичност дефинира дребната.
- А кои са основните детайли на системата в политически аспект в България и ще има ли държавно управление в последна сметка?
- А за какво въобще смятате, че е значимо да има държавно управление? Сериозно ли мислите, че ориста на България зависи от това дали ще има държавно управление, какъв ще е неговият състав и така нататък? България е периферна територия със затихващи функционалности. Част от Западния план, в който бяхме вкарани без никой да ни пита преди 30 години. Както пък предходните 45 години бяхме вкарани в Съветската общественост. За положително или за неприятно, в границите на тази Съветска политическа и икономическа орбита ние станахме 27-ата индустриална мощ в света. В резултат на вкарването ни в геополитическата орбита на Западните сили, сега сме някъде след 70-о място. За 30-и-няколко години България от 9 милиона стана 5.5 млн. индивида. Страната е деиндустриализирана. Половината население или е отишло в по-добрия свят - нагоре, или в другия свят - на запад да търси шансове за развиване. Деградирали сме във всяко едно отношение. Най-важното от тях обаче е културно-психологическото. Това е варваризирана страна във всяко едно отношение. Слезте на улицата - всеки в най-хубавия случай ви приказва на „ ти ”. Преди 30 години в Социалистическа България това не беше допустимо. Това е въпрос на обикновено почитание, каквото отсъства. Каквото към този момент 4-5 поколения в границите на така наречен преход от ден на ден деградират. Те раждат и възпитават, в случай че можем по този начин да го назовем, все по-деградиращи поколения. Това мога да ви го кажа като учител и нещата са трагични.
- Как да обърнем този развой?
- Разбирам въпроса ви от чисто човешка позиция, само че ще отговоря не като човек, а като обществен академик. За разлика от битовата кухненска логичност, не всеки проблем в действителността има решение. Сред популацията е широкоразпространено желанието да има рецепта за оправянето ни и тя да е елементарна, безболезнена и те да не вземат участие в нея. Ако могат просто да седят на дивана и всичко единствено да се реши. Не, това няма да се случи и нещата няма сами да се оправят. Бих бил благополучен, в случай че нито една от моите прогнози не се реализира. Но би трябвало да се има поради, че прогнозите в обществените науки не са въпрос на гледане на пъстър фасул. Разглеждат се трендове и се прави опит данните да се проучват. Разбира се, има детайл на случайност, само че като цяло това е логиката. Ние ще продължаваме да деградираме във всяко едно отношение. В това нямам никакви подозрения. Минимизирал съм своите упования от живота и това какво ще се случи с нашата страна. Вече сме я докарали до там, че просто да се молим да не бъдем вкарани непосредствено във боен спор.
- Има ли въпреки всичко нотка оптимизъм?
- Не обичам този въпрос и няма да Ви отговоря.
-Бяхте депутат много години - в три Народното събрание, а пък звучите като аполитичен. Какъв е подтекстът на вашата поддръжка за инж. Петър Кънев, който е претендент за народен представител от „ БСП-Обединена Левица ” в този момент?
- Бях в политиката и излязох, тъй като си дадох елементарна сметка, че нищо от това, което бих желал да се промени, не може да се промени в настояща България със настоящия инструментариум. Разбира се, че ще поддържам читави хора като инж. Петър Кънев. Той ми е другар и за мен това е значимо. Приятел се познава не тогава, когато е елементарно, а тогава, когато е мъчно. На второ място обаче ще кажа, че господин Кънев е един от дребното смислени хора в българската политика - технократ, човек с потресаващи качества, подготовка и опит, който нашата страна за жалост не употребява.
- Инж.Кънев се спряга и като възможен министър на стопанската система. Не за първи път.
- Би могъл да бъде и превъзходен министър-председател на тая страна. Той има разсъдъка. Надпартиен е. Изключително балансиран човек е и знае какво е допустимо и невероятно тук и в този момент, в тази обстановка. Той е консенсусен - пробва се да построява мостове, вместо да основава спорове там, където не е належащо. В този смисъл по тази причина съм в Бургас. Отдавна съм спрял да поддържам в политиката боичките с цветове. Те нямат никакво значение в българския подтекст. Това, което поддържам са хора. Читави хора. Защото те са ъгъл. В Древна Гърция Диоген е ходел по улиците със разпален фенер денем и хората го питали: „ Какво правиш, философе? ”, той отговарял: „ Търся хора в тълпата! ”. Та по този начин и аз. Като съм намерил един-двама индивиди, виждам да ги поддържа със скромните си сили, доколкото това е допустимо. Нямам никакви илюзии, че ще обърна земното притегляне, само че е хубаво въпреки всичко двама-трима смислени хора да получат тази поддръжка, тъй като другояче всичко става безсмислено.
- На каква тематика говорихте през вчерашния ден в Бургас пред хората в Театър „ Адриана Будевска ”?
- С сътрудника Гранитски се опитахме да разбираем на хората да не взимат доста във вътрешността една обстановка, която не могат да трансформират. Но въпреки това обстановката може да се промени, даже и да наподобява злокобно необратима. Това може да стане, в случай че хората стартират да употребяват главите си по предопределение, да засилват мозъка и да стартират да мислят. Да осмислят живота си, а не да се трансформират във функционалност единствено на дебелото си черво. Българите най-накрая би трябвало да схванат нещо доста просто на думи и комплицирано на дело - спасението на всекиго минава през спасението на всички, а не противоположното.
- Има ли някаква роля индивидът в възможния развой по превръщане на неприятните трендове?
- Огромна. Както е споделил Буда: „ Можете да успехите хиляди врагове в пердах, само че най-голямата победа е тази над себе си ”. На личните си боязън, мързел, липса на воля, на дисциплинираност. Преди време питах едни мои студенти какъв план имат за живота и те не ми схванаха въпроса. Разбирате защо става дума.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ