България е в серия от три поредни победи за първи

България е в серия от три следващи победи за първи път от 2022 година, националният селекционер е удовлетворен, а страната ни даже завоюва купа за първи път от 2013 година.

Освен това, в последните няколко дни станахме очевидци и на рекорден за “лъвовете " погром през XXI век и под номер 2 в цялата история на българския футбол след триумф с 10:2. Пред него остава единствено 10:0 против Гана през 1968 година

Всичко това би трябвало да бъде добра вест, само че се трансформира в мотив за рецензии, напрежение и откровени насмешки с представителния ни отбор по футбол.

Причината е, че трите следващи триумфа са против непретенциозни противници, като последните два пристигнаха на приятелския четиристранен шампионат FIFA Series в Индонезия.

България първо завоюва с 10:2 против Соломонови острови.

Никога до момента страната ни не бе срещала в историята си тим с по-нисък футболен рейтинг. Соломонови острови са на 152-ро място в ранглистата на FIFA, България - на 87-о.

Представителите на Соломонови острови бяха фенове, които за първи път, а може би и за финален, премериха сили със състав от Европа.

После пристигна и “големият край ” против Индонезия, която надигра на полуфинала различен футболен колос - Сейнт Китс и Невис.

Българите завоюваха с 1:0 и след това честваха на стадиона, като към футболистите се причисли доволният селекционер Александър Димитров и президентът на БФС Георги Иванов-Гонзо.

Само че несъмнено не сте забелязали в последните 24 часа по улиците на България да има радостни почитатели.

Нормално, тъй като екзотиката в Джакарта е безусловно безполезна.



В разгара на сезона България реши да играе мачове на 10 000 км разстояние, при разнообразни условия и против противници, против които не може да направи никакво сверяване на часовниците.

FIFA Series е шампионат за другарски срещи на тимове от разнообразни конфедерации по целия свят, които нормално нямат опция да играят между тях. Крайната цел на FIFA е да помогне за глобализирането на футбола.

Това обаче е формалното пояснение. Реално, това е стратегия за обществено консолидиране на футбола, а България няма никаква изгода, даже и финансовa.

Единственото, което остава след сходен шампионат, са смешки от вида „ България не е слаба, просто е на неверния континент “.

И увещание за паметното изявление на Гонзо, който през август 2023 година се закани: “Ще видите къде ще бъде България след 2-3 години ”.

Отговорът дойде…

Напрежението към националния тим е голямо от години. Футболистите понасят рецензиите на почитателите не тъй като са отговорни, а тъй като излизат като лицето на БФС - институция, към която няма никаква толерантност.

Цялата драма стартира още при повиквателните. Александър Димитров извика капитана на “Левски ” Кристиян Димитров, само че не прати повиквателна за никой от “Лудогорец ”.

Това незабавно бе разчетено като опит да се спести на българските национали при “орлите ” мъчителното пътешестване и тежките условия за игра. По този метод те могат да са доста по-свежи и отпочинали преди борбата за купата сред “Лудогорец ” и “Левски ” в Първа лига.

После пристигна и различен чудноват ход.

Димитров реши да “обезкърви ” младежкия народен тим до 21 години, като извика при мъжете титулярите Кристиян Балов, Никола Илиев, Берк Бейхан, Теодор Иванов и Росен Божинов.

Вместо те да играят в квалификации за Европейско, за което страната ни има късмет да се класира, участваха против дилетанти в Джакарта.

Парадоксът е, че самият Димитров години наред се оплакваше от сходна процедура, когато беше селекционер на младежите - тогава той се възмущаваше, че взимат съществени юношески национали в първия отбор и не ги употребяват.

Напрежението неизбежно стигна и до играчите.

“Търпим рецензии от хора, които даже не гледат мачовете, а и не са се събличали по физическо ”, ядоса се Тонислав Йорданов, който бе създател на един от головете против Соломонови острови.

И по този начин картинката стана цялостна.

Разсърдени футболисти, недоволни почитатели, още повече хейт към БФС и националния тим, над 20 000 км път и една необяснима футболна екзотика.



А можеше ли всичко да бъде друго?

Със сигурност пътуването можеше да бъде комуникирано по напълно друг метод пред необятната общност.

В предишното България постоянно е имала “Б ” народен тим, който е употребен за такива другарски срещи. И вместо Александър Димитров да праща повиквателна за Илия Груев от Висшата лига, който да се чуди по какъв начин да откаже, можеше да заложи на футболисти, за които ще е фантазия и връх в кариерата да съставляват националния тим.

Със Соломонови острови щеше да се оправи даже състав, който е от Втора лига в България.

Дали обаче от БФС имат такава визия? Или просто са приели обстоятелството, че към този момент сме на равнище, на което не можем да имаме каквито и да било искания.