Юрист: Не конфликтът между съд и прокуратура е проблемът, а фактът, че парламентът не си е свършил работата
България е в положение на задълбочаваща се институционална рецесия, в която политическото безучастие подхранва правосъдна парализа, а законодателството страда от непрофесионализъм и популизъм. Това съобщи някогашният вицепремиер и учител по право в Софийския университет проф. Пламен Панайотов в ефира на NOVA NEWS.
" Наблюдаваме предчувствие за пренареждане на властта “, сподели той по отношение на блокажа в Народното събрание, вероятното присъединяване на " ДПС-Ново начало " в ръководството и предстоящата промяна на парламентарния ръководител. По думите му подобни процеси нормално алармират за съществени промени в ръководещата формула.
Проф. Панайотов обърна внимание и на задълбочаващата се правосъдна рецесия, откакто Висшият правосъден съвет (ВСС) отхвърли да изиска пояснение от Конституционния съд по отношение на началото на мандатите на краткотрайно изпълняващите функционалности. Според него това е било " грациозен излаз “ от спор, който рискува да бъде неправилно показан като конфликт сред съд и прокуратура.
" Не спорът сред съд и прокуратура е казусът, а фактът, че Народното събрание не си е приключил работата “, безапелационен е юристът. Той акцентира, че от години Народното събрание не може да излъчи парламентарната квота във Висш съдебен съвет, което е в прорез с Конституцията.
Панайотов остро разкритикува и препоръчаните, а след това оттеглени промени в Наказателния кодекс от " ИТН “, които предвиждаха затвор от 1 до 6 години за оповестяване на данни от персоналния живот, в това число за обществени фигури.
" Това беше един неуместен законопроект. Формулировката е каучукова и разрешава тежка принуда над свободата на словото “, предизвести юристът. По думите му българският Наказателен кодекс към този момент съдържа съответни разпореждания за засегнатост и клюка, когато се касае за погрешна или злепоставяща информация.
Проф. Панайотов уточни и съществено противоречие в наказателната политика – съгласно него съзнателно ликвидиране с автомобил може да се санкционира по-леко, в сравнение с по неволя породена гибел при злополука, при която има жестоко нарушаване на разпоредбите за придвижване. Това, акцентира той, е в прорез с съществени правила на наказателното право.
" Умишленото закононарушение би трябвало да се санкционира по-тежко от непредпазливото. А сега не е по този начин. Това е резултат от популистко законодателство и цялостен непрофесионализъм “, сподели още професорът. Той прикани ръководещите да се допитват до специалисти, когато приготвят промени в основни нормативни актове.
Според Панайотов е нужен напълно нов Наказателен кодекс, който да бъде направен от хора с нужната експертиза.
" Наблюдаваме предчувствие за пренареждане на властта “, сподели той по отношение на блокажа в Народното събрание, вероятното присъединяване на " ДПС-Ново начало " в ръководството и предстоящата промяна на парламентарния ръководител. По думите му подобни процеси нормално алармират за съществени промени в ръководещата формула.
Проф. Панайотов обърна внимание и на задълбочаващата се правосъдна рецесия, откакто Висшият правосъден съвет (ВСС) отхвърли да изиска пояснение от Конституционния съд по отношение на началото на мандатите на краткотрайно изпълняващите функционалности. Според него това е било " грациозен излаз “ от спор, който рискува да бъде неправилно показан като конфликт сред съд и прокуратура.
" Не спорът сред съд и прокуратура е казусът, а фактът, че Народното събрание не си е приключил работата “, безапелационен е юристът. Той акцентира, че от години Народното събрание не може да излъчи парламентарната квота във Висш съдебен съвет, което е в прорез с Конституцията.
Панайотов остро разкритикува и препоръчаните, а след това оттеглени промени в Наказателния кодекс от " ИТН “, които предвиждаха затвор от 1 до 6 години за оповестяване на данни от персоналния живот, в това число за обществени фигури.
" Това беше един неуместен законопроект. Формулировката е каучукова и разрешава тежка принуда над свободата на словото “, предизвести юристът. По думите му българският Наказателен кодекс към този момент съдържа съответни разпореждания за засегнатост и клюка, когато се касае за погрешна или злепоставяща информация.
Проф. Панайотов уточни и съществено противоречие в наказателната политика – съгласно него съзнателно ликвидиране с автомобил може да се санкционира по-леко, в сравнение с по неволя породена гибел при злополука, при която има жестоко нарушаване на разпоредбите за придвижване. Това, акцентира той, е в прорез с съществени правила на наказателното право.
" Умишленото закононарушение би трябвало да се санкционира по-тежко от непредпазливото. А сега не е по този начин. Това е резултат от популистко законодателство и цялостен непрофесионализъм “, сподели още професорът. Той прикани ръководещите да се допитват до специалисти, когато приготвят промени в основни нормативни актове.
Според Панайотов е нужен напълно нов Наказателен кодекс, който да бъде направен от хора с нужната експертиза.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ