Politico: България търси изключение от санкциите срещу Лукойл
България е в развой на съвещания с Вашингтон по отношение на опцията да получи краткотрайно изключение от, разкриват източници, представени от Politico. Опасенията са, че рестрикциите могат да доведат до сериозен дефицит на горива и обществено напрежение в страната.
Новите наказания, наложени от президента Доналд Тръмп, обгръщат най-големи съветски производители на нефт – „ Роснефт “ и „ Лукойл “. Те влизат в действие на 21 ноември и към този момент провокират верижна реакция в редица европейски страни, чиито енергийни системи зависят от активността на съветските компании.
България е изключително уязвима поради рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “, която обезпечава към 80% от горивото в страната.
Според източници на Politico ръководещите са изпратили питане до Вашингтон, с цел да схванат какъв е редът за искане на пролонгация на глобите след 21 ноември.
От кабинета имали терзания, че глобите могат да блокират активността на рафинерията, в случай че банките откажат да я обслужват. Това би означавало прекъсване на производството,, митинги и риск от политическа дестабилизация.
Според същите източници аргументът на държавното управление е, че сходен сюжет може да докара до рухване на кабинета и да укрепи позициите на президента Румен Радев, който по-рано през днешния ден.
Министерството на енергетиката е отказало формален коментар на запитването на Politico.
Пред изданието някогашният министър на околната среда Юлиан Попов разяснява, че за възможното евакуиране на „ Лукойл “ от страната. Според него, в случай че не бъде открито решение, дефицитът на гориво е евентуален сюжет.
Попов предлага страната да поеме действен надзор върху рафинерията, подкрепена от „ интернационален комитет “ от адвокати и специалисти, които да оказват помощ на България да ръководи стратегическия обект.
Други анализатори обаче считат, че предизвестията на държавното управление са пресилени.
Това е " плашилка ", която цели да забави продажбата на активите на ‘Лукойл’ “, счита Илиян Василев, някогашен дипломат в Русия. По думите му има действителни вложители, които демонстрират интерес към бургаската рафинерия, и „ няма причина за суматоха “.
Проблемът с съветските енергийни активи не е единствено български. Унгария също се опита да получи изключение – министър председателят Виктор Орбан даже го е изискал персонално от Доналд Тръмп, само че получил отвод. Германия, само че там обектите на „ Роснефт “ са сложени под държавно ръководство.
В същото време „ Лукойл “ разгласи, че към този момент има съглашение за продажба на своите активи в чужбина, които попадат под глобите. Преди договорката да бъде финализирана, тя би трябвало да получи утвърждение от американското Бюро за надзор над задграничните активи (OFAC).
Новите наказания, наложени от президента Доналд Тръмп, обгръщат най-големи съветски производители на нефт – „ Роснефт “ и „ Лукойл “. Те влизат в действие на 21 ноември и към този момент провокират верижна реакция в редица европейски страни, чиито енергийни системи зависят от активността на съветските компании.
България е изключително уязвима поради рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “, която обезпечава към 80% от горивото в страната.
Според източници на Politico ръководещите са изпратили питане до Вашингтон, с цел да схванат какъв е редът за искане на пролонгация на глобите след 21 ноември.
От кабинета имали терзания, че глобите могат да блокират активността на рафинерията, в случай че банките откажат да я обслужват. Това би означавало прекъсване на производството,, митинги и риск от политическа дестабилизация.
Според същите източници аргументът на държавното управление е, че сходен сюжет може да докара до рухване на кабинета и да укрепи позициите на президента Румен Радев, който по-рано през днешния ден.
Министерството на енергетиката е отказало формален коментар на запитването на Politico.
Пред изданието някогашният министър на околната среда Юлиан Попов разяснява, че за възможното евакуиране на „ Лукойл “ от страната. Според него, в случай че не бъде открито решение, дефицитът на гориво е евентуален сюжет.
Попов предлага страната да поеме действен надзор върху рафинерията, подкрепена от „ интернационален комитет “ от адвокати и специалисти, които да оказват помощ на България да ръководи стратегическия обект.
Други анализатори обаче считат, че предизвестията на държавното управление са пресилени.
Това е " плашилка ", която цели да забави продажбата на активите на ‘Лукойл’ “, счита Илиян Василев, някогашен дипломат в Русия. По думите му има действителни вложители, които демонстрират интерес към бургаската рафинерия, и „ няма причина за суматоха “.
Проблемът с съветските енергийни активи не е единствено български. Унгария също се опита да получи изключение – министър председателят Виктор Орбан даже го е изискал персонално от Доналд Тръмп, само че получил отвод. Германия, само че там обектите на „ Роснефт “ са сложени под държавно ръководство.
В същото време „ Лукойл “ разгласи, че към този момент има съглашение за продажба на своите активи в чужбина, които попадат под глобите. Преди договорката да бъде финализирана, тя би трябвало да получи утвърждение от американското Бюро за надзор над задграничните активи (OFAC).
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ