Страната ни е в дъното на ЕС по брой иновативни предприятия, според Евростат
България е в последната тройка страни на Европейския съюз (ЕС) с най-нисък дял новаторски предприятия в Съюза , демонстрират данни от разбор на Евростат за изследването на нововъведенията в общността през 2017 година У нас едвам 27% от общия дял на предприятията развиват някаква ефикасна иновационна активност , при междинен индикатор за Европейски Съюз от 51% високотехнологични предприятия. Зад нас са единствено Полша - 22% и Румъния - 10% предприятия в региона на научноизследователската и развойна активност (НИРД).
Въпреки относително ниския дял новаторски предприятия България е страната в Европейски Съюз с най-голям годишен напредък на бюджетните разноски за новаторска активност - към 30%, до момента в който страни като Люксембург и Исландия са с индикатори от към 2%, само че все пак са в челната десетка на новаторските страни в общността.
Според данни на Ннационалния статистически институт (НСИ) общите разноски у нас за новаторска активност през 2017 година са били близо 760 млн. лв. , от които 530 млн. са били предопределени за икономическата активност на предприятия, други 170 млн. - за държавния бранш, към 43 млн. лв. - за висшето обучение и други От тези бюджетни средства за научноизследователската и развойна активност най-голяма част са били разпределени за Югозападния регион на страната - близо 530 млн. лв., а минимум - за Северозападна България - близо 30 млн. лв..
Най-много новаторските технологии са се употребили в преработващата индустрия, като за този бранш са били заделени 180 млн. лв.. Други 170 млн. лв. са били за предприятия в областта на известията или за събиране и разпространяване на информация - 170 млн. лв..
Най-висок % новаторски предприятия по отношение на общия дял на предприятията е регистриран в Белгия и Португалия - надлежно по 68%, регистрира Евростат. Други страни с високо развити софтуерни предприятия са още Финландия, Люксембург и Германия - по 64%, Австрия, Холандия и Англия - с по 60% дял високотехнологични предприятия и други В дъното на тази ранглиста са Румъния - 10%, Полша - 22%, България - 27%, Унгария - 29%, Латвия, Литва и Малта - с по 30% дял на новаторски предприятия.-->
iStock/Getty Images
Общо в Европейски Съюз през 2017 година е имало над 46 000 предприятия за високотехнологично произвеждане, разпределени в няколко основни категории - аерокосмонавтика, електроника и известия, компютърни технологии, военна индустрия и други
Оборотът на високотехнологичните производства в Германия възлиза на 121 милиарда евро, като във Франция оборотът е бил 68 милиарда евро и в Италия - 44 милиарда евро. Добавената стойност е била разпределена по сходен метод, като присъединяване на Германия бе най-високо в размер на 43 милиарда евро, следвана от Франция и Англия - надлежно с 20 милиарда и 17 милиарда евро.
Разходите в Европейски Съюз за високотехнологични производства възлизат близо на 200 милиарда евро, като най-голям дял в страните е маркиран във Англия - 14 милиарда евро, Германия - 12 милиарда евро, а най-нисък в Кипър - едвам 4 млн. евро.
Инвестициите в научни проучвания, развиване, нововъведения и умения съставляват основна област в политиката на Европейски Съюз, защото тя е от значително значение за икономическия напредък и са съществени фактори за усилване на конкурентоспособността и основаване на по-ефективни и добре платени работни места в общността, регистрира анализът.
Въпреки относително ниския дял новаторски предприятия България е страната в Европейски Съюз с най-голям годишен напредък на бюджетните разноски за новаторска активност - към 30%, до момента в който страни като Люксембург и Исландия са с индикатори от към 2%, само че все пак са в челната десетка на новаторските страни в общността.
Според данни на Ннационалния статистически институт (НСИ) общите разноски у нас за новаторска активност през 2017 година са били близо 760 млн. лв. , от които 530 млн. са били предопределени за икономическата активност на предприятия, други 170 млн. - за държавния бранш, към 43 млн. лв. - за висшето обучение и други От тези бюджетни средства за научноизследователската и развойна активност най-голяма част са били разпределени за Югозападния регион на страната - близо 530 млн. лв., а минимум - за Северозападна България - близо 30 млн. лв..
Най-много новаторските технологии са се употребили в преработващата индустрия, като за този бранш са били заделени 180 млн. лв.. Други 170 млн. лв. са били за предприятия в областта на известията или за събиране и разпространяване на информация - 170 млн. лв..
Най-висок % новаторски предприятия по отношение на общия дял на предприятията е регистриран в Белгия и Португалия - надлежно по 68%, регистрира Евростат. Други страни с високо развити софтуерни предприятия са още Финландия, Люксембург и Германия - по 64%, Австрия, Холандия и Англия - с по 60% дял високотехнологични предприятия и други В дъното на тази ранглиста са Румъния - 10%, Полша - 22%, България - 27%, Унгария - 29%, Латвия, Литва и Малта - с по 30% дял на новаторски предприятия.-->
iStock/Getty Images Общо в Европейски Съюз през 2017 година е имало над 46 000 предприятия за високотехнологично произвеждане, разпределени в няколко основни категории - аерокосмонавтика, електроника и известия, компютърни технологии, военна индустрия и други
Оборотът на високотехнологичните производства в Германия възлиза на 121 милиарда евро, като във Франция оборотът е бил 68 милиарда евро и в Италия - 44 милиарда евро. Добавената стойност е била разпределена по сходен метод, като присъединяване на Германия бе най-високо в размер на 43 милиарда евро, следвана от Франция и Англия - надлежно с 20 милиарда и 17 милиарда евро.
Разходите в Европейски Съюз за високотехнологични производства възлизат близо на 200 милиарда евро, като най-голям дял в страните е маркиран във Англия - 14 милиарда евро, Германия - 12 милиарда евро, а най-нисък в Кипър - едвам 4 млн. евро.
Инвестициите в научни проучвания, развиване, нововъведения и умения съставляват основна област в политиката на Европейски Съюз, защото тя е от значително значение за икономическия напредък и са съществени фактори за усилване на конкурентоспособността и основаване на по-ефективни и добре платени работни места в общността, регистрира анализът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ