Какво ще се случи след април: Политическа криза или ново начало за България?
България е в следващата предизборна акция и най-важното, което ще се случва, е обвързвано с резултатите от парламентарния избор на 19 април. Хората не трябва да губят изборите от погледа си, тъй като залогът ще е голям. Уви, доста от нещата, които се натрапват в публичното схващане в този момент, са по-скоро димки, нервности и разсейващи маневри.
Какво се случи през последната седмица
Съставено беше служебното държавно управление „ Гюров “, което е и технократично, и политическо. В него преобладават близки до демократичната общественост и ПП-ДБ, въпреки че не става дума за политици от предните редове на тази коалиция. При съставянето му и координацията с ПП-ДБ е била минимална. Но по този начин или другояче кабинетът ще бъде свързван и нападнат (от кажи речи всички) като кабинет най-много на ПП-ДБ.
Бързо беше инкасиран държавен гаф с назначението на Стоил Цицелков за вицепремиер, виновен за почтени избори. Реакцията на Гюров по отстраняването на министъра беше навременна и съответна, а и самите обвинявания против Цицелков бяха не за експертизата му, а за незнайни до този миг репутационни петна в биографията. Правилно е хората на държавна служба да нямат репутационни петна. Правилно би било и това да не важи единствено за свързани с ПП-ДБ политици.
Историята към „ Петрохан “ продължи да се употребява политически и да се приписва на ПП-ДБ. Като преди всяка предизборна акция, и в тази имаме удар по обединението от служби и прокуратура. Информацията се употребява по този начин, че да внушава някакви неразбираеми политически свързаности оттатък природозащитничеството на рейнджърите. Но историята „ Петрохан “ си е престъпна, а може да се опише и по доста разнообразни способи. Самият факт, че хора от групата най-вероятно са сътрудничели на службите (ДАНС) прави проблема двояк: с цел да прикрият личната си отговорност, служби и прокуратура я трансферират на различен. Така или другояче с този проблем грозно ще се злоупотребява, като най-после печеливш от историята може да се окаже главно Румен Радев.
Самият той пък е толкоз зает в партийно строителство, че на процедура го няма на терен. Апетитът му набъбна с първите социологически прогнози и в акцията той очевидно ще се бори за цялостно болшинство против всички други партии. Затова атакува и кабинета „ Гюров “ незабавно откакто беше формиран.
Президентът Илияна Йотова също опита да се дистанцира от Гюров и да трансферира виновността върху измененията в конституцията. В този смисъл кабинетът остана „ сираче “ и няма да може да разчита на политическа помощ нито от Народното събрание, нито от президентството. Политическият тарикатлък на останалите най-вероятно ще докара до консолидация на демократичната общественост, която този път има цялостното право да се смята за нападната от всички страни. А и публичните благосклонности може да отидат в интерес на този, който в паниката въпреки всичко се пробва да свърши работа, до момента в който другите си вършат тънки сметки.
Единственият ход на Гюров е да бъде пореден и да направи това, което е заречен. Да стартира с нужните промени в Министерство на вътрешните работи, да обезпечи – доколкото може – финансова непоклатимост на страната през идващите месеци, до момента в който в същото време води кръгова защита против служби, прокуратура и политически съперници.
Най-големият късмет на Гюров е, че самото наличие на държавното управление му в политиката е проява на това, че не е належащо България да се ръководи от крипто-путинисти или от корумпирани лица, окопали се в службите. Има и трети път, въпреки че всеки, който тръгне по него, ще бъде нападнат отвред. Правителството може да се легитимира единствено посредством добър образец, като с слагането от министър Янкулов на въпроса за Сарафов пред Висш съдебен съвет. Отказът на прокурорската гилдия да избере нов и.ф. основен прокурор е скандал и непосредствено нарушение на явен закон. Тези, които го вършат, в действителност уронват престижа на правосъдната власт и не би трябвало да са в нея: все в някакъв миг те ще понесат отговорността си за отвод да приложат закона. Силата на безсилните е в истината, както е споделил Вацлав Хавел.
Какво следва да се случи на изборите през април
Вариантите са три, само че едно нещо може да бъде предсказано още занапред. Най-късно в нощта на изборите медийната империя на Делян Пеевски ще се обърне в интерес на Румен Радев, а може би и против Борисов. Такива пируети сме виждали и през 2009, и през 2013, и през 2014. Симбиозата сред Борисов и Пеевски е материална, а не духовна. Затова тя се трансформира единствено и само с промени в материалната среда, каквито се чакат съгласно всички социологически организации.
Вариант 1:
Партията на Радев е първа и покрай независимо болшинство. Така тя ще може да ръководи сама, с помощ от „ Възраждане “ или (макар и малко вероятно) с Българска социалистическа партия. В този случай Радев ще бъде под доста мощен напън да води реваншистка и даже антиевропейска политика. Неговите гласоподаватели ще бъдат разграничени и огромна част от тях (вероятно мнозинството) ще бъдат с такива настройки. Натиск от „ Възраждане “ също ще върви в тази посока. Във вътрешен проект това несъмнено ще докара до мощно рестриктивни закони и политики, познати от Русия и Орбанова Унгария. Във външен проект България ще търси способи да се обвърже още веднъж с съветски енергийни планове и да възпира европейските наказания против тях. Ако не в спирачка, България ще се трансформира в един от неохотните участници в европейската интеграция: като резултат евентуално ще се самоизолираме от обща европейска защита, общи финансови и енергийни пазари. Шансове за правосъдна промяна в този вид ще има, изключително в случай че Радев търси поддръжка от ПП-ДБ, а не от ГЕРБ или Новото начало за квалифицираните болшинства.
Вариант 2:
Партията на Радев е първа, само че може да ръководи единствено с ПП-ДБ за устойчиво болшинство. В този вид има по-големи гаранции за това, че България ще резервира проевропейския си курс и ще извърши правосъдна промяна. Ще има късмет за присъединяване в по-задълбочени форми на европейска интеграция във военния, финансовия и енергийния бранш. Гражданските права и свободи също няма да пострадат при едно такова ръководство. Вероятно е да се търси някакво съдействие от ГЕРБ за избор на Висш съдебен съвет, Инспекторат и така нататък: условието за 2/3 болшинства е общоприет инструмент за избор на самостоятелни органи, с цел да се обезпечи по-широка поддръжка за избраниците.
Вариант 3:
Радев и ГЕРБ ръководят дружно след изборите. В този вид и Новото начало естествено ще се прислони към ръководството през ГЕРБ. Това е и единственият вид, при който медийната империя на Пеевски не се обръща против Борисов, само че въпреки всичко се нагажда в интерес на Радев. Шансове за смислена правосъдна промяна в този вид няма, само че пък има шансове за отстояване на в случай че не проевропейски, то на най-малко проатлантически курс на България като част от спътниците на Доналд Тръмп в Европа. Този вид е и най-амбивалентен съдържателно, тъй като и ГЕРБ, и новата групировка на Радев имат популистки произход и са идеологически много аморфни. България ще се ослушва външнополитически и ще върви като цяло по вятъра, като Радев ще тегли на изток, а Борисов – на запад (или просто надолу).
Става дума за свободата в България
Ако в идващия парламент партиите са 4 или 5, то те няма да имат опрощение за несъставяне на държавно управление. Затова и заклинанията занапред, че ще има нови избори наесен наподобяват голословни.
Изборите през април ще са извънредно значими. Те могат да отключат политически реваншизъм на недоволните от „ прехода “ и да се трансфорат в спирачка пред развиването и модернизацията на България. Това към този момент е просто възможност, а не наложителност. Но тази възможност може да се ускори, в случай че предизборната акция се трансформира в втълпяване на страхове и паранои. Казусът „ Петрохан “ и политическата корист с него към този момент демонстрираха желанията на доста от участниците.
Но въпросът е в действителност за свободата в България. Гражданите, които излязоха всеобщо по улиците през декември предходната година, би трябвало да са наясно, че избрани политически промени могат в действителност да доведат до ограничение на свободите в България. За страдание, мнозина биха се радвали от такова развиване, само че въпреки всичко би трябвало да е ясно, че няма благоденстващи общества без независимост. Опити за основаването им не престават, само че те постоянно приключват много трагично. Поне това би трябвало да сме разбрали от българската и международната история.
Коментар на Даниел Смилов:DW
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News