За 2024 г. България е на второ място в ЕС по брой горски пожари
България е в на челно място в по горски пожари в Европейски Съюз за 2024 година. Тя е на второ място след Кипър, сочи Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS).
За това предизвестява инж. Тихомир Томанов, който е изпълнителен шеф на Асоциация " Общински гори ".
Той е безапелационен, че са нужни са незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи в битката с горските пожари, които в огромна степен произтичат от несъответстващата политика на държавните управления през годините и на неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони.
Обикновено в България всяка година се записват към 600 горски пожара . Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя , което води до директни стопански загуби от към 2.5 милиона евро .
Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на XXI век повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари.
Най-лошите години в историята на българските гори са били 2000 година и 2007 година.
През и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 година - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
Тази година - 2024 година евентуално ще е най-лошата за нашата гора.
За 2022 година съгласно отчета на EFFIS главните аргументи за горските пожари в България са:
По немарливост са провокирани 321 пожара (62); Поради палеж — 16 пожара (3%); По естествени аргументи — 21 пожара (4%); По незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите , с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда.
Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари .
За последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, тъй като както е очебийно в протокола от 17.03.2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: о сигуряване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари.
Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция.
Още повече, че на първо място в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското й запазване.
Това се удостоверява и от думите на госпожа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24), началник на отдел " България, Хърватия, Словения " в Групово дело " Регионална и селищна политика ", която в прав текст споделя на ръководещите на ПОС, че предотвратяването и предварителната защита са по-важни от реакцията след това във връзка оттеглена процедура за създаване и актуализация на Планове за ръководство на риска от наводнения.
Думите са в подтекста за риска от наводнения, само че са изцяло относими и за горските пожари.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите .
В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване.
Главчев: Ситуацията с пожарите у нас остава комплицирана
В региона на селата Микрево и Сапарево гори горски масив, пожарът в планината Славянка бушува две седмици
Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита.
След като инж. Тихомир Томанов от Асоциация " Общински гори " в детайли излага обстоятелствата и събитията, той упорства на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана , тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година.
Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод - посредством експертни сесии вид " мозъчна офанзива ", в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия , която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години.
По наша експертна оценка почти 40% —50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари . Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
Ситуацията с пожарите у нас остава комплицирана, само че няма заплаха за обитаемоте места
Вятърът затруднява потушаването на огъня
За това предизвестява инж. Тихомир Томанов, който е изпълнителен шеф на Асоциация " Общински гори ".
Той е безапелационен, че са нужни са незабавни дейности за справяне с институционалните неуспехи в битката с горските пожари, които в огромна степен произтичат от несъответстващата политика на държавните управления през годините и на неефективното потребление на европейските програмни фондове по околна среда и селски региони.
Обикновено в България всяка година се записват към 600 горски пожара . Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя , което води до директни стопански загуби от към 2.5 милиона евро .
Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на XXI век повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари.
Най-лошите години в историята на българските гори са били 2000 година и 2007 година.
През и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 година - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
Тази година - 2024 година евентуално ще е най-лошата за нашата гора.
За 2022 година съгласно отчета на EFFIS главните аргументи за горските пожари в България са:
По немарливост са провокирани 321 пожара (62); Поради палеж — 16 пожара (3%); По естествени аргументи — 21 пожара (4%); По незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите , с цел да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда.
Но единствено незадълбочен обзор на протоколите от съвещания на Комитета за наблюдаване на програмата за околна среда демонстрира непросветеност при вложението на обществен запас за битка с климатичните проблеми и горските пожари .
За последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, тъй като както е очебийно в протокола от 17.03.2023, предстоящите резултати от осъществяването на тази мярка са: о сигуряване на нужния наземен потенциал, включващ профилирана техника за осъществяване на своевременна, съответна и ефикасна интервенция на виновните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишение на потенциала на национално равнище за деяние при горски пожари.
Няма и дребен опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС най-малко да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за отбрана от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция.
Още повече, че на първо място в запазване на околната среда по принцип стои предварителната защита и е стряскащо, че институциите, хората които са сложени да ръководят вложението на милиарди в запазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското й запазване.
Това се удостоверява и от думите на госпожа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24), началник на отдел " България, Хърватия, Словения " в Групово дело " Регионална и селищна политика ", която в прав текст споделя на ръководещите на ПОС, че предотвратяването и предварителната защита са по-важни от реакцията след това във връзка оттеглена процедура за създаване и актуализация на Планове за ръководство на риска от наводнения.
Думите са в подтекста за риска от наводнения, само че са изцяло относими и за горските пожари.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите .
В интервала 2007-2014 беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване.
Главчев: Ситуацията с пожарите у нас остава комплицирана
В региона на селата Микрево и Сапарево гори горски масив, пожарът в планината Славянка бушува две седмици
Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита.
След като инж. Тихомир Томанов от Асоциация " Общински гори " в детайли излага обстоятелствата и събитията, той упорства на най-висше равнище в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана , тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година.
Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод - посредством експертни сесии вид " мозъчна офанзива ", в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия , която направи огромен пробив в битката с горските пожари да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години.
По наша експертна оценка почти 40% —50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари . Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари.
Ситуацията с пожарите у нас остава комплицирана, само че няма заплаха за обитаемоте места
Вятърът затруднява потушаването на огъня
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ