България е в клинична демографска смърт
България е в клинична демографска гибел, само че вместо да приказват за това, политиците се борят за власт и ще изпращат македонци в Космоса. Нямаме потребност от министър по ромските въпроси, а на подобен по демографския проблем, тъй като българите изчезват. Това разяснява пред " Марица " учен Петър Иванов от БАНИ.
Според него популацията на България се топи със 110 000 души годишно, а пандемията от ковид задълбочава рецесията. Тя върна страната ни с век обратно по смъртност.
Като цяло обаче наклонността е необратима, в случай че политиците не намерят решение на казуса в идващите 5 години. Основните аргументи за рецесията са свързани с бедността и корупцията, които изпращат хиляди българи в чужбина, както и нереформираната здравна и обществена система, които водят до висока смъртност и ниска раждаемост. Специалистите припомнят, че рецесията е още по-тежка, в случай че приказваме единствено за българския етнос, тъй като даже ниската обща раждаемост е напомпана от тази измежду ромите, която остава висока.
Българите са се стопили с съвсем 2 милиона през демокрацията,
или с 21%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). На 7 септември точно Национален статистически институт ще започва 18-ото броене на популацията. То ще продължи до 3 октомври и ще става електронно или посредством посещаване на анкетьори по домовете.
Причините за стопяването на българите през последните години са високата смъртност и нивото на раждаемост, което не може да компенсира умиранията, както и миграцията на популацията. Останалите да живеят и да се трудят в страната ни пък се концентрираха в шестте огромни града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, което задълбочи несъответствието в териториалното систематизиране на популацията.
А решението на казуса наподобява все по-невъзможно в изискванията на пандемия. Демографската рецесия няма да бъде преборена с финансовите тласъци, за които приказват политиците. Нужни са и задоволително детски градини и учебни заведения, понижаване на престъпността и случаите с деца по пътищата и добре смазана здравна система. Във времена на рецесия мъчно страната може да направи съществени промени, чиито плодове след години да берем. Това се потвърди и през 2020 година, когато коронавирусът завладя и България.
2020 година се оказа измежду най-смъртоносните за страната
- умряли са 124 735 души, което е с 16 652 повече от миналата. От 1920 година насам това е една от годините с най-висока смъртност, като тя задминава даже равнищата от 1997 година, когато страната ни беше най-зле демографски. Тогава 121 861 българи изгубиха живота си. Докато преди 23 години коефициентът на смъртност е бил 14,7 на 1000 души, то през миналата той към този момент е скочил на 18 на 1000 души от популацията. Положителна е наклонността, че все по-малко българи изгубват живота си в ранна детска възраст.
Все още обаче съществени проблеми остават ниската раждаемост и по-малкото мъжки чеда - на 1000 мъже се падат 1065 дами. „ Не мога да намеря подобаващото време за деца. Първо желаех да завърша висше обучение, по-късно да си намеря добра работа със постоянни приходи, да имам лично жилище и тогава да имам дете. Всичко се случи, само че без жилището.
Мисля обаче към този момент да оставя жилището на по-заден проект, тъй като ме е боязън след това да не стане прекомерно късно и да не мога да имам дете “, споделя 32-годишната Велина Георгиева, която прави опити да забременее. Иска едно дете - момиченце. Казва, че с две ще й мъчно да се оправя, тъй като бъдещите баби и дядовци към момента работят и мъчно биха помагали с грижите.
Всяка година изчезва по един български град
Всяка година нацията ни понижава с толкоз, колкото е популацията на регионален град със междинни размери. Стопили сме се с 34 934 души за 12 месеца, или дневно с по 2911 българи. Приблизително толкоз е и популацията на градове като Ловеч, Кюстендил или Видин. Това дружно със застаряването на популацията ни не обрисува възстановяване на демографската картина у нас. Сънародниците ни над 65 година са 1 504 048, което е с близо 190 796 повече от подрастващите.
" Младите, а и освен младите напущат страната, тъй като заплатите, приходите и изискванията на работа са в минус за нас, откъдето и да било другаде в Европейски Съюз ", означават специалисти.
В същото време междинната възраст на българите се усилва. В момента в страната има 332 столетници, като в област Пловдив живеят 34 от тях.
Продължава наклонността на обезлюдяване на огромни елементи от територията на страната - Северозападна България, Източните Родопи, Странджа, а към този момент и доста региони на Стара планина. В същото време миграцията към София и Пловдив продължава.
Пловдив удържа фронта със обществените мигранти
На фона на общата демографска рецесия, топяща България, Пловдив е измежду дребното градове, които удържат фронта. Това обаче не се дължи на натурален приръст, а най-много на обществените мигранти от други области. Над 21 000 столичани, пазарджиклии и хора, родени в Смолянско, Кърджалийско и Хасковско, са избрали града за собствен нов дом през миналата година. Това води до взрив на строителството, а в града жилища с капиталова цел към този момент купуват и доста имигранти в Турция и Западна Европа.
Всичко това, дружно с над 35 000 студенти, които учат в деветте локални вуза, води до увеличение на живеещите с непрекъснат или краткотраен адрес в Пловдив. Естественият приръст обаче и тук е негативен, като броят на умрелите за година е по-голям от този на новородените.
Тук също е значимо да се означи, че раждаемостта е подкрепена от по-високия брой деца в ромските фамилии. А точно в Пловдив се намира най-големият етнически квартал у нас - " Столипиново ". Същото се отнася и за доста села в региона, където популацията е преобладаващо ромско.
В Пловдивско към момента се следи и друга позитивна наклонност - непрестанното понижение на популацията на страната се развива с по-бавни темпове в съпоставяне със междинното за страната. По последни данни териториите на района са населявани от 666 398 души. Според демографската прогноза на Национален статистически институт популацията на България през 2080 година ще се стопи до 4 872 317 души, а на област Пловдив - 538 676 души.
Населението застарява
Актуалната демографска картина в страната демонстрира, че популацията в България застарява. Силният пол доминира във възрастите до 54 години. С повишаването на възрастта се усилва и относителният дял на дамите в обществото. Причината е, че нежният пол, за разлика от мощния, доживява по-често до дълбоки старини. Според специалисти това се дължи на по-здравословния метод на живот на дамите и по-леките специалности, които упражняват. Това, от своя страна, пък задълбочава процеса на застаряване при дамите. Почти 21 на 100 от живеещите в област Пловдив са над 65 години.
Жените по света са по-крехки, само че и живеят по-дълго от мъжете, а България не е изключение от правилото. Най-голямата разлика е в Русия - 11 години. Пловдивчанки обаче не отстъпват на рускините.
Разликата сред междинната дълготрайност на живота на дамите и мъжете в града под тепетата е тъкмо 7 години в интерес на нежния пол.
Средната възраст, до която доживяват дамите, е 78 години,
демонстрират данните на Национален статистически институт към края на 2020 година Това се дължи на метода на живот, само че има и други фактори, закодирани в гените.
Жените имат две копия на Х хромозома във всяка клетка, а мъжете имат една X и една Y. При дамите, в случай че един от гените на Х хромозомата се повреди, има крепко „ аварийно “ копие. Мъжете, въпреки това, би трябвало да се оправят с грешките в гените на своята единствена Х хромозома, което може да ги изправи пред по-голям риск от болести.
Любопитно е, че хората в градовете, където всекидневието е по-забързано, живеят с съвсем 3 години повече от тези, които са на село.
И макар че родните дами гонят рускините по дългоденствие, то междинната дълготрайност на живота за страната е 75 години, което подрежда България в дъното по дългоденствие в Европейски Съюз, дружно с Латвия. Най-дълго доживяват испанците и италианците. Те доближават най-малко до 83 година
Според него популацията на България се топи със 110 000 души годишно, а пандемията от ковид задълбочава рецесията. Тя върна страната ни с век обратно по смъртност.
Като цяло обаче наклонността е необратима, в случай че политиците не намерят решение на казуса в идващите 5 години. Основните аргументи за рецесията са свързани с бедността и корупцията, които изпращат хиляди българи в чужбина, както и нереформираната здравна и обществена система, които водят до висока смъртност и ниска раждаемост. Специалистите припомнят, че рецесията е още по-тежка, в случай че приказваме единствено за българския етнос, тъй като даже ниската обща раждаемост е напомпана от тази измежду ромите, която остава висока.
Българите са се стопили с съвсем 2 милиона през демокрацията,
или с 21%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). На 7 септември точно Национален статистически институт ще започва 18-ото броене на популацията. То ще продължи до 3 октомври и ще става електронно или посредством посещаване на анкетьори по домовете.
Причините за стопяването на българите през последните години са високата смъртност и нивото на раждаемост, което не може да компенсира умиранията, както и миграцията на популацията. Останалите да живеят и да се трудят в страната ни пък се концентрираха в шестте огромни града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, което задълбочи несъответствието в териториалното систематизиране на популацията.
А решението на казуса наподобява все по-невъзможно в изискванията на пандемия. Демографската рецесия няма да бъде преборена с финансовите тласъци, за които приказват политиците. Нужни са и задоволително детски градини и учебни заведения, понижаване на престъпността и случаите с деца по пътищата и добре смазана здравна система. Във времена на рецесия мъчно страната може да направи съществени промени, чиито плодове след години да берем. Това се потвърди и през 2020 година, когато коронавирусът завладя и България.
2020 година се оказа измежду най-смъртоносните за страната
- умряли са 124 735 души, което е с 16 652 повече от миналата. От 1920 година насам това е една от годините с най-висока смъртност, като тя задминава даже равнищата от 1997 година, когато страната ни беше най-зле демографски. Тогава 121 861 българи изгубиха живота си. Докато преди 23 години коефициентът на смъртност е бил 14,7 на 1000 души, то през миналата той към този момент е скочил на 18 на 1000 души от популацията. Положителна е наклонността, че все по-малко българи изгубват живота си в ранна детска възраст.
Все още обаче съществени проблеми остават ниската раждаемост и по-малкото мъжки чеда - на 1000 мъже се падат 1065 дами. „ Не мога да намеря подобаващото време за деца. Първо желаех да завърша висше обучение, по-късно да си намеря добра работа със постоянни приходи, да имам лично жилище и тогава да имам дете. Всичко се случи, само че без жилището.
Мисля обаче към този момент да оставя жилището на по-заден проект, тъй като ме е боязън след това да не стане прекомерно късно и да не мога да имам дете “, споделя 32-годишната Велина Георгиева, която прави опити да забременее. Иска едно дете - момиченце. Казва, че с две ще й мъчно да се оправя, тъй като бъдещите баби и дядовци към момента работят и мъчно биха помагали с грижите.
Всяка година изчезва по един български град
Всяка година нацията ни понижава с толкоз, колкото е популацията на регионален град със междинни размери. Стопили сме се с 34 934 души за 12 месеца, или дневно с по 2911 българи. Приблизително толкоз е и популацията на градове като Ловеч, Кюстендил или Видин. Това дружно със застаряването на популацията ни не обрисува възстановяване на демографската картина у нас. Сънародниците ни над 65 година са 1 504 048, което е с близо 190 796 повече от подрастващите.
" Младите, а и освен младите напущат страната, тъй като заплатите, приходите и изискванията на работа са в минус за нас, откъдето и да било другаде в Европейски Съюз ", означават специалисти.
В същото време междинната възраст на българите се усилва. В момента в страната има 332 столетници, като в област Пловдив живеят 34 от тях.
Продължава наклонността на обезлюдяване на огромни елементи от територията на страната - Северозападна България, Източните Родопи, Странджа, а към този момент и доста региони на Стара планина. В същото време миграцията към София и Пловдив продължава.
Пловдив удържа фронта със обществените мигранти
На фона на общата демографска рецесия, топяща България, Пловдив е измежду дребното градове, които удържат фронта. Това обаче не се дължи на натурален приръст, а най-много на обществените мигранти от други области. Над 21 000 столичани, пазарджиклии и хора, родени в Смолянско, Кърджалийско и Хасковско, са избрали града за собствен нов дом през миналата година. Това води до взрив на строителството, а в града жилища с капиталова цел към този момент купуват и доста имигранти в Турция и Западна Европа.
Всичко това, дружно с над 35 000 студенти, които учат в деветте локални вуза, води до увеличение на живеещите с непрекъснат или краткотраен адрес в Пловдив. Естественият приръст обаче и тук е негативен, като броят на умрелите за година е по-голям от този на новородените.
Тук също е значимо да се означи, че раждаемостта е подкрепена от по-високия брой деца в ромските фамилии. А точно в Пловдив се намира най-големият етнически квартал у нас - " Столипиново ". Същото се отнася и за доста села в региона, където популацията е преобладаващо ромско.
В Пловдивско към момента се следи и друга позитивна наклонност - непрестанното понижение на популацията на страната се развива с по-бавни темпове в съпоставяне със междинното за страната. По последни данни териториите на района са населявани от 666 398 души. Според демографската прогноза на Национален статистически институт популацията на България през 2080 година ще се стопи до 4 872 317 души, а на област Пловдив - 538 676 души.
Населението застарява
Актуалната демографска картина в страната демонстрира, че популацията в България застарява. Силният пол доминира във възрастите до 54 години. С повишаването на възрастта се усилва и относителният дял на дамите в обществото. Причината е, че нежният пол, за разлика от мощния, доживява по-често до дълбоки старини. Според специалисти това се дължи на по-здравословния метод на живот на дамите и по-леките специалности, които упражняват. Това, от своя страна, пък задълбочава процеса на застаряване при дамите. Почти 21 на 100 от живеещите в област Пловдив са над 65 години.
Жените по света са по-крехки, само че и живеят по-дълго от мъжете, а България не е изключение от правилото. Най-голямата разлика е в Русия - 11 години. Пловдивчанки обаче не отстъпват на рускините.
Разликата сред междинната дълготрайност на живота на дамите и мъжете в града под тепетата е тъкмо 7 години в интерес на нежния пол.
Средната възраст, до която доживяват дамите, е 78 години,
демонстрират данните на Национален статистически институт към края на 2020 година Това се дължи на метода на живот, само че има и други фактори, закодирани в гените.
Жените имат две копия на Х хромозома във всяка клетка, а мъжете имат една X и една Y. При дамите, в случай че един от гените на Х хромозомата се повреди, има крепко „ аварийно “ копие. Мъжете, въпреки това, би трябвало да се оправят с грешките в гените на своята единствена Х хромозома, което може да ги изправи пред по-голям риск от болести.
Любопитно е, че хората в градовете, където всекидневието е по-забързано, живеят с съвсем 3 години повече от тези, които са на село.
И макар че родните дами гонят рускините по дългоденствие, то междинната дълготрайност на живота за страната е 75 години, което подрежда България в дъното по дългоденствие в Европейски Съюз, дружно с Латвия. Най-дълго доживяват испанците и италианците. Те доближават най-малко до 83 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ