Пасивни власти, злополучен опит с финансирането: България е на второ място по горски пожари в Европа за 2024 г.
България е в челната ранглиста по горски пожари в Европа за 2024, втора след Кипър съгласно Европейската осведомителна система за горски пожари (EFFIS). Това заяви изпълнителният шеф на „ Асоциация общински гори “ инж. Тихомир Томанов в информация, изпратена до медиите, предава Българска телеграфна агенция.
Страната нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 век повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари, като 2000 година и 2007 година са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 година - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще бъде най-лошата за нашата гора, се показва в известието.
Според отчета на Европейската осведомителна система за горски пожари за 2022 година главните аргументи за горските пожари в България са: по немарливост са провокирани 321 пожара (62%); заради палеж - 16 пожара (3%); по естествени аргументи - 21 пожара (4 на сто); по незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство, се добавя в известието на изпълнителният шеф на „ Асоциация общински гори “ инж. Тихомир Томанов.
Според него към това можем се прибавя и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда, декларира изпълнителният шеф на " Асоциация общински гори ".
Отделно, за последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “, с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите. Експертът счита, че няма опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за защита от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите.В интервала 2007-2014 година беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване, споделя експертът. Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита, добавя инж. Тихомир Томанов.
От Асоциацията упорстват в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година. Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод – посредством експертни сесии вид „ мозъчна офанзива “, в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари, да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години, се декларира в известието.
" По наша експертна оценка почти 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари ", се декларира в известието.
Сложна остава пожарната конюнктура в страната. Продължава битката с огъня в региона на село Голешово в планината Славянка на българо-гръцката граница и в село Сенокос, община Симитли. Пожари горят в планините Пирин и Витоша, както и в община Невестино, област Кюстендил.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Страната нормално претърпява към 600 горски пожара всяка година. Тези произшествия годишно засягат приблизително към 10 000 хектара земя, което води до директни стопански загуби от към 2,5 милиона евро. Според отчети на Европейската осведомителна система за горски пожари през първите години на 21 век повече от 100 000 хектара от горите в България са наранени от пожари, като 2000 година и 2007 година са били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 година са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 година - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година евентуално ще бъде най-лошата за нашата гора, се показва в известието.
Според отчета на Европейската осведомителна система за горски пожари за 2022 година главните аргументи за горските пожари в България са: по немарливост са провокирани 321 пожара (62%); заради палеж - 16 пожара (3%); по естествени аргументи - 21 пожара (4 на сто); по незнайна аргументи - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 година до 2005 година, демонстрират, че нездравословни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което демонстрира дългогодишна накърнимост на горите от пожари. Тези данни акцентират незабавната нужда от всеобхватни тактики за попречване на пожари и стабилно ръководство на горите, с цел да се смекчи това екологично предизвикателство, се добавя в известието на изпълнителният шеф на „ Асоциация общински гори “ инж. Тихомир Томанов.
Според него към това можем се прибавя и пасивно държание на българските управляващи и виновни институции за битката с горските пожари. Единствените вложения, които се вършат в тази посока, са посредством европейските стратегии за селските региони и за околната среда, декларира изпълнителният шеф на " Асоциация общински гори ".
Отделно, за последните два програмни интервала ограниченията за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “, с цел да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите. Експертът счита, че няма опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС да се проучат и финансират ограничения с потвърден резултат за защита от горски пожари, като композиция от ограничения за предварителна защита, подготовка, реакция.
Също толкоз злощастен е и опитът от Програма за развиване за селските региони за финансиране на битката с пожарите.В интервала 2007-2014 година беше финансиран градежът и оборудването на противопожарни кули, които по този начин и не заработиха в система за ранно обявяване, споделя експертът. Така общините, които би трябвало да реагират първи на терен, дружно с горските подразделения, останаха без опция за вложения в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдаване и предварителна защита, добавя инж. Тихомир Томанов.
От Асоциацията упорстват в страната да се вземат незабавни ограничения и стратегия ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, тъй като тя предстои на препрограмиране в края на тази година. Подчертаваме, че препрограмирането би трябвало да се случи по доста по-ефективен метод – посредством експертни сесии вид „ мозъчна офанзива “, в които доминират специалисти не от администрацията, а с потвърден интернационален и народен опит по отношение на водещите трендовете за запазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи огромен пробив в битката с горските пожари, да бъде пренесен и сбъднат по най-хубавия метод в България през идващите няколко години, се декларира в известието.
" По наша експертна оценка почти 40-50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това акцентира незабавната нужда от самодейни ограничения за ръководство на горските запаси и усилване на тактиките за попречване на пожари ", се декларира в известието.
Сложна остава пожарната конюнктура в страната. Продължава битката с огъня в региона на село Голешово в планината Славянка на българо-гръцката граница и в село Сенокос, община Симитли. Пожари горят в планините Пирин и Витоша, както и в община Невестино, област Кюстендил.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ