Употребата на антибиотици е намаляла, но в болниците има огромен проблем с мултирезистентна бактерия
България е съумяла да понижи използването на антибиотици вследствие на въвеждането електронните предписания, само че казусът с микробите, които са резистентни на лекуване, се разраства. Това съобщи доцент Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЗЦПБ) във връзка с Европейския ден за повишение на осведомеността за рационалната приложимост на антибиотици, който означаваме през днешния ден.
" Добрите вести са, че в действителност имаме понижаване на използването на антимикробни средства. Говорим общо за лечебните заведения и за обществото, като в действителност понижението е главно в обществото с помощта на наложителната електронна рецепта ", уточни Иванов пред БНР. Задължителната електронна рецепта за антибиотици влезе в действие от 1 април предходната година. Оттогава внезапно спада изписването на антибиотици, като общо за 2024 година понижението е от 17% до 20% по отношение на това през 2023 година . " Разбира се, все още сме надалеч от таргетните равнища, които целим за 2030 година съгласно рекомендацията на Европейската комисия. Ако продължим с такива темпове да понижаваме потреблението, бихме могли да се оправим, тъй като въпреки всичко тези таргети са въз основата на равнищата от 2019 година, т.е. преди Covid пандемията, когато България към момента беше добре ", разяснява Иванов.
По думите му обаче казусът остава всеобщото потребление на широкоспектърни антибиотици . По отношение на тях до 2030 година всяка страна членка би трябвало да усъвършенства използването си, тъй че 65% от всички употребявани антибиотици да водят до по-малки равнища на устойчивост. " България, за жалост, е на към 40-45%, т.е. имаме още 20 и няколко %, с цел да стигнем заложените таргетни равнища и това е най-вече свръхупотребата на цефалоспоринови препарати както в обществото, по този начин и в лечебните заведения ", разяснява Иванов. По думите му това е остарял проблем от повече от 10 години. " Там фирменият напън съгласно мен е доста висок към лекарите. Има два или три препарата, които са безусловно 30-40% от цялата консумация " , уточни доцент Иван Иванов.
Основният проблем в извънболничната помощ е със Стрептококус пневмония. Това е извършител на пневмонии. При сериозните затруднения може да стигне до менингит при децата. Що се отнася до устойчивостта на тези варианти, това отново е следствие от свръхупотребата на тези цефалоспоринови препарати, защото тъкмо към тях има завишаване на устойчивостта, съобщи специалистът.
Почти във всички лечебни заведения у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като доста пациенти биват изписвани, без да знаят, че са инфектирани с бактерията .
" Медиите рапортуваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже сега тече, доколкото ми е известно, правосъдно произвеждане, по този начин че там нещата са в действителност доста сериозни. Този вариант, който следим, към този момент е съвсем във всички лечебни заведения. Най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там равнището на заразяване е всеобщо ", съобщи доцент Иванов.
Като проблеми той открои хигиената в лечебните заведения, спазването на всички ограничения за надзор на инфекциите, спазването на рекомендациите, постоянно сменяне на ръкавици, потреблението на дезинфектанти , отделянето на пациенти-носители на такива мултирезистентни варианти в обособени стаи. " Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространяване на тази бактерия ", посочи той. Отделно трябва да се прави скрининг на пациентите при постъпването в лечебните заведения.
" Хубаво е лечебните заведения да разгласяват на уеб страницата си равнището на вътреболнични инфекции, които са регистрирани и това да не се крие, а да се смята като една добра процедура " , изясни той. Иванов уточни, че информацията за вътреболничните инфекции в една болница е аршин за това какъв брой добре действа тази болница, а не противоположното.
Страната ни към момента няма национална тактика за битка с антимикробната устойчивост, макар че по данни на Европейския център за профилактика и надзор върху заболяванията проблемът предизвиква годишно гибелта на над 35 хиляди души в Европа.
" Един от главните проблеми е също по този начин, че най-новите антибиотици, които са налични в множеството европейски страни, в България ги няма , а те, за жалост, са най-ефективни против тези мултирезистентни или панрезистентни към този момент варианти. Просто компаниите, които ги създават, не са ги записали или в случай че са ги записали, то лекуването е толкоз скъпо с тях, че на процедура никоя болница не може да си го разреши, даже и пациентът да има опция да си го заплати. Моето персонално мнение е, че даже да са налични тези антибиотици, макар че лекуването с тях коства 20 и повече хиляди лв. за пациент, даже те да станат налични, в България доста бързо ще се развие устойчивост, в случай че не се съблюдават предходните ограничения, за които стана дума. Но първоначално за животоспасяващи инфекции в интензивни отделения би могло да се има поради това ", каза Иванов.
" Добрите вести са, че в действителност имаме понижаване на използването на антимикробни средства. Говорим общо за лечебните заведения и за обществото, като в действителност понижението е главно в обществото с помощта на наложителната електронна рецепта ", уточни Иванов пред БНР. Задължителната електронна рецепта за антибиотици влезе в действие от 1 април предходната година. Оттогава внезапно спада изписването на антибиотици, като общо за 2024 година понижението е от 17% до 20% по отношение на това през 2023 година . " Разбира се, все още сме надалеч от таргетните равнища, които целим за 2030 година съгласно рекомендацията на Европейската комисия. Ако продължим с такива темпове да понижаваме потреблението, бихме могли да се оправим, тъй като въпреки всичко тези таргети са въз основата на равнищата от 2019 година, т.е. преди Covid пандемията, когато България към момента беше добре ", разяснява Иванов.
По думите му обаче казусът остава всеобщото потребление на широкоспектърни антибиотици . По отношение на тях до 2030 година всяка страна членка би трябвало да усъвършенства използването си, тъй че 65% от всички употребявани антибиотици да водят до по-малки равнища на устойчивост. " България, за жалост, е на към 40-45%, т.е. имаме още 20 и няколко %, с цел да стигнем заложените таргетни равнища и това е най-вече свръхупотребата на цефалоспоринови препарати както в обществото, по този начин и в лечебните заведения ", разяснява Иванов. По думите му това е остарял проблем от повече от 10 години. " Там фирменият напън съгласно мен е доста висок към лекарите. Има два или три препарата, които са безусловно 30-40% от цялата консумация " , уточни доцент Иван Иванов.
Основният проблем в извънболничната помощ е със Стрептококус пневмония. Това е извършител на пневмонии. При сериозните затруднения може да стигне до менингит при децата. Що се отнася до устойчивостта на тези варианти, това отново е следствие от свръхупотребата на тези цефалоспоринови препарати, защото тъкмо към тях има завишаване на устойчивостта, съобщи специалистът.
Почти във всички лечебни заведения у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като доста пациенти биват изписвани, без да знаят, че са инфектирани с бактерията .
" Медиите рапортуваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже сега тече, доколкото ми е известно, правосъдно произвеждане, по този начин че там нещата са в действителност доста сериозни. Този вариант, който следим, към този момент е съвсем във всички лечебни заведения. Най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там равнището на заразяване е всеобщо ", съобщи доцент Иванов.
Като проблеми той открои хигиената в лечебните заведения, спазването на всички ограничения за надзор на инфекциите, спазването на рекомендациите, постоянно сменяне на ръкавици, потреблението на дезинфектанти , отделянето на пациенти-носители на такива мултирезистентни варианти в обособени стаи. " Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространяване на тази бактерия ", посочи той. Отделно трябва да се прави скрининг на пациентите при постъпването в лечебните заведения.
" Хубаво е лечебните заведения да разгласяват на уеб страницата си равнището на вътреболнични инфекции, които са регистрирани и това да не се крие, а да се смята като една добра процедура " , изясни той. Иванов уточни, че информацията за вътреболничните инфекции в една болница е аршин за това какъв брой добре действа тази болница, а не противоположното.
Страната ни към момента няма национална тактика за битка с антимикробната устойчивост, макар че по данни на Европейския център за профилактика и надзор върху заболяванията проблемът предизвиква годишно гибелта на над 35 хиляди души в Европа.
" Един от главните проблеми е също по този начин, че най-новите антибиотици, които са налични в множеството европейски страни, в България ги няма , а те, за жалост, са най-ефективни против тези мултирезистентни или панрезистентни към този момент варианти. Просто компаниите, които ги създават, не са ги записали или в случай че са ги записали, то лекуването е толкоз скъпо с тях, че на процедура никоя болница не може да си го разреши, даже и пациентът да има опция да си го заплати. Моето персонално мнение е, че даже да са налични тези антибиотици, макар че лекуването с тях коства 20 и повече хиляди лв. за пациент, даже те да станат налични, в България доста бързо ще се развие устойчивост, в случай че не се съблюдават предходните ограничения, за които стана дума. Но първоначално за животоспасяващи инфекции в интензивни отделения би могло да се има поради това ", каза Иванов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ