България е успяла да намали употребата на антибиотици след на

България е съумяла да понижи използването на антибиотици след на въвеждането електронните предписания от 1 април 2024 година и понижението е внезапно – за цялата 2024 то е със 17%-20% по отношение на 2023 година, само че към момента сме надалеч от таргетните равнища, избрани от ЕK. Това сподели пред БНР доцент Иван Иванов от Националната референтна лаборатория „ Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).

Той изясни, че понижената приложимост на антибиотици се отнася както за лекуването на инфекции в обществото, по този начин и в лечебните заведения. По думите му обаче все продължава да бъде изострен казусът с антибиотичната устойчивост и една от аргументите за това е всеобщата приложимост на широкоспектърни антибиотици – една инерция, останала от Коронавирус пандемията.

Доц. Иванов акцентира, че към момента България е надалеч от осъществяването на рекомендацията най-малко 65% от изписваните антибиотици да са от групата ACCESS, които са с по-тесен набор, респективно с имат по-малък капацитет да провокират устойчивост.

Той бе безапелационен, че доста сериозен проблем остава свръхупотребата на цефалоспорини, като 2-3 продукта от тази група съставляват 30%-40% от назначенията.

Широко разпространяване продължава да има Стрептококус пнеумоние, без значение, че има ваксина за възрастни, а при децата такава се ползва към този момент над 15 години, сподели експертът и изясни, че една от аргументите за това е несъразмерната приложимост на цефалоспорини, главно в извънболничната помощ.

„ За страдание се следят от ден на ден и извънваксинални серотипове, които не се покриват от имунизацията “, добави той. Доц. Иванов посочи, че имунизацията, която се ползва у нас, е 10-валентна, до момента в който в други страни има и 13-валентна.

Почти във всички лечебни заведения у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пнеумоние, изключително в интензивните отделения. Мултирезистентни варианти има и в урологиите, а една от доста сериозните последствия е изписването на пациенти, които са носители и изключително в случай че са възрастни или имунокомпроменирани, при тях след това могат да настъпят тежки затруднения, стана ясно от думите му. 

„ Медиите рапортуваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже сега тече, доколкото ми е известно, правосъдно произвеждане, по този начин че там нещата са в действителност доста сериозни. Този вариант, който следим, към този момент е съвсем във всички лечебни заведения. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там равнището на заразяване е всеобщо “, сподели той.

Има доста нерешени въпроси в региона на болничната хигиена, вътреболничните инфекции и неналичието на регистри, мулитрезистентните и панрезистентните варианти, неналичието на скрининг при постъпване на пациента и други, акцентира доцент Иванов.

„ У нас не са регистрирани най-новите антибиотици за панрезистентни и мултирезистентни микроорганизми, лекуването с тях е доста скъпо – 20 и повече хиляди лв., мъчно може да си го разреши болница, не постоянно може да е налично за пациента. Но даже и в случай че се доставят, към тях може да се развие устойчивост, в случай че не съблюдават разпоредбите за хигиена “, акцентира той.

Доц. Иванов уточни още, че страната ни към момента няма одобрена национална тактика за битка с антимикробната устойчивост, а сега дружно с ветеринарни експерти се работи над детайлите от националния проект в тази сфера.

„ На финалната права сме, уповавам се следващата година да имаме тактика и проект “, сподели той.

Доц. Иванов уточни още, че се работи над наредбата за националния стандарт по вътреболнични инфекции, има и други нормативни актове, които би трябвало да се разработят, като да вземем за пример съответна разпоредба, с която да се усъвършенства изписването на антибиотици в извънболничната помощ.