България е световен шампион по брой научни институти на глава

България е международен първенец по брой научни институти на глава от популацията. В същото време учените в страната понижават, а средствата за проучвания се разпиляват. За това се постанова стесняване на броя на университетите от над 50 до десетина, като два от тях са основани с присъединяване на Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

Това са изводите от проучване за възстановяване на финансирането на научните организации и висшите учебни заведения, показано от проф. Люк Соте в четвъртък. То е направено по поръчка на държавното управление.

Според министъра на образованието Красимир Вълчев обаче до обединяване на университети надали ще се стигне. По-скоро ще се търси вид през разпределението на обществените средства за просвета да се предизвикват институтите на Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия да се сплотяват с висшите учебни заведения. Ще се финансират предпочитано и звената, които имат научни достижения.

" Вие сте международен първенец по научни институти на глава от популацията. На 1 млн. души се падат към 20 такива звена, което е невиждано ", разяснява Соте. В същото време общественото финансиране за тези звена е 0.25% от Брутният вътрешен продукт.

Според Соте превъзмогването на фрагментацията е главният проблем, с който страната би трябвало да се оправи, преди да се приказва за увеличение на парите за просвета или въвеждане на финансиране съгласно резултатите. " Фрагментацията, в комбиниране с минималното финансиране води до това, че всички получават малко пари. Ако просто се усилят парите за просвета, без структурата да се реформира, това няма да докара до възстановяване на качеството на проучванията ", разяснява той. Соте даде за образец, че в случай че при сегашната конструкция държавните средства за просвета се усилят със 200 млн. лева, това ще докара до единствено 750 000 лева в допълнение за всяко научно звено.

Изследването предлага още да се вкарат минимални условия за оценка на институтите, с цел да се отсее кои от тях да продължат да работят независимо. Критериите може да са броят на хабилитираните учени, съществуването на докторантски стратегии, интернационалното съдействие. Идеята е звената, които не дават отговор на минималните условия, да се обединят с други институции.

Препоръките за понижаване на университетите не са от през вчерашния ден, само че срещат сериозен отпор от страна на академичната общественост. Според министъра на образованието Красимир Вълчев е нужна по-скоро финансова централизация. " В дребна страна и с малко учени можем ли да си позволим да разпиляваме ресурсите?! Организационна централизация евентуално няма да реализираме, само че най-малко да имаме финансова такава ", разяснява той. Вълчев обаче не изясни по какъв начин може да се промени механизмът за финансиране на проучванията, с цел да бъдат подтикнати другите звена да се обединят и работят дружно. Той добави, че ще се създаде механизъм за оценка на успеваемостта на научните звена, както и да се дефинират така наречен " проучвателен университети ".

Председателят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски разяснява, че броят на научните институти в проучването не е правилен, защото звената на академията не трябвало да се преглеждат независимо. Той заявява готовността на институтите на Българска академия на науките да работят с университетите. Подобни заявления се чуват от най-малко десетилетие. Според Ревалски незабавен проблем за разрешаване е намаляването на броя на учените и прекомерно ниските стипендии за докторантите. " От 1 януари 2018 година те ще са с 10% по-ниски от минималната работна заплата ", разяснява ръководителят на Българска академия на науките.