Еленската базилика – останки от някогашно величие
България е страна със славно минало и безчет монументи, които потвърждават това. Всяка цитадела, град или артефакт носят доста история.
На нашата дребна територия има толкоз доста история, просвета и обичаи, до които би трябвало непрекъснато да се допираме, от които да черпим познания и мъдрост и да ги предаваме на идващите генерации. А всеки един исторически обект на нашата територия заслужава да бъде посетен даже повече от един път.
Един от значимите, само че за жалост и леко забравени монументи е Еленската базилика – Еленският манастир „ Свети Илия “. Мястото е красиво и буди великолепие, само че и малко горест, тъй като от него е останало доста малко в наши дни.
Комплексът е ситуиран на 2 км от град Пирдоп по подбалканския път. Непосредствено до него тече дребна живописна река – Еленска река.
Интересен факт е, че името на град Пирдоп е обвързвано с региона на Еленската базилика и по-точно с един тип дъб, който се среща там.
История
Името на базиликата идва от местността „ Еленска “, която още от дълбока античност е била светилище на разнообразни тракийски племена. Съвсем покрай самите руини, които са останали от манастира, е открит античният тракийски град Бурдапара, който е бил упоменат още от византийския хронист Прокопий. В целия регион е цялостно с голям брой по-малки тракийски могили.
Официалната датировка на Еленската базилика е от IV век откакто Константин I Велики е утвърдил християнството като вяра.
По време на Второто българско царство този заветен храм е бил доста значимо културно и книжовно средище. Самата базилика е била употребена и като манастирски храм. Той е един от дребното сходни манастири, които са съумели да оцелеят след османското настъпление, като се е запазил съвсем до XV век, когато е бил изцяло ограбен от ордите на Яя паша.
Въпреки тази си не лека орис, манастирът съумява да оцелее чак до 1700 година, когато бил изцяло унищожен от близо живеещите мюсюлмани в село Лъджене.
За страдание в наши дни манастирът и базиликата не наподобяват по метода, по който в миналото, само че все пак основават чувството, че мястото е било неповторимо, красиво и доста енергийно зареждащо.
В момента всички елементи на разкрития обект за доста солидно укрепени със стоманени анкери, с цел да могат да се запазят за по-дълго време. Базиликата е един неповторим по своя тип монумент на културата и изцяло справедливо е включен в листата на ЮНЕСКО.
През 2010 година наоколо до руините на тогавашното великолепие е повдигнат и осветлен дребен параклис, който носи името „ Свети Илия “.
Архитектура
Макар че от този хубав монумент на културата не е останало доста, си проличава, че е имал впечатляваща архитектура. От всички страни манастирът е бил ограден от стени, а в четирите си края е имал постройки, сходни на кули. Може да се каже, че това е било едно в действителност доста солидно и устойчиво барикада. Самата черква се нарежда в източния завършек на комплекса.
Руините, които са се запазили до наши дни, демонстрират, че е имало два съществени стадия на градеж на манастира и целия комплекс. Единият интервал е ясно изразен на местата, където сред тухлите има необятни фуги от червен хоросан, а другият интервал на строеж се вижда на местата, на които има следи от ломен камък с пояси от тухли.
Най-впечатляваща обаче си остава архитектурата на самата базилика. Тя съставлява трикорабна базилика, с купол и три прелестни апсиди. Средният транспортен съд на базиликата е разграничен от четири колони на две равни елементи.
В самия храм няма непокътнати фрески, само че неговата уникалност е напълно друга – той е доста явен и безапелационен образец за преходна форма сред базиликалната и кръстокуполната комбинация и структура. Това е много рядко срещано събитие в така наречен храмова архитектура.
Това е и една от многото аргументи Еленската базилика да е оповестена за монумент на културата с национално значение, както и да откри своето място измежду благосъстоянието на ЮНЕСКО.
Легендата за красивия елен
Както множеството монументи и местности у нас, и тук витае локална легенда, която споделя по какъв начин тъкмо се е появило името на базиликата и местността. Тя гласи, че към мястото на манастира всяка година, на един и същи ден от необятния Балкан слизал хубав елен, който бил принасян в жертва на боговете.
И в действителност, по време на разкопки в местността са открити голям брой рога и кости на елени.
Еленската базилика и регионът към нея несъмнено заслужава вашето внимание. Мястото е уместно за еднодневни екскурзии от София, даже и с по-малки деца.
Вижте още:
На нашата дребна територия има толкоз доста история, просвета и обичаи, до които би трябвало непрекъснато да се допираме, от които да черпим познания и мъдрост и да ги предаваме на идващите генерации. А всеки един исторически обект на нашата територия заслужава да бъде посетен даже повече от един път.
Един от значимите, само че за жалост и леко забравени монументи е Еленската базилика – Еленският манастир „ Свети Илия “. Мястото е красиво и буди великолепие, само че и малко горест, тъй като от него е останало доста малко в наши дни.
Комплексът е ситуиран на 2 км от град Пирдоп по подбалканския път. Непосредствено до него тече дребна живописна река – Еленска река.
Интересен факт е, че името на град Пирдоп е обвързвано с региона на Еленската базилика и по-точно с един тип дъб, който се среща там.
История
Името на базиликата идва от местността „ Еленска “, която още от дълбока античност е била светилище на разнообразни тракийски племена. Съвсем покрай самите руини, които са останали от манастира, е открит античният тракийски град Бурдапара, който е бил упоменат още от византийския хронист Прокопий. В целия регион е цялостно с голям брой по-малки тракийски могили.
Официалната датировка на Еленската базилика е от IV век откакто Константин I Велики е утвърдил християнството като вяра.
По време на Второто българско царство този заветен храм е бил доста значимо културно и книжовно средище. Самата базилика е била употребена и като манастирски храм. Той е един от дребното сходни манастири, които са съумели да оцелеят след османското настъпление, като се е запазил съвсем до XV век, когато е бил изцяло ограбен от ордите на Яя паша.
Въпреки тази си не лека орис, манастирът съумява да оцелее чак до 1700 година, когато бил изцяло унищожен от близо живеещите мюсюлмани в село Лъджене.
За страдание в наши дни манастирът и базиликата не наподобяват по метода, по който в миналото, само че все пак основават чувството, че мястото е било неповторимо, красиво и доста енергийно зареждащо.
В момента всички елементи на разкрития обект за доста солидно укрепени със стоманени анкери, с цел да могат да се запазят за по-дълго време. Базиликата е един неповторим по своя тип монумент на културата и изцяло справедливо е включен в листата на ЮНЕСКО.
През 2010 година наоколо до руините на тогавашното великолепие е повдигнат и осветлен дребен параклис, който носи името „ Свети Илия “.
Архитектура
Макар че от този хубав монумент на културата не е останало доста, си проличава, че е имал впечатляваща архитектура. От всички страни манастирът е бил ограден от стени, а в четирите си края е имал постройки, сходни на кули. Може да се каже, че това е било едно в действителност доста солидно и устойчиво барикада. Самата черква се нарежда в източния завършек на комплекса.
Руините, които са се запазили до наши дни, демонстрират, че е имало два съществени стадия на градеж на манастира и целия комплекс. Единият интервал е ясно изразен на местата, където сред тухлите има необятни фуги от червен хоросан, а другият интервал на строеж се вижда на местата, на които има следи от ломен камък с пояси от тухли.
Най-впечатляваща обаче си остава архитектурата на самата базилика. Тя съставлява трикорабна базилика, с купол и три прелестни апсиди. Средният транспортен съд на базиликата е разграничен от четири колони на две равни елементи.
В самия храм няма непокътнати фрески, само че неговата уникалност е напълно друга – той е доста явен и безапелационен образец за преходна форма сред базиликалната и кръстокуполната комбинация и структура. Това е много рядко срещано събитие в така наречен храмова архитектура.
Това е и една от многото аргументи Еленската базилика да е оповестена за монумент на културата с национално значение, както и да откри своето място измежду благосъстоянието на ЮНЕСКО.
Легендата за красивия елен
Както множеството монументи и местности у нас, и тук витае локална легенда, която споделя по какъв начин тъкмо се е появило името на базиликата и местността. Тя гласи, че към мястото на манастира всяка година, на един и същи ден от необятния Балкан слизал хубав елен, който бил принасян в жертва на боговете.
И в действителност, по време на разкопки в местността са открити голям брой рога и кости на елени.
Еленската базилика и регионът към нея несъмнено заслужава вашето внимание. Мястото е уместно за еднодневни екскурзии от София, даже и с по-малки деца.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ