Всяко второ дете в България е наказвано, насилвано или бито
България е измежду водещите в Европейския съюз по потребление на физически санкции за деца. Две трети от родителите признават, че са посягали на най-малките.
Философията за " възпитателния пестник ” е част от народопсихологията на българина от десетилетия – от паметни изречения като " Со кротце, со богатство и со малце бой ” или " Тоягата е излязла от парадайса ”, до паметни реплики от български филми. Това са настройки, които през днешния ден все по-често срещат отпор от експертите.
" Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било ”, изяснява психотерапевтът Детелина Стаменова.
" Можем да кажем, че всички тези изречения – " Бият го, с цел да стане човек ” или " И мен ме биха и станах човек ” – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите ”, изяснява Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
" Възпитание и пестник не стоят в едно изречение ”, прибавя Стаменова.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. " Такива проучвания се вършат от доста години и постоянно резултатите са скандално високи за България ”, изяснява Детелина Стаменова.
Според последни данни на УНИЦЕФ за 40% от родителите шамарите са главен способ за образование. Преди нас в Европейския съюз е единствено Румъния. А минимум експанзия против децата има в Швеция – към 2%.
На какво в действителност учи шамарът? Каква е възпитателната му роля?
" На нищо. Шамарът ни учи да толерираме садизма ”, споделя Стаменова.
" Много огромна част от родителите – към две трети – рапортуват, че са употребявали в миналото телесно наказване над децата си. За сметка на това обаче всички се усещат отговорни, гневни и изпитват позор по-късно ”, споделя Брестничка.
" Продължавам да се сюрпризирам какъв брой доста родители споделят за този вид " образователен способ ", тъй като той е прилаган върху тях, тъй като са безсилни и тъй като не осъзнават какъв брой вреди ”, споделя Детелина Стаменова
Философията за " възпитателния пестник ” е част от народопсихологията на българина от десетилетия – от паметни изречения като " Со кротце, со богатство и со малце бой ” или " Тоягата е излязла от парадайса ”, до паметни реплики от български филми. Това са настройки, които през днешния ден все по-често срещат отпор от експертите.
" Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било ”, изяснява психотерапевтът Детелина Стаменова.
" Можем да кажем, че всички тези изречения – " Бият го, с цел да стане човек ” или " И мен ме биха и станах човек ” – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите ”, изяснява Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
" Възпитание и пестник не стоят в едно изречение ”, прибавя Стаменова.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. " Такива проучвания се вършат от доста години и постоянно резултатите са скандално високи за България ”, изяснява Детелина Стаменова.
Според последни данни на УНИЦЕФ за 40% от родителите шамарите са главен способ за образование. Преди нас в Европейския съюз е единствено Румъния. А минимум експанзия против децата има в Швеция – към 2%.
На какво в действителност учи шамарът? Каква е възпитателната му роля?
" На нищо. Шамарът ни учи да толерираме садизма ”, споделя Стаменова.
" Много огромна част от родителите – към две трети – рапортуват, че са употребявали в миналото телесно наказване над децата си. За сметка на това обаче всички се усещат отговорни, гневни и изпитват позор по-късно ”, споделя Брестничка.
" Продължавам да се сюрпризирам какъв брой доста родители споделят за този вид " образователен способ ", тъй като той е прилаган върху тях, тъй като са безсилни и тъй като не осъзнават какъв брой вреди ”, споделя Детелина Стаменова
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ