Две трети от родителите у нас възпитават децата с шамари
България е измежду водещите в Европейския съюз по потребление на физически санкции за деца. Две трети от родителите признават, че са посягали на най-малките.
Философията за „ възпитателния пестник ” е част от народопсихологията на българина от десетилетия – от паметни изречения като „ Со кротце, со богатство и со малце бой ” или „ Тоягата е излязла от парадайса ”, до паметни реплики от български филми. Това са настройки, които през днешния ден все по-често срещат отпор от експертите.
„ Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било ”, изяснява психотерапевтът Детелина Стаменова по Народоосвободителна въстаническа армия.
„ Можем да кажем, че всички тези изречения – „ Бият го, с цел да стане човек ” или „ И мен ме биха и станах човек ” – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите ”, изяснява Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
„ Възпитание и пестник не стоят в едно изречение ”, прибавя Стаменова.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. „ Такива проучвания се вършат от доста години и постоянно резултатите са скандално високи за България ”, изяснява Детелина Стаменова.
Според последни данни на УНИЦЕФ за 40% от родителите шамарите са главен способ за образование. Преди нас в Европейския съюз е единствено Румъния. А минимум експанзия против децата има в Швеция – към 2%.
На какво в действителност учи шамарът? Каква е възпитателната му роля?
„ На нищо. Шамарът ни учи да толерираме садизма ”, споделя Стаменова.
„ Много огромна част от родителите – към две трети – рапортуват, че са употребявали в миналото телесно наказване над децата си. За сметка на това обаче всички се усещат отговорни, гневни и изпитват позор по-късно ”, споделя Брестничка.
„ Продължавам да се сюрпризирам какъв брой доста родители споделят за този вид „ образователен способ “, тъй като той е прилаган върху тях, тъй като са безсилни и тъй като не осъзнават какъв брой вреди ”, споделя Детелина Стаменова
Философията за „ възпитателния пестник ” е част от народопсихологията на българина от десетилетия – от паметни изречения като „ Со кротце, со богатство и со малце бой ” или „ Тоягата е излязла от парадайса ”, до паметни реплики от български филми. Това са настройки, които през днешния ден все по-често срещат отпор от експертите.
„ Това не е нито обикновено, нито положително за който и да било ”, изяснява психотерапевтът Детелина Стаменова по Народоосвободителна въстаническа армия.
„ Можем да кажем, че всички тези изречения – „ Бият го, с цел да стане човек ” или „ И мен ме биха и станах човек ” – са метод, по който всеки един от нас се пробва да оправдае момента, в който си изпусне нервите ”, изяснява Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
„ Възпитание и пестник не стоят в едно изречение ”, прибавя Стаменова.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение. „ Такива проучвания се вършат от доста години и постоянно резултатите са скандално високи за България ”, изяснява Детелина Стаменова.
Според последни данни на УНИЦЕФ за 40% от родителите шамарите са главен способ за образование. Преди нас в Европейския съюз е единствено Румъния. А минимум експанзия против децата има в Швеция – към 2%.
На какво в действителност учи шамарът? Каква е възпитателната му роля?
„ На нищо. Шамарът ни учи да толерираме садизма ”, споделя Стаменова.
„ Много огромна част от родителите – към две трети – рапортуват, че са употребявали в миналото телесно наказване над децата си. За сметка на това обаче всички се усещат отговорни, гневни и изпитват позор по-късно ”, споделя Брестничка.
„ Продължавам да се сюрпризирам какъв брой доста родители споделят за този вид „ образователен способ “, тъй като той е прилаган върху тях, тъй като са безсилни и тъй като не осъзнават какъв брой вреди ”, споделя Детелина Стаменова
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ