България е сред трите държави в Европейския съюз, в които

България е измежду трите страни в Европейския съюз, в които минимален % хора считат, че страната е спечелила от еврочленството. Това демонстрират първите резултати от изследване на Евробарометър, извършено след изборите за Европейски парламент.

Първи резултати от изследване на Евробарометър след изборите Според данните поддръжката на жителите за Европейски Съюз резервира най-високото си ниво от 1983 година насам: 68% от респондентите (+1 процентен пункт спрямо февруари / март 2019 г.) споделят, че тяхната страна е спечелила от участието си в Европейски Съюз. Най-висок е процентът на хората, споделящи това мнение, в Литва (91%), Ирландия (89%) и Естония (87%), а най-нисък - във Англия (59%), България (57%) и Италия (42%). В България се следи спад с два процентни пункта по отношение на февруари / март 2019 година

Гласът ми е от голяма важност

Наблюдава се внезапно повишаване на броя европейски жители, които считат, че " гласът им е от голяма важност в Европейски Съюз ": 56% от респондентите споделят това виждане. Този резултат е със 7 процентни пункта по-висок от март 2019 година и е най-високият резултат откогато въпросът е бил заложен за първи път през 2002 година

В България 45% считат, че гласът им има значение в Европейски Съюз (спад от 1 процентен пункт по отношение на март 2019 г.). Най-висок е в Швеция (86%), Дания (81%) и Холандия (76%), а най-нисък - в Латвия, Гърция и Естония (и трите по 30%).

Избирателна интензивност

Общата изборна интензивност на европейските избори през 2019 година се е нараснала с 8 пункта до 50.6%, което води до най-високото присъединяване в европейски избори от 1994 година насам, както и до превръщане на наклонността на понижаване на изборната интензивност на европейските избори за пръв път от 1979 година насам. Най-значително нарастване на присъединяване е записано в Полша (+ 22 п.п.), Румъния (+ 19 п.п.), Испания (+ 17 п.п.), Австрия (+ 15 п.п.) и Унгария (+ 14 п.п.). В България е била 33% (спад с 3 п.п.).

Най-висока е била интензивността в Белгия (88%), Люксембург (84%) и Малта (73%), а най-ниска - в Словакия (23%), Чехия и Словения (и двете по 29%).

Участие на младежите

Резултатите от изследването сочат, че точно младежите в Европа са довели до повишение на изборната интензивност: 42% от 16/18-24-годишните респонденти споделят, че са дали своят вот на европейските избори, което значи, че присъединяване на младежите се е нараснало с 50% спрямо изборна интензивност от единствено 28% при младежите през 2014 година Силно се е повишила и изборната интензивност във възрастовата група 25-39 години, където тя е повишена с 12 процентни пункта от 35% на 47%. Избирателната интензивност измежду младите и тези, дали своят вот за пръв път надвишава всеки различен растеж на изборна интензивност за други възрастови групи.

Гласуването като...

Сред аргументите да гласоподават на европейските избори през 2019 година, 52% от гласоподавателите показват гражданския дълг като съществена причина - това съставлява нарастване от 11 процентни пункта спрямо 2014 година В съпоставяне с последните европейски избори през 2014 година доста повече жители също са дали своят вот, тъй като поддържат Европейски Съюз (25%, +11 процентни пункта), или тъй като считат, че могат да трансформират нещата посредством гласоподаване (18%, +6 процентни пункта).

В 27 страни членки жителите гласоподаваха основно, тъй като видяха това като собствен цивилен дълг. Само в Холандия множеството хора са дали своят вот, тъй като постоянно гласоподават. Във всички 28 страни членки повече респонденти в сравнение с през 2014 година гласоподаваха, тъй като поддържат Европейски Съюз и оповестиха, че тази поддръжка е главната им мотивация за гласоподаване. Германия (39%, + 14пп), Ирландия (27%, + 15пп), Италия (23%, + 14пп) и Испания (23%, + 15пп) демонстрираха най-голямо нарастване свързанo с тази причина.

В България тъй като е техен дълг като жители са дали своят вот 50%, а тъй като поддържат Европейски Съюз са дали своят вот 21%. а да изразят несъглсие са дали своят вот 4%. Във Франция, Гърция и Англия с цел да изразят несъгласието си а дали своят вот 22% (и трите преди всичко в ЕС).

Темите

Поучването на Евробарометър след изборите също прегледа тематиките, които накараха жителите да гласоподават на последните избори за Европейски парламент. Най-важните тематики, които повлияха на решението на жителите, бяха стопанската система и растежа (44%), климатичните промени (37%), както и правата на индивида и демокрацията (37%). Със своите 36% " методът, по който Европейски Съюз би трябвало да работи в бъдеще ", се появи също като един от главните претекстове на жителите да гласоподават. В 16 страни (сред които и България - 44% от хората) респондентите показаха стопанската система и растежа като най-съществен въпрос при гласуването си, до момента в който жителите в осем страни назоваха климатичните промени като съществена тематика за тях.

Изследването на Европейския парламент след изборите бе извършено като изследване на Евробарометър 91.5. 27,464 респонденти са интервюирани лице в лице от Kantar за Европейския парламент във всички 28 страни членки на Европейски Съюз, от популацията на възраст над 15 години. След изборите въпросите бяха филтрирани за респондентите на възраст за гласоподаване 18+ (с изключение на 16+ в Австрия и Малта, 17+ в Гърция). Работа на терен се организира от 7 до 26 юни 2019 година Пълният отчет, както и всички резултати и таблици с данни ще бъдат оповестени от Европейския парламент през септември 2019 година

Пълният документ с първите резултати можете да видите и в атачмънта.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (653)