България е сред трите държави в Европейския съюз, която през

България е измежду трите страни в Европейския съюз, която през последните години е направила максимален скок в благосъстоянието на своите семейства. За интервал от три години (2020-2023 г.) действителното ползване се усилва от 62% на 70% от междинното равнище за Европейски Съюз.

Действителното самостоятелно ползване на глава от популацията, изразено в ППС, служи като главен индикатор за материалното богатство на семействата. Този индикатор разкрива обилни разлики в Европа, показващи разлики в стандарта на живот.

Определянето на благосъстоянието не е елементарно. Сравняването на благосъстоянието в другите страни е още по-трудно.

Материалното богатство е по-измеримо, само че остава комплицирано. Базираното на паритета на покупателната дарба (ППС) действително самостоятелно ползване (РИП) на глава от популацията се употребява необятно като индикатор за материалното богатство на семействата.

Според Евростат РИП включва „ всички артикули и услуги, които семействата употребяват, без значение дали са закупени и платени непосредствено от семействата, от държавното управление или от организации с нестопанска цел “.

И по този начин, кои страни в Европа имат най-високо ниво на материално богатство? „ Евронюз “ първо изследва страните - членки на Европейски Съюз, а по-късно преглежда наличните данни от страните кандидатки за участие в Европейски Съюз и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

През 2023 година действителното самостоятелно ползване на глава от популацията, изразено в стандарти на покупателна дарба (СПС), варира от 70% от междинното за Европейски Съюз в България и Унгария до 136% в Люксембург, като междинното за Европейски Съюз е 100 за всички 27 страни членки.

Това значи, че материалното богатство на семействата е с 36% по-високо от междинното за Европейски Съюз в Люксембург и с 30% по-ниско от междинното за Европейски Съюз в Унгария и България.

В девет страни РИП на глава от популацията е над междинното за Европейски Съюз. Освен Люксембург, измежду тях са Германия (119%), Нидерландия (119%), Австрия (114%), Белгия (113%), Дания (108%), Франция (106%), Швеция (106%) и Финландия (105%).

Сред „ Голямата четворка “ на Европейски Съюз Германия се показа най-добре, като разделя второто място с Нидерландия. Във Франция материалното богатство на семействата е с 6% по-високо от междинното за Европейски Съюз. Италия е на равнището на междинното за Европейски Съюз, до момента в който в Испания благосъстоянието е най-ниско - с 9% под междинното за Европейски Съюз.

В долната част на Европейски Съюз след България и Унгария се подреждат Латвия, Естония, Хърватия и Словакия, където материалното богатство на семействата е с повече от 20% под междинното за Европейски Съюз.

И трите страни от ЕАСТ регистрират по-високо материално богатство от междинното за Европейски Съюз. Норвегия надвишава междинното за Европейски Съюз с 24 %, а Швейцария - с 16%.

РИП на глава от популацията е под междинното за Европейски Съюз във всичките шест страни кандидатки, като Турция се откроява като първенец измежду тях. В Турция материалното богатство на семействата е с 16% под междинното за Европейски Съюз, до момента в който в Черна гора, втората страна кандидатка с най-хубави резултати, то е с 36% по-ниско.

Материалното богатство на семействата в Турция, което е 84% от междинното за Европейски Съюз, е по-високо от това на девет страни от Европейски Съюз, в това число Полша (83 %), Чехия (81%) и Гърция (80%). Този индикатор е под 50% в Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.

Скандинавските и западноевропейските страни имат доста по-висок РИП на глава от популацията, което отразява по-голямото материално богатство. За разлика от тях страните от Централна и Източна Европа, както и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, нормално регистрират по-нисък РИП на глава от популацията. Това разкрива разликите в материалното богатство в обособените райони и се показва от разликите в стандарта на живот.

През последните пет години РИП на глава от популацията по отношение на междинното за Европейски Съюз остава релативно постоянен в някои страни, а в други има леки промени.  В няколко страни обаче се следиха обилни нараствания и понижения.  

Сред членовете на Европейски Съюз най-забележителното понижение е в Дания, където РИП спадна от 120% през 2020 година на 108% през 2023 година, следвана от Чехия (от 90% на 81%) и Финландия (от 111% на 105%). Германия (от 124% на 119%) и Франция (от 110% на 106%) също означават спад.

През същия интервал Ирландия (от 87% на 99%), България (от 62% на 70%) и Испания (от 83% на 91%) означават най-голямо нарастване в границите на Европейски Съюз.

Когато се включат страните от ЕАСТ и страните кандидатки, Турция отбелязва най-значително нарастване - от 64% на 84%. Другите пет страни кандидатки за участие в Европейски Съюз също регистрират растеж.  

Разходите на семействата се отнасят до разноските за извънредно ползване, направени от резидентни семейства за посрещане на ежедневните им потребности и облекчаване на желанията им. Тези разноски могат да бъдат самостоятелни или групови и да обгръщат разнообразни категории, като храна, облекло, жилище (включително наем), сила, превоз, артикули за дълготрайна приложимост като коли, опазване на здравето, действия за свободното време и разнообразни услуги. Например през 2023 година общите разноски на семействата в Европейски Съюз възлизат на 52,1% от Брутният вътрешен продукт.

„ Материалното богатство на едно домакинство може да бъде изразено посредством неговия достъп до артикули и услуги “, изяснява Евростат.  

Този индикатор обаче не включва разноските, направени от държавното управление и нестопанските институции, обслужващи семействата. Когато тези вноски се отчетат, индикаторът се трансформира в РИП. За да се даде опция за по-справедливо съпоставяне на материалното богатство в другите райони или страни, РИП на глава от популацията постоянно се показва в СПС, което регистрира разликите в ценовите нива.