България е сред страните, в които високата експозиция на рискови

България е измежду страните, в които високата експозиция на рискови фактори се съчетава със относително стеснен запас за предварителна защита и отбрана на публичното здраве. Това сподели Ивайло Петров, основен координатор на Българския народен хъб на Мисията против рака и член на Управителния съвет на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), по време на работна експертна среща, отдадена на адаптирането и използването на петото издание на Европейския кодекс против рака в България. Работната среща е проведена от СОНМ и цели да ангажира и сплоти представители на държавните институции, академичната и научната общественост, здравните експерти, гражданските и пациентските организации, локалната власт, медии, бизнеса и иновационния бранш.

Без устойчиви вложения в предварителната защита и ранното разкриване високорисковите групи ще продължат да доближават до системата късно - когато лекуването е по-сложно и тежко, по-скъпо и по-малко дейно. Смъртността от рак към този момент не е единствено предизвикателство за здравната система, а води до бързо възходящи загуби на обществени доходи, трудова продуктивност и народен стопански капацитет, сподели още той.

Ежегодно новите случаи на рак в България са 32 812, като към 91 хиляди от засегнатите от онкологично заболяване доближават петгодишна преживяемост. Смъртните случаи на година от онкологично заболяване в България доближават близо 18 800, уточни Петров.

Разходите за опазване на здравето са мощно насочени към болнична помощ и фармацевтични артикули. Превенцията официално е налична, само че липсва цялостна тактика и достъпът до нея не е равнопоставен. Доплащанията, превозът, диагностичните разноски и отсъствието от работа могат да забавят или попречват присъединяване на хората в профилактика и скрининг. В Европейски Съюз опазването на здравето се финансира главно обществено, само че по-богатите страни влагат доста повече на глава от популацията. Доплащането от страна на пациентите е близо 34% от разноските за опазване на здравето, добави Ивайло Петров. Резултатът е структурна финансова преграда пред навременната предварителна защита и равния достъп до грижи.

Необходима е непрекъсната национална рамка за ръководство на предварителната защита, учредена на общи национални цели и ясно разпределени институционални отговорности; предпазено, стабилно и транспарантно финансиране; интегрирани знаци за предварителна защита, имунизация и скрининг; районно и локално осъществяване посредством общини, общности и доболнична помощ; годишно обществено отчитане, измерими резултати и политическа отчетност.

Тютюнопушене, консумация на алкохол, ниска физическа интензивност, съществуване на човешки папилома вирус в организма, невисок обсег на имунизации против хепатит Б, експозиция на радон са измежду рисковите фактори за онкологично заболяване, напомни Петров. По думите му в България към момента липсва последователен мониторинг и огромни ограничения за ограничение на радоновата експозиция на популационно равнище. Радонът е потвърден канцероген и втората водеща причина за рак на белия дроб след тютюнопушенето. Регионът на Пловдив е с изключително значение заради близостта до едно от главните уранови залежи в страната и евентуално нараснал риск от експозиция на радон. Анализът на локални медицински данни разпознава Първомай и Брезово измежду общините с висока периодичност на рак на белия дроб.

С шест години е по-ниска междинната предстояща дълготрайност на живота в България по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз през 2025 година, демонстрират данни от „ Здравен профил на България 2025 “: основни провокации и благоприятни условия за предварителна защита на рака “, добави Петров. За България, която е на последно място, тя е 75,9 година, междинната за Европейски Съюз е 81,7 г, като най-висока е в Испания – 84,1 година, демонстрират още данните.