България е сред страните в Евросъюза с най-малко висшисти на

България е измежду страните в Евросъюза с минимум висшисти на глава от популацията. Това демонстрира последният разбор на Евростат. На този декор множеството страни означават растеж в броя раздадени дипломи.

Изследването обгръща младежите сред 25 и 35 години. От данните излиза наяве, че единствено към 33% от българите са траяли образованието си в университет и са го приключили сполучливо. Средно за Европа дипломи имат над 40 на 100 от жителите.

Люксембург, Ирландия и Кипър имат най-голям дял висшисти - над 60 на 100 от популацията. В дъното на класацията са Румъния и Италия с под 30%.

За студента по бизнес информатика Даниел Желязков мястото на академичната пейка е сбъдната фантазия.

„ Абсолютно в никакъв случай не е стояла тази алтернатива пред мен. Аз си знаех, че наложително най-малко едно висше би трябвало да имам и една магистратура”, сподели той.

Цветелин Цветков обаче е част от тези близо 70% българи у нас сред 25 и 35 години без висше обучение. Вече 10 години мъжът прави дюнери. Смята, че изборът му да спре да учи след гимназията е неверен, само че няма да го поправи.

„ Късно е за мен. Вече не ми се занимава с такива работи”, споделя той.

Според ректори у нас би трябвало да се сътвори механизъм за връщане в просветителната система на хора като Цветелин.

„ Този капацитет за мен е привършен - да се разчита единствено на хората, които преди малко приключват приблизително обучение. Насърчаването на ученето през целия живот е належащо да стане по-активно”, съобщи ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред Нова тв.

В последните години България съвсем не е повишила % висшисти, споделят от Националното посланичество на студентските препоръки.

За това допринасял и огромният брой наши студенти зад граница.

„ Само за последната година към 3 700 са кандидат-студентите в Нидерландия”, сподели Ангел Стойков от Нац. посланичество на студентските препоръки.

Като позитивна наклонност проф. Димитров показва, че дребният ни брой висшисти не се дължи на студенти, които влизат в университет и не го приключват.

„ Годишно към 5% не приключват или се дипломират след няколко години по разнообразни аргументи - фамилни, пътешестване, болест”, разясни Димитров.