България не успява да привлече финансиране за наука
България е измежду страните в Европейския съюз (ЕС) с минимум планове и грантово финансиране по програмата за научни проучвания и нововъведения " Хоризонт 2020 ". Към края на март т.г. 234 български организации, които вземат участие в 504 планови консорциума, са съумели да привлекат малко над 76.5 млн. евро чисто финансиране. Това е под 0.1% от целия бюджет на рамковата стратегия, който е 79 милиарда евро.
Това отрежда на България 24-о място от 28 страни в Европейски Съюз, като след нас остават Литва, Латвия, Хърватия и Малта, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Предстои страната ни да усвои още 17 млн. евро от програмата.
България е привлякла най-вече средства за сигурна, чиста и ефикасна сила - 13.5 млн. евро, за планове в областта на осведомителните и информационните технологии - 7.1 млн евро, и по програмата за подкрепяне на млади учени и откриватели " Мария Склодовска-Кюри " - 6.1 млн. евро. Има и грантове за бъдещи навлизащи технологии, нанотехнологии, екология, храни, превоз, нуклеарни проучвания и други
Малко бизнес
Любопитен факт е, че бенефициенти на плановете са освен научни организации и висши образователни заведения, само че и компании. На челните места по най-вече привлечени средства с изключение на Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Техническият университет - София, институти на Българската академия на науката (БАН) са и две компании - българската компания за семантичен програмен продукт " Онтотекст " АД и издателството " Пенсофт " ЕООД, както и Столичната община. СУ " Св. Климент Охридски " е преди всичко по присъединяване в планови консорциуми - взе участие в 23.
Сред обществените научни организации най-големите бенефициенти са Институтът по механика, Институтът за проучване на обществата и знанието и Институтът по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. А измежду частните - Фондация " Приложни проучвания и връзки " и Център за проучване на демокрацията в София. Според данните на МОН 43% от парите са усвоени от научни организации, 15.5% - от висшите учебни заведения, а 27% - от бизнеса.
И малко проучвания
" Програмата " Хоризонт 2020 " финансира три типа действия - проучвателен, новаторски и координационни. Голямата част от плановете на българските организации са свързани с координационни действия, за които има опция за единично присъединяване. За останалите се изисква консорциум от най-малко три юридически лица от три страни ", изясни пред " Дневник " Димитър Асенов от дирекция " Наука " в МОН. Според него имало " една бяла лястовица " - българска частна научна организация оглавявала консорциум от 10 колегата от Англия, Франция и Германия, който работи по план в областта на " Здраве, демографски промени и богатство ".
" Притесняващо е, че едвам 19 от общо 37 държавни висши учебни заведения извършват планове в рамковата стратегия. Следва да си зададем въпрос какви са упованията на обществото към другите университети - единствено да бъдат висши учебни заведения, които получават дотация от страната, или да бъдат институции, в които да се прави просвета? Ако е второто, следва да ги виждаме в програмата, да съумеят да вземат участие ", счита Димитър Асенов. Според него няма нищо по-естествено от това всяка страна да направи по този начин, че колкото се може повече пари по стратегия " Хоризонт 2020 " да дойдат в съответната страна.
Какво следва
По стратегия " Хоризонт 2020 " до лятото на т.г. следва да бъдат отворени 335 конкурсни сесии за 20 милиарда евро. Според МОН България към момента има опция за пробив и да приключи с колкото се може повече усвоени средства интервала. Наследник на програмата ще е " Хоризонт Европа ".
" Програмата " Хоризонт Европа " няма да се разграничава радикално, само че договарянията не престават. Планираният бюджет е 100 милиарда евро, от които 94 за научни проучвания. чака се над 10 милиарда да бъдат за революционни нововъведения ", изясни пред " Дневник " Владимир Манолов от дирекция " Наука " в МОН. По думите му сферите на финансиране ще бъдат същите - опазване на здравето, енергетика, климат, храни и цифрова промишленост.
За първи път ще има ясно разказани области за намеса в новата стратегия, както и ще се кандидатства по клъстери. Очаква се да има и нов инструмент - Европейски съвет по нововъведенията.
Това отрежда на България 24-о място от 28 страни в Европейски Съюз, като след нас остават Литва, Латвия, Хърватия и Малта, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Предстои страната ни да усвои още 17 млн. евро от програмата.
България е привлякла най-вече средства за сигурна, чиста и ефикасна сила - 13.5 млн. евро, за планове в областта на осведомителните и информационните технологии - 7.1 млн евро, и по програмата за подкрепяне на млади учени и откриватели " Мария Склодовска-Кюри " - 6.1 млн. евро. Има и грантове за бъдещи навлизащи технологии, нанотехнологии, екология, храни, превоз, нуклеарни проучвания и други
Малко бизнес
Любопитен факт е, че бенефициенти на плановете са освен научни организации и висши образователни заведения, само че и компании. На челните места по най-вече привлечени средства с изключение на Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Техническият университет - София, институти на Българската академия на науката (БАН) са и две компании - българската компания за семантичен програмен продукт " Онтотекст " АД и издателството " Пенсофт " ЕООД, както и Столичната община. СУ " Св. Климент Охридски " е преди всичко по присъединяване в планови консорциуми - взе участие в 23.
Сред обществените научни организации най-големите бенефициенти са Институтът по механика, Институтът за проучване на обществата и знанието и Институтът по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. А измежду частните - Фондация " Приложни проучвания и връзки " и Център за проучване на демокрацията в София. Според данните на МОН 43% от парите са усвоени от научни организации, 15.5% - от висшите учебни заведения, а 27% - от бизнеса.
И малко проучвания
" Програмата " Хоризонт 2020 " финансира три типа действия - проучвателен, новаторски и координационни. Голямата част от плановете на българските организации са свързани с координационни действия, за които има опция за единично присъединяване. За останалите се изисква консорциум от най-малко три юридически лица от три страни ", изясни пред " Дневник " Димитър Асенов от дирекция " Наука " в МОН. Според него имало " една бяла лястовица " - българска частна научна организация оглавявала консорциум от 10 колегата от Англия, Франция и Германия, който работи по план в областта на " Здраве, демографски промени и богатство ".
" Притесняващо е, че едвам 19 от общо 37 държавни висши учебни заведения извършват планове в рамковата стратегия. Следва да си зададем въпрос какви са упованията на обществото към другите университети - единствено да бъдат висши учебни заведения, които получават дотация от страната, или да бъдат институции, в които да се прави просвета? Ако е второто, следва да ги виждаме в програмата, да съумеят да вземат участие ", счита Димитър Асенов. Според него няма нищо по-естествено от това всяка страна да направи по този начин, че колкото се може повече пари по стратегия " Хоризонт 2020 " да дойдат в съответната страна.
Какво следва
По стратегия " Хоризонт 2020 " до лятото на т.г. следва да бъдат отворени 335 конкурсни сесии за 20 милиарда евро. Според МОН България към момента има опция за пробив и да приключи с колкото се може повече усвоени средства интервала. Наследник на програмата ще е " Хоризонт Европа ".
" Програмата " Хоризонт Европа " няма да се разграничава радикално, само че договарянията не престават. Планираният бюджет е 100 милиарда евро, от които 94 за научни проучвания. чака се над 10 милиарда да бъдат за революционни нововъведения ", изясни пред " Дневник " Владимир Манолов от дирекция " Наука " в МОН. По думите му сферите на финансиране ще бъдат същите - опазване на здравето, енергетика, климат, храни и цифрова промишленост.
За първи път ще има ясно разказани области за намеса в новата стратегия, както и ще се кандидатства по клъстери. Очаква се да има и нов инструмент - Европейски съвет по нововъведенията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ