България - сред страните с най-висока концентрация на медийна собственост
България е измежду страните в Европа с най-висока централизация на медийна благосъстоятелност.
Това гласи на Платформата на Съвета на Европа за поощряване на отбраната на публицистиката и сигурността на публицистите, представен от Българска телеграфна агенция.
Журналисти у нас все по-често биват съдени за клюки, се споделя още в документа.
Оценката за предходната година на Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост демонстрира, че в 11 от 32 европейски страни плурализмът е заплашен.
В 28 от 32 страни пък концентрацията на собствеността на медиите съставлява опасност. Най-високите проценти в Европа се следят в Турция (82%), Албания (70%), Полша (67%), Унгария и България (по 66%).
Използването на правосъдни каузи за заплашване на публицисти и медии е обичано средство за някои политици, предприемачи и други авторитетни лица. През 2022 година в цяла Европа е имало най-малко 20 сходни случая, по които се търсят компенсации за стотици хиляди евро за увреждане на положителното име. Все повече такива каузи са формирани по искане на политици, в това число участващи в държавното управление. Сред посочените в отчета образци са наложени санкции за разпространение на репортаж, в това число решението против българския уебсайт „ Медиапул “, естонските публицисти Тармо Вахтер и Сулев Ведлер, полския публицист Гжегож Жечковски и гръцката журналистка Елена Акрита. Наложените санкции са били в размер от 1000 до 8000 евро.
Т.нар. " дела-шамари " (slapp suits) са типични и за България. В отчета си организацията показва два случая – делото против Mediapool, заведено от някогашния началник на Софийския градски съд Светлин Михайлов, както и желае за 1 млн. лева на компанията " Еврохолд " срещу уеб страницата " Биволъ ".
Откакто Русия нахлу в Украйна поне 12 публицисти и медийни чиновници са били убити, а 21 са били ранени при осъществяване на служебните си отговорности. Миналата година са били получени 74 сигнала за физически набези против публицисти, 41 сигнала за задържане и отнемане от независимост, 94 сигнала за случаи на тормоз и заплашване, 80 сигнала за разнообразни други дейности против свободата на медиите. Докладът отразява трайната липса на прогрес в разрешаването на 35 случая на набези против публицисти, от които 26 се отнасят за ликвидиране.
Още по темата
Това гласи на Платформата на Съвета на Европа за поощряване на отбраната на публицистиката и сигурността на публицистите, представен от Българска телеграфна агенция.
Журналисти у нас все по-често биват съдени за клюки, се споделя още в документа.
Оценката за предходната година на Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост демонстрира, че в 11 от 32 европейски страни плурализмът е заплашен.
В 28 от 32 страни пък концентрацията на собствеността на медиите съставлява опасност. Най-високите проценти в Европа се следят в Турция (82%), Албания (70%), Полша (67%), Унгария и България (по 66%).
Използването на правосъдни каузи за заплашване на публицисти и медии е обичано средство за някои политици, предприемачи и други авторитетни лица. През 2022 година в цяла Европа е имало най-малко 20 сходни случая, по които се търсят компенсации за стотици хиляди евро за увреждане на положителното име. Все повече такива каузи са формирани по искане на политици, в това число участващи в държавното управление. Сред посочените в отчета образци са наложени санкции за разпространение на репортаж, в това число решението против българския уебсайт „ Медиапул “, естонските публицисти Тармо Вахтер и Сулев Ведлер, полския публицист Гжегож Жечковски и гръцката журналистка Елена Акрита. Наложените санкции са били в размер от 1000 до 8000 евро.
Т.нар. " дела-шамари " (slapp suits) са типични и за България. В отчета си организацията показва два случая – делото против Mediapool, заведено от някогашния началник на Софийския градски съд Светлин Михайлов, както и желае за 1 млн. лева на компанията " Еврохолд " срещу уеб страницата " Биволъ ".
Откакто Русия нахлу в Украйна поне 12 публицисти и медийни чиновници са били убити, а 21 са били ранени при осъществяване на служебните си отговорности. Миналата година са били получени 74 сигнала за физически набези против публицисти, 41 сигнала за задържане и отнемане от независимост, 94 сигнала за случаи на тормоз и заплашване, 80 сигнала за разнообразни други дейности против свободата на медиите. Докладът отразява трайната липса на прогрес в разрешаването на 35 случая на набези против публицисти, от които 26 се отнасят за ликвидиране.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ