България е сред страните в ЕС, в които кохезионната политика

България е измежду страните в Европейски Съюз, в които кохезионната политика (тоест отделяните средства за доближаване сред регионите) дава най-голям принос върху растежа на стопанската система. Освен България и сравнимите стопански системи от Централна и Източна Европа най-добре от кохезионните фондове се употребяват също Испания и Португалия.

Това излиза наяве от Седмия отчет на Европейска комисия за доближаването.

Три от районите в България – Северозападен, Южен Централен и Югоизточен, са измежду общо шестте района в целия Европейски съюз с най-ниско равнище на обществен напредък през 2016 година, излиза наяве още от отчета. Затова пък България е измежду страните със относително по-ниско равнище на безработицата.

Седмият отчет ще е част от дебата за бъдещето на кохезионните фондове на Европейски Съюз след 2020 година, когато се чака средствата да намалеят поради Брекзит, а разпоредбите за използването им да се трансформират.

Досега кохезионната политика обхващаше всички райони на Европейски Съюз, само че отсега нататък разногласията са дали тя да се ограничи единствено до най-бедните, изостанали краища, до трансгранични и други проблематични райони.

Системата за систематизиране на средствата би трябвало да бъде ревизирана, а равнищата на национално съфинансиране да бъдат увеличени, излиза наяве още от документа. Според него фондовете би трябвало да станат и по-гъвкави, с цел да се избегнат проблемите от прекосяването от един програмен интервал в различен.

" В последните две десетилетия политиката на доближаване даде резултати във всички райони на Европейски Съюз и бе значим източник на вложения. По този метод в Европейски Съюз директно бяха основани 1.2 млн. работни места през последните 10 години, когато подкрепящите растежа бюджетни вложения спаднаха в доста страни ", се твърди в документа.

Икономическите разлики сред районите стартират постепенно да понижават, регистрира отчетът.

Според него районите бележат стопански напредък, само че той не е идентичен. Много райони, чието благосъстояние е близо до междинното за Европейски Съюз, наподобяват приковани в " клопката на междинните приходи ". Някои от районите заплащат цената на глобализацията, без да извличат никаква изгода от този развой, като постоянно понасят обилни загуби на работни места и не са в положение да преобразуват индустрията си. Те ще имат потребност от по-нататъшна финансова поддръжка за поощряване откриването на работни места и структурните промени.

В отчета се акцентира, че актуалните нива на вложения са незадоволителни за реализиране на задачите за 2030 година по отношение на каузи на възобновимата сила и намаляването на нездравословните газове. Всички райони на Европейски Съюз ще се нуждаят от повече финансиране, с цел да понижат отделянето на въглерод.

За да запазят своите позиции, районите би трябвало да осъвременят стопанските системи си и да основават стойност. Тъй като сега единствено няколко района в Европейски Съюз могат да играят водеща роля, нужни са повече вложения в нововъведения, цифровизация и понижаване на количествата отделян въглерод. В допълнение към финансирането би трябвало да бъде насърчавано основаването на ефикасни връзки сред изследователските центрове, предприятията и услугите.

Някои райони в Европейски Съюз са изправени пред обезлюдяване, до момента в който доста градове са подложени на напън от страна на новодошлите, търсещи по-добри вероятности, в това число мигранти. Въпреки че нивото на заетостта в Европейски Съюз доближи нова връхна точка, равнището на безработицата, изключително измежду младежите, остава по-високо спрямо данните преди рецесията.