Юлиян Попов: България е сред страните с най-нисък дял на разходите за научноизследователска дейност
България е измежду страните с най-нисък дял на разноските за научноизследователска и развойна активност в Европейския съюз – към 0,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е сериозен народен, само че и районен проблем, който се отразява директно върху икономическото развиване и конкурентоспособността. Това сподели министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който участва в полемиката " Наука и нововъведения: вложения, резултати и публично влияние “, която се организира в Университета за национално и международно стопанство (УНСС), съобщи министерството за ФОКУС .
Той акцентира, че изоставането на Европа в световен проект става все по-видимо, изключително на фона на бързото развиване на Китай, където нововъведенията и научните проучвания са основен мотор на стопанската система. " Това закъснение към този момент има действителни измерения – виждаме го на пазарите и в софтуерното развиване “, добави Попов.
В рамките на събитието министър Попов показа разбор на главните провокации пред научноизследователската система в България, като подчертава върху ниското равнище на вложения и нуждата от по-ефективно ръководство на обществените средства.
Като главен проблем министърът открои неналичието на задоволително решения, основани на просвета и данни. " В България постоянно решенията не стъпват на проучвания и разбори. Това е фундаментален въпрос за метода, по който управляваме “, съобщи той. В този подтекст министър Попов подчертава върху нуждата от отваряне на данните, събирани с обществени средства. " Достъпът до първоначални данни е основен за разбора, моделирането и вземането на осведомени решения. Данните принадлежат на обществото и би трябвало да бъдат налични “, акцентира той.
В изявлението си министърът сложи и въпроса за успеваемостта на обществените разноски за научни проучвания. Той уточни, че забележителна част от средствата постоянно минава през медиатори, което понижава действителния запас за научна активност. " Проблемът не е в самото ходатайство, а в неговия мащаб и в успеваемостта на разходването на средствата “, означи Попов. Като допустимо решение той очерта нуждата от създаване на личен потенциал в университетите и научните организации за ръководство на планове, както и по-тясна връзка сред просвета, администрация и бизнес.
Министърът даде образци за браншове, в които неналичието на теоретичен съставен елемент води до пропуснати изгоди, в това число при огромни вложения като енергийното възобновяване на постройките. " Дори дребен дял от средствата, ориентиран към научни проучвания, може доста да увеличи качеството и успеваемостта на плановете “, уточни той. Според министър Попов постигането на по-високо равнище на вложения в просвета – да вземем за пример 2% от Брутният вътрешен продукт – изисква взаимни старания на страната и бизнеса, както и основаване на тласъци за частни вложения в научноизследователска активност. " Това са систематични въпроси, свързани с метода, по който финансираме и управляваме науката. Целта е да изградим политика, учредена на познания и данни, която да води до действителни резултати “, съобщи министърът.
В умозаключение Попов очерта съответни стъпки за възстановяване на финансирането и консолидираното на научните проучвания в обществените политики. Предвиждат се промени в оперативните стратегии, ориентирани към увеличение на средствата за просвета с към 3-5%, както и по-широко включване на научния съставен елемент във всички стратегии на другите министерства. Той акцентира нуждата от по-добра съгласуваност сред институциите, научните организации и финансиращите органи, както и от по-ефективно потребление на съществуващите механизми, в това число националните стратегии.
" Управлението има остра потребност от науката. Това е нужда, която обгръща стопанската система, климатичните политики и цялостното развиване на страната. Всички институции имат дълг към науката – и в същото време имат потребност от нея, с цел да вземат осведомени и устойчиви решения “, съобщи министърът.
Той акцентира, че изоставането на Европа в световен проект става все по-видимо, изключително на фона на бързото развиване на Китай, където нововъведенията и научните проучвания са основен мотор на стопанската система. " Това закъснение към този момент има действителни измерения – виждаме го на пазарите и в софтуерното развиване “, добави Попов.
В рамките на събитието министър Попов показа разбор на главните провокации пред научноизследователската система в България, като подчертава върху ниското равнище на вложения и нуждата от по-ефективно ръководство на обществените средства.
Като главен проблем министърът открои неналичието на задоволително решения, основани на просвета и данни. " В България постоянно решенията не стъпват на проучвания и разбори. Това е фундаментален въпрос за метода, по който управляваме “, съобщи той. В този подтекст министър Попов подчертава върху нуждата от отваряне на данните, събирани с обществени средства. " Достъпът до първоначални данни е основен за разбора, моделирането и вземането на осведомени решения. Данните принадлежат на обществото и би трябвало да бъдат налични “, акцентира той.
В изявлението си министърът сложи и въпроса за успеваемостта на обществените разноски за научни проучвания. Той уточни, че забележителна част от средствата постоянно минава през медиатори, което понижава действителния запас за научна активност. " Проблемът не е в самото ходатайство, а в неговия мащаб и в успеваемостта на разходването на средствата “, означи Попов. Като допустимо решение той очерта нуждата от създаване на личен потенциал в университетите и научните организации за ръководство на планове, както и по-тясна връзка сред просвета, администрация и бизнес.
Министърът даде образци за браншове, в които неналичието на теоретичен съставен елемент води до пропуснати изгоди, в това число при огромни вложения като енергийното възобновяване на постройките. " Дори дребен дял от средствата, ориентиран към научни проучвания, може доста да увеличи качеството и успеваемостта на плановете “, уточни той. Според министър Попов постигането на по-високо равнище на вложения в просвета – да вземем за пример 2% от Брутният вътрешен продукт – изисква взаимни старания на страната и бизнеса, както и основаване на тласъци за частни вложения в научноизследователска активност. " Това са систематични въпроси, свързани с метода, по който финансираме и управляваме науката. Целта е да изградим политика, учредена на познания и данни, която да води до действителни резултати “, съобщи министърът.
В умозаключение Попов очерта съответни стъпки за възстановяване на финансирането и консолидираното на научните проучвания в обществените политики. Предвиждат се промени в оперативните стратегии, ориентирани към увеличение на средствата за просвета с към 3-5%, както и по-широко включване на научния съставен елемент във всички стратегии на другите министерства. Той акцентира нуждата от по-добра съгласуваност сред институциите, научните организации и финансиращите органи, както и от по-ефективно потребление на съществуващите механизми, в това число националните стратегии.
" Управлението има остра потребност от науката. Това е нужда, която обгръща стопанската система, климатичните политики и цялостното развиване на страната. Всички институции имат дълг към науката – и в същото време имат потребност от нея, с цел да вземат осведомени и устойчиви решения “, съобщи министърът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ