Шампиони сме по поскъпване на храните
България е измежду страните от Европейски Съюз с най-голямо повишаване на храните през последните девет години, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. Цените на главните храни в България през 2024 година са приблизително със 74,45% по-високи по отношение на 2015 година, която от Евростат е призната за базова. Това е доста повече от междинното повишаване на храните за страните от Европейски Съюз за същия интервал, което е малко над 45 на 100.
Само в Унгария покачването на цените е по-голямо, в сравнение с при нас. За интервал от девет години повишаването на храните там е над два пъти, или тъкмо със 105,79%. Топ три на страни-членки по най-голямо повишаване на цените се добавя от Полша със 70,6%, а незабавно след нея са Литва (69,57%), Латвия (69,37%) и Естония (68,94%).
Любопитно е, че измежду страните със относително малко повишаване на цените на храните има страни с висок стандарт на живот, само че и такива, които са в ролята на догонващи стопански по-добре развитите членки на Европейски Съюз. Най-малко е покачването на цените на храните през последните девет години в Ирландия (12,2%), Финландия (22,88%), Кипър (29,15%), Дания (31,7%) и Гърция (32,29%). За съпоставяне цените на главните храни в Германия са поскъпнали с малко над 50 на 100.
Съвсем естествено най-голямо повишаване на цените на храните има в страни, които се стремят да догонят стопански по-добре развитите страни от Европейски Съюз. Проблемът е, че
България е отличник във връзка с повишаването, само че не е по този начин във връзка с догонване на страните от Западна Европа по стандарт на живот
Освен това цените на редица храни в България към този момент са над междинното равнище за страните от Европейски Съюз и са по-високи, в сравнение с в страни като Германия и Австрия.
Потребителите не гледат единствено каква е инфлацията през последните месеци, а какво е общото повишаване на цените в границите на по-дълъг интервал от време. През предходната година инфлацията в страната доста понижа. Официално регистрираната инфлация в България през 2024 година, съгласно потребителската кошница на хората в Европейски Съюз, е единствено 2,6%. Има много страни с по-висока инфлация, като това са Дания, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Полша, Португалия и Румъния. Но потребителите усещат по джоба си покачването на цените в границите на няколко години, което докара до гнева им и протеста на комерсиалните вериги на 13 февруари.
Бойкотите на търговски вериги започнаха от Хърватия, където повишаването на храните в границите на девет години е доста по-малко, в сравнение с при нас - единствено 48,69%. Реално
протестът на комерсиалните вериги в Хърватия стартира 2 години след влизането на страната в еврозоната
Явно покачването на цените там не е лимитирано единствено в месеците директно преди и след въвеждане на еврото, а е значително за по-продължителен интервал от време. Поскъпването е задоволително огромно, с цел да провокира гнева на хората.
След Хърватия вълната от митинги на потребителите и протест на комерсиалните вериги имаше в Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Косово, Сърбия, Румъния, България и Гърция. В Хърватия първо на няколко пъти беше проведен протест на комерсиалните вериги в границите на един ден. След това уредниците трансформираха тактиката, като беше решено протестът да е по-дълъг - цяла седмица, само че единствено против съответни търговски вериги. Като потребителите една седмица не би трябвало да пазарят в една верига, идната седмица не би трябвало да влизат в друга верига и по този начин до момента в който се извъртят всички огромни търговски вериги. Успоредно с това имаше апели да не бъдат купувани в границите на седмица съответни храни и артикули. Първата верига, против която имаше едноседмичен протест, беше избрана с гласоподаване в обществените мрежи.
В България през последните девет години най-вече са поскъпнали картофите, хлябът и яйцата, демонстрират данните на Евростат. Покачването на цените на картофите е малко над два пъти. В седем страни от Европейски Съюз повишаването на картофите за същия интервал е даже по-голямо, в сравнение с при нас. По отношение на хляба обаче повишаването в България за интервала е с над 92% и единствено в Унгария покачването на цените е по-голямо. Яйцата в България са поскъпнали с над 91%, като по-голямо е покачването на цените единствено в Чехия, Естония, Унгария и Словакия. Сиренето в страната ни е поскъпнало с над 84% за интервала, като единствено Унгария е пред нас по повишаване на цените му.
Само в Унгария покачването на цените е по-голямо, в сравнение с при нас. За интервал от девет години повишаването на храните там е над два пъти, или тъкмо със 105,79%. Топ три на страни-членки по най-голямо повишаване на цените се добавя от Полша със 70,6%, а незабавно след нея са Литва (69,57%), Латвия (69,37%) и Естония (68,94%).
Любопитно е, че измежду страните със относително малко повишаване на цените на храните има страни с висок стандарт на живот, само че и такива, които са в ролята на догонващи стопански по-добре развитите членки на Европейски Съюз. Най-малко е покачването на цените на храните през последните девет години в Ирландия (12,2%), Финландия (22,88%), Кипър (29,15%), Дания (31,7%) и Гърция (32,29%). За съпоставяне цените на главните храни в Германия са поскъпнали с малко над 50 на 100.
Съвсем естествено най-голямо повишаване на цените на храните има в страни, които се стремят да догонят стопански по-добре развитите страни от Европейски Съюз. Проблемът е, че
България е отличник във връзка с повишаването, само че не е по този начин във връзка с догонване на страните от Западна Европа по стандарт на живот
Освен това цените на редица храни в България към този момент са над междинното равнище за страните от Европейски Съюз и са по-високи, в сравнение с в страни като Германия и Австрия.
Потребителите не гледат единствено каква е инфлацията през последните месеци, а какво е общото повишаване на цените в границите на по-дълъг интервал от време. През предходната година инфлацията в страната доста понижа. Официално регистрираната инфлация в България през 2024 година, съгласно потребителската кошница на хората в Европейски Съюз, е единствено 2,6%. Има много страни с по-висока инфлация, като това са Дания, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Полша, Португалия и Румъния. Но потребителите усещат по джоба си покачването на цените в границите на няколко години, което докара до гнева им и протеста на комерсиалните вериги на 13 февруари.
Бойкотите на търговски вериги започнаха от Хърватия, където повишаването на храните в границите на девет години е доста по-малко, в сравнение с при нас - единствено 48,69%. Реално
протестът на комерсиалните вериги в Хърватия стартира 2 години след влизането на страната в еврозоната
Явно покачването на цените там не е лимитирано единствено в месеците директно преди и след въвеждане на еврото, а е значително за по-продължителен интервал от време. Поскъпването е задоволително огромно, с цел да провокира гнева на хората.
След Хърватия вълната от митинги на потребителите и протест на комерсиалните вериги имаше в Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Косово, Сърбия, Румъния, България и Гърция. В Хърватия първо на няколко пъти беше проведен протест на комерсиалните вериги в границите на един ден. След това уредниците трансформираха тактиката, като беше решено протестът да е по-дълъг - цяла седмица, само че единствено против съответни търговски вериги. Като потребителите една седмица не би трябвало да пазарят в една верига, идната седмица не би трябвало да влизат в друга верига и по този начин до момента в който се извъртят всички огромни търговски вериги. Успоредно с това имаше апели да не бъдат купувани в границите на седмица съответни храни и артикули. Първата верига, против която имаше едноседмичен протест, беше избрана с гласоподаване в обществените мрежи.
В България през последните девет години най-вече са поскъпнали картофите, хлябът и яйцата, демонстрират данните на Евростат. Покачването на цените на картофите е малко над два пъти. В седем страни от Европейски Съюз повишаването на картофите за същия интервал е даже по-голямо, в сравнение с при нас. По отношение на хляба обаче повишаването в България за интервала е с над 92% и единствено в Унгария покачването на цените е по-голямо. Яйцата в България са поскъпнали с над 91%, като по-голямо е покачването на цените единствено в Чехия, Естония, Унгария и Словакия. Сиренето в страната ни е поскъпнало с над 84% за интервала, като единствено Унгария е пред нас по повишаване на цените му.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ