България се изкачва с 14 позиции в Глобалния доклад за щастието на ООН
България е измежду страните, чиито поданици доста покачват чувството си, че живеят щастливо. Това демонстрира който се разгласява годишно от 2012 година насам от Мрежата за решения за стабилно развиване на Организация на обединените нации.
За 2020 година страната ни е с резултат от 5,598 и е класирана на 56-то място в света, до момента в който за интервала 2017 година – 2019 година е била на 70-то място с резултат 5,102.
България е измежду 10-те страни с най-голямо покачване на чувството за благополучен живот на жителите. Ние се нареждаме на 9-та позиция, като останалите страни в тази 10-ка, подредени съгласно покачването на този индикатор са Замбия, Хърватия, Нигерия, Украйна, Киргизстан, Индия, Китай, Монголия и Албания.
За двегодишния интервал 2018-2020 година обаче оставаме на 88-ма позиция по благополучие от общо 149 страни и територии, обхванати от изследването.
Финландия още веднъж – за 4-ти следващ път - е най-щастливата страна на света.
След Финландия в листата на най-щастливите народи са подредени Исландия, Дания, Швейцария и Нидерландия. През 2020 година Съединени американски щати се изкачват от 18 на 14 място в класацията. Сред страните с най-голямо повишаване в класацията са още Германия, която от 17 в този момент е на 7-мо място и изключително Хърватия, която се изкачва от 79-то на 23-то място.
Резултатите: Тази година отчетът се концентрира над резултатите от COVID-19 над чувството за благополучие и до каква степен напъните на страните по света да минимизират броя на жертвите дадоха разнообразни резултати, както и по какъв начин фирмите и обществата се оправиха с новите условия на изолация.
Използвани са данни от социологически изследвания, осъществени от Gallup сред 2018 и 2020 година Освен това се вземат поради данни за растеж на стопанската система, дълготрайност на живота, щедрост, обществени стратегии, независимост и равнища на корупцията. Има разлика в метода на осъществяване на изследванията, тъй като доста от интервютата не са били онлайн, както всекидневно заради ограниченията против разпространяването на ковид.
Анализът демонстрира към 4% растеж на общия брой смъртни случаи по света през 2020 година, като това нарастване е било по-осезаемо в Европа и Америките, в сравнение с в Азия, Австралия и Африка.
Отчетен е към 10% растеж в броя хора, които споделят, че скоро са изпитвали горест или терзания.
Уроците от Азия: Данните вземат решение един от най-големите разногласия за 2020 година – би трябвало ли да се жертва стопанската система, с цел да се спасят човешки животи. Оказва се, че страните, в които има максимален спад на стопанската система, са и страните с максимален растеж на смъртността. Заключението е, че триумфът идва с внезапни и безапелационни противоепидемични ограничения когато броят на инфектираните се усилва. Според разбора азиатските страни са се справили доста по-успешно от западния свят с вируса поради по-стриктните първични ограничения, както и поради доста по-високата дисциплина от страна на жителите в спазването им. В същото време културата на индивидуализма, както неналичието на научни знания и надлежно склонността да се има вяра на подправени вести назапад е довела до доста по-голямо разпространяване на вируса.
Доверието: Едни от водещите аргументи хората да се усещат щастливи е усещането за доверие. „ Да знаеш, че изгубеният ти портфейл ще бъде върнат от служител на реда или просто от различен жител е по-важно за хората, в сравнение с непрекъснатия им приход “, е едно от заключенията на отчета тази година.
Другото е че разликата в приходите на популацията се възприема за обратнопропорционален измерител на публично доверие – където тя е по-голяма доверието е по-ниско. Също по този начин създателите регистрират, че колкото по-голяма е тази разлика, толкоз повече порастват смъртните случаи – в Мексико да вземем за пример равнището на смъртност е с 20% повече спрямо това в Дания.
„ Данните ни не демонстрират осезаемо намаляване в чувството за благополучие у хората, на база персоналните оценки на интервюираните. Възможно пояснение за това е, че хората възприемат Коронавирус като обща външна опасност, която ускорява солидарността в обществата “, разяснява един от създателите на отчета Джон Хелиуел, професор в Университета Колумбия в Съединени американски щати.
За 2020 година страната ни е с резултат от 5,598 и е класирана на 56-то място в света, до момента в който за интервала 2017 година – 2019 година е била на 70-то място с резултат 5,102.
България е измежду 10-те страни с най-голямо покачване на чувството за благополучен живот на жителите. Ние се нареждаме на 9-та позиция, като останалите страни в тази 10-ка, подредени съгласно покачването на този индикатор са Замбия, Хърватия, Нигерия, Украйна, Киргизстан, Индия, Китай, Монголия и Албания.
За двегодишния интервал 2018-2020 година обаче оставаме на 88-ма позиция по благополучие от общо 149 страни и територии, обхванати от изследването.
Финландия още веднъж – за 4-ти следващ път - е най-щастливата страна на света.
След Финландия в листата на най-щастливите народи са подредени Исландия, Дания, Швейцария и Нидерландия. През 2020 година Съединени американски щати се изкачват от 18 на 14 място в класацията. Сред страните с най-голямо повишаване в класацията са още Германия, която от 17 в този момент е на 7-мо място и изключително Хърватия, която се изкачва от 79-то на 23-то място.
Резултатите: Тази година отчетът се концентрира над резултатите от COVID-19 над чувството за благополучие и до каква степен напъните на страните по света да минимизират броя на жертвите дадоха разнообразни резултати, както и по какъв начин фирмите и обществата се оправиха с новите условия на изолация.
Използвани са данни от социологически изследвания, осъществени от Gallup сред 2018 и 2020 година Освен това се вземат поради данни за растеж на стопанската система, дълготрайност на живота, щедрост, обществени стратегии, независимост и равнища на корупцията. Има разлика в метода на осъществяване на изследванията, тъй като доста от интервютата не са били онлайн, както всекидневно заради ограниченията против разпространяването на ковид.
Анализът демонстрира към 4% растеж на общия брой смъртни случаи по света през 2020 година, като това нарастване е било по-осезаемо в Европа и Америките, в сравнение с в Азия, Австралия и Африка.
Отчетен е към 10% растеж в броя хора, които споделят, че скоро са изпитвали горест или терзания.
Уроците от Азия: Данните вземат решение един от най-големите разногласия за 2020 година – би трябвало ли да се жертва стопанската система, с цел да се спасят човешки животи. Оказва се, че страните, в които има максимален спад на стопанската система, са и страните с максимален растеж на смъртността. Заключението е, че триумфът идва с внезапни и безапелационни противоепидемични ограничения когато броят на инфектираните се усилва. Според разбора азиатските страни са се справили доста по-успешно от западния свят с вируса поради по-стриктните първични ограничения, както и поради доста по-високата дисциплина от страна на жителите в спазването им. В същото време културата на индивидуализма, както неналичието на научни знания и надлежно склонността да се има вяра на подправени вести назапад е довела до доста по-голямо разпространяване на вируса.
Доверието: Едни от водещите аргументи хората да се усещат щастливи е усещането за доверие. „ Да знаеш, че изгубеният ти портфейл ще бъде върнат от служител на реда или просто от различен жител е по-важно за хората, в сравнение с непрекъснатия им приход “, е едно от заключенията на отчета тази година.
Другото е че разликата в приходите на популацията се възприема за обратнопропорционален измерител на публично доверие – където тя е по-голяма доверието е по-ниско. Също по този начин създателите регистрират, че колкото по-голяма е тази разлика, толкоз повече порастват смъртните случаи – в Мексико да вземем за пример равнището на смъртност е с 20% повече спрямо това в Дания.
„ Данните ни не демонстрират осезаемо намаляване в чувството за благополучие у хората, на база персоналните оценки на интервюираните. Възможно пояснение за това е, че хората възприемат Коронавирус като обща външна опасност, която ускорява солидарността в обществата “, разяснява един от създателите на отчета Джон Хелиуел, професор в Университета Колумбия в Съединени американски щати.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ