Българското образование сред последните 7 в ЕС по създаване на умения |
България е измежду седемте страни с най-слабо представящи се системи за основаване на умения в Европейския съюз, с ниски резултати във връзка с развиването и активирането на уменията и релативно положителни резултати за сходството на уменията.
Това демонстрират данните за страната ни от Европейския показател на уменията, показани от Асенка Христова - създател и изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието - на Националната конференция „ Европейски измерения в професионалното обучение и образование “, проведена от Европейската мрежа за продан на опит в региона на професионалното обучение и образование.
Като цяло, показателят алармира за незадоволителна еластичност и успеваемост на просветителната система при образуването на умения. Това от своя страна се отразява на сполучливия преход и присъединяване на пазара на труда след довеждане докрай на учебно заведение. В допълнение, системата за образование на възрастни наподобява към момента не съумява да обезпечи нужното покритие, което да разреши бързо преквалифициране и развиване на нови умения в подтекста на динамичното софтуерно развиване и изменящите се характерности на специалностите. Това основава съществени опасности за задълбочаващи се дефицити или несъответствия на уменията в обособени промишлености и в допълнение ограничение на достъпа до пазара на труда за младежите с незадоволителни или с несъответствуващи умения.
България записва усъвършенстване - от 33 точки от вероятни 100 през 2018 година на 44 точки през 2020 г. - на цената на композитния показател на уменията, само че националната система за основаване на умения резервира своето 26 място (от общо 31 системи).
На първите три места са Чехия, Финландия и Словения.
Европейския показател на уменията (ESI) е специфичен инструмент за оценка на националните системи за основаване на умения. Той се състои от 3 стълба, 6 подкатегории и 15 знака.
(1) Развитие на уменията. Този дирек отразява ролята на образованието и образованието за обезпечаване на нужните умения. В рамките на този дирек са обособени две групи от знаци, които разрешават преценка на приноса както на наложителното предучилищно и учебно обучение, по този начин и на присъединяване в разнообразни форми за образование на възрастни и неофициално учене.
По този индикатор България има 38 точки и се подрежда на 28 позиция.
(2) Активиране на уменията. Този дирек включва знаци за прехода от обучение към претовареност и за интензивността на пазара на труда на разнообразни групи от популацията.
Тук България е с най-малкия си брой точки - 26 точки, и е 30-а от 31 страни.
(3) Съответствие на уменията. Този дирек разрешава оценка на степента на сходство на предлаганите умения с търсените от работодателите, оползотворяването на уменията, дефицита на умения, свръхпредлагането на умения и така нататък
Тук страната ни се показва най-добре, има 70 точки и е на 8-о място.
Представянето на България вижте.
Това демонстрират данните за страната ни от Европейския показател на уменията, показани от Асенка Христова - създател и изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието - на Националната конференция „ Европейски измерения в професионалното обучение и образование “, проведена от Европейската мрежа за продан на опит в региона на професионалното обучение и образование.
Като цяло, показателят алармира за незадоволителна еластичност и успеваемост на просветителната система при образуването на умения. Това от своя страна се отразява на сполучливия преход и присъединяване на пазара на труда след довеждане докрай на учебно заведение. В допълнение, системата за образование на възрастни наподобява към момента не съумява да обезпечи нужното покритие, което да разреши бързо преквалифициране и развиване на нови умения в подтекста на динамичното софтуерно развиване и изменящите се характерности на специалностите. Това основава съществени опасности за задълбочаващи се дефицити или несъответствия на уменията в обособени промишлености и в допълнение ограничение на достъпа до пазара на труда за младежите с незадоволителни или с несъответствуващи умения.
България записва усъвършенстване - от 33 точки от вероятни 100 през 2018 година на 44 точки през 2020 г. - на цената на композитния показател на уменията, само че националната система за основаване на умения резервира своето 26 място (от общо 31 системи).
На първите три места са Чехия, Финландия и Словения.
Европейския показател на уменията (ESI) е специфичен инструмент за оценка на националните системи за основаване на умения. Той се състои от 3 стълба, 6 подкатегории и 15 знака.
(1) Развитие на уменията. Този дирек отразява ролята на образованието и образованието за обезпечаване на нужните умения. В рамките на този дирек са обособени две групи от знаци, които разрешават преценка на приноса както на наложителното предучилищно и учебно обучение, по този начин и на присъединяване в разнообразни форми за образование на възрастни и неофициално учене.
По този индикатор България има 38 точки и се подрежда на 28 позиция.
(2) Активиране на уменията. Този дирек включва знаци за прехода от обучение към претовареност и за интензивността на пазара на труда на разнообразни групи от популацията.
Тук България е с най-малкия си брой точки - 26 точки, и е 30-а от 31 страни.
(3) Съответствие на уменията. Този дирек разрешава оценка на степента на сходство на предлаганите умения с търсените от работодателите, оползотворяването на уменията, дефицита на умения, свръхпредлагането на умения и така нататък
Тук страната ни се показва най-добре, има 70 точки и е на 8-о място.
Представянето на България вижте.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ