523 млн. лв. стоят във Фонда за пътна безопасност, а жертвите на катастрофи растат
България е измежду първенците по жертви на пътя, само че ограниченията, които се подхващат за понижаване на пътния травматизъм, са незадоволителни и несъответстващи. Над половин милиард лв. за възстановяване на сигурността за придвижване по пътищата са се натрупали в профилирания Фонд, само че голяма част от средствата остава неизразходвана заради административни и организационни недостатъци в Министерство на вътрешните работи, което ръководи Фонда.
Това оповестиха от Сметната палата след осъществен одит на тематика: „ Ефективност на контрола, реализиран от органите на Министерство на вътрешните работи и приносът на Фонда за сигурност на придвижването за повишение на пътната сигурност “. Проверката обгръща интервала от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 година, а одитираният обект е Министерство на вътрешните работи. Одитният отчет от близо 350 страници е оповестен на интернет страницата на Сметната палата и ще бъде изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред в Народното събрание.
Целеви средства за предварителна защита на злополуките и понижаване на броя на жертвите от пътно-транспортни катастрофи (ПТП) отиват за настоящи поправки на РПУ-та, закупуване на служебни дрехи и писалищен материали, семинари и състезания като „ Пътен служител на реда на годината “. В същото време броят на злополуките нараства стабилно през последните години, усилват се и ранените, изключително тежките случаи.
Основният извод от отчета е, че Министерство на вътрешните работи не ръководи дейно средствата от Фонда за сигурност на придвижването. Дейностите, финансирани посредством него, които оказват директно въздействие върху подобряването на пътната сигурност, са в доста дребен размер и не способстват за ограничение на пътния травматизъм. Управлението на средствата от Фонда не е осъществявано в сходство с нормативно избраните правила за успеваемост, изгодност и бистрота.
Липсва изчерпателен разбор за аргументите на ПТП, както и написани основни ограничения за намаляването им.
В Министерство на вътрешните работи не се събира и проучва информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания интервал в България са настъпили общо 485 100 броя ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на Министерство на вътрешните работи, което съставлява едвам 30 на 100 от произшествията.
Сметната палата прави сериозни забележки и по отношение на тромавите процедури по публични поръчки и ниската събираемост на наложените наказания.
Приходи, разноски, остатък
За проверявания интервал от 4 години и половина приходите, постъпили във Фонда за сигурност на придвижването (ФБД), са общо 428 млн. лв., като тези средства се събират само от санкции за нарушавания на Закона за придвижване по пътищата, открити с камери. Към юни 2025 година Фондът действително разполага с 523,4 млн. лева Тези средства са насъбрани с годините от основаването на Фонда през 2011 година - така наречен „ временен излишък “, който по закон не се губи в края на годината, а се трансферира за идната.
Натрупването на този голям запас се изяснява със следните аргументи:
• Приходите годишно надвишават разноските:
Средствата от санкции, събрани посредством камери, постъпват непрекъснато, само че не се оползотворяват навреме
• Административни и организационни недостатъци:
Констатирано е съществено закъснение в реализацията на утвърдените действия заради честа промяна на управлението на Министерство на вътрешните работи и липса на готови фрагменти за публични поръчки.
• Прекратени публични поръчки:
Делът на провалените процедури е висок, като през 2024 година съвсем всяка трета поръчка е била прекъсната.
• Ограничен достъп за други институции:
Поради пропуски в нормативната уредба, общините и други организации на практика са лимитирани да аплайват за финансиране на техни планове за сигурност.
В отчета се акцентира, че неизползваните пари, които остават в бюджета на Министерство на вътрешните работи и би трябвало да се употребяват единствено за надзор на придвижването и възстановяване на пътната сигурност, се топят от инфлацията, която е 28% за интервала на одита. Така действителната покупателна дарба на тези 523 млн. лева е спаднала до цената на към 408 млн. лева по отношение на цените от 2021 година Ако моделът на ръководство не се промени, се чака до края на 2028 година насъбраните и неизползвани средства да надвишават 873 млн. лева, е прогнозата на инспекторите.
Одитният екип е открил, че за проверявания интервал са изхарчени едвам 125, 1 млн. лв. от ресурса, с който Фондът разполага. Като даже тези средства не са употребявани напълно целево за възстановяване на сигурността на придвижването.
• 38 на 100 (47,6 млн. лева.) са отишли за действия, които имат директно въздействие върху пътната сигурност - създаване и поддръжка на системи за видеонаблюдение и надзор (27,4 млн. лева.), механически средства за надзор на използването на алкохол и опиати (13 млн. лева), механически средства за надзор на скоростта (7 млн. лева), действия за децата и осведомителни акции (77 000 лева.)
• 54 на 100 (67,3 млн. лева) от направените разноски имат отчасти въздействие върху пътната сигурност. Те са главно за патрулни и профилирани коли, които постоянно се употребяват и за действия, несвързани с пътния надзор, като защита на публичния ред и други
• 8 на 100 (10, 2 млн. лева) са изхарчени за действия, които нямат нищо общо с пътната сигурност. Те включват настоящи поправки на здания на Министерство на вътрешните работи, покупка на климатици, служебни дрехи и такъми, офис техника и писалищен материали, семинари с публицисти и състезания като „ Пътен служител на реда на годината “. Конкретен образец е планът за създаване на нова административна постройка на Министерство на вътрешните работи в Силистра на стойност близо 4 млн. лева
Кой ръководи парите във Фонда
Министърът на вътрешните работи е органът, който ръководи Фонда. Той утвърждава окончателната план-програма и годишните план-графици за разноските.
Предложенията за финансиране се преглеждат и правят оценка от Съвет към министъра - съвещателен орган, основан с негова заповед. Той се състои единствено от представители на Министерство на вътрешните работи и не включва външни специалисти.
В Наредбата за изискванията и реда за ръководство на средствата от ФБД от 2011 година е записано, че оферти за финансиране от Фонда могат да постъпват и от други институции, организации и жители. Одитът на Сметната палата обаче открива, че през интервала 2021-2025 година опциите за присъединяване на други организации, в това число общини, са били мощно лимитирани, защото липсват процедури за информирането им и ясни механизми за кандидатстване.
Със законодателни промени от 7 май 2026 година е планувано 50 на 100 от санкциите, открити с камери - благосъстоятелност на общините, да влизат в техните бюджети за действия по отношение на пътната сигурност.
Катастрофи и жертви
Сметната палата открива, че през 2024 година се следи понижение на броя на починалите при ПТП - 478 души, което е с 15% по-малко по отношение на 2021 година Всички останали индикатори обаче се утежняват – броят на злополуките нараства стабилно (с 11% за периода), усилват се ранените (ръст от 19%) и тежко ранените (ръст от 30%).
Сметната палата проучва аргументите за ПТП и местата, където те се случват, с цел да откри дали са ефикасни дейностите на Министерство на вътрешните работи за предотвратяването им.
• Водачът vs. инфраструктурата
Министерство на вътрешните работи регистрира като съществена причина за ПТП нарушаванията на водачите. Най-много жертви – 384 души за 2021-2024 година, са дадени в следствие от разпръскване и загуба на надзор, несъобразена скорост (355 души) и нахлуване в насрещното (291 души).
Но Министерство на вътрешните работи не прави действителен разбор на инфраструктурните проблеми, които също могат да са сериозен фактор за ПТП, установи одитният екип. Като образец за предприемане на ефикасни инфраструктурни ограничения се показва слагането на пътни ограничители (делинеатори) в Кресненското дефиле, след което броят на жертвите там понижава до нула.
Според одитния отчет на Сметната палата, въпреки че средства от Фонда не могат да се употребяват непосредствено за строителство или ремонт на пътища, финансирането на инфраструктурни планове за пътна сигурност е теоретично допустимо. През одитирания интервал обаче не са финансирани действия за обезопасяване на избрани сектори от пътната мрежа за попречване и недопускане на ПТП – да вземем за пример за маркировка, осветяване, обезопасяване на рискови сектори.
• Магистрали vs. други пътища:
Противно на публичните упования, жертвите на ПТП по автомагистралите са минимум макар високата скорост, а най-вече произшествия и починали се регистрират в обитаемоте места, където скоростта е най-ниска. Причината за това е по-добрата организация и разделянето на пътните потоци по автомагистралите. В същото време Министерство на вътрешните работи насочва главните си старания и вложения към превишената скорост, до момента в който в обитаемоте места съдбовните произшествия постоянно се дължат на други рискови фактори – висока централизация на пешеходци и по-лоша инфраструктура (неосветени пешеходни пътеки, липса на маркировка и т. н.). Различно е и държанието на водачите в градовете, което води до пътни катастрофи – неправилни маневри, лишаване на преимущество, неспазване на отдалеченост и разпръскване с мобилни устройства.
Санкции и държание на пътя
Одитния отчет на Сметната палата открива, че не се следи директна взаимозависимост сред възходящия размер и размер на налаганите наказания и трайното възстановяване на държанието на водачите. Въпреки високата санкционна интензивност, не е потвърден резистентен предпазен резултат върху участниците в придвижването и смяна в държанието им.
За одитирания интервал броят на издадените документи за нарушавания е повишен с над 30 на 100 (от 2,5 млн. през 2021 година до 3,3 млн. през 2024 г.). В същото време нарушаванията не престават да се усилват. Наблюдава се и устойчивото повишаване на броя на водачите с повече от едно нарушаване. Нараства и броят на лицата с отнети контролни точки, което съгласно одита слага под подозрение дълготрайния образователен резултат на тази мярка. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава стеснен.
Сметната палата проучва и факторите, които отслабват резултата на глобите:
• Забавяне на наказването:
Над 50% от електронните фишове не се връчват в рационален период, има закъснение даже над 6 месеца след нарушаването, което доста отслабва санкционния и възпиращия резултат.
• Липса на наложителност:
Високият условен дял на актовете, които се анулират от съда или се анулират от Министерство на вътрешните работи, също понижава доверието в успеваемостта на контрола и отслабва възпиращия резултат
• Фокус върху леки нарушавания:
Контролът е ориентиран главно към всеобщи и елементарно установими нарушавания (чрез камери), до момента в който превантивният резултат върху рисковото държание на пътя остава невисок
В умозаключение одитът акцентира, че глобите имат резултат върху образуването на законосъобразно държание единствено когато са обективни, налагани навреме и са неизбежни. Макар от 7 септември 2025 година размерите на множеството санкции в България да са увеличени двойно, отчетът предлага санкционната политика да се обвърже с действителен разбор на нейното въздействие върху пътната сигурност, а освен с количествено повишаване на санкциите.
България измежду водещите по смъртност на пътя в ЕС
Сравнителният разбор, основан на одитния отчет и извършеното анкетно изследване измежду страните членки на Европейски Съюз демонстрира, че България е изправена пред съществени провокации в пътната сигурност, като по доста индикатори изостава от европейските равнища.
• Брой произшествия и жертви:
България трайно заема едни от челните позиции в Европейския съюз по брой починали на 1 милион население. През 2021 година, 2022 година и 2024 година страната ни е на второ място по смъртност след Румъния, а през 2023 година заема първо място в целия Европейски Съюз. През 2024 година у нас починалите са 74 на 1 милион, до момента в който в страни с най-сигурна пътна среда като Швеция (20 загинали), Дания (24), Нидерландия (32) и Германия (33) тези стойности са повече от два пъти по-ниски. Докато в страни като Гърция смъртността е намаляла с над 50 на 100 през последните 10 години, в България се следи стабилно повишаване на броя на ПТП (ръст от 11% за интервала 2021-2024 г.), на ранените (ръст от 19%) и на тежко ранените (ръст от 30%)
• Поведение на пътя и рискови фактори:
Одитът открива основни разлики в държанието на участниците в придвижването и фокуса на контрола. В страни като Финландия, Унгария и Латвия се ползват засилени ограничения за отбрана на пешеходци и велосипедисти посредством инфраструктура и наложителни каски. В България броят на починалите пешеходци е нараствал с 18 на 100 през одитирания интервал. У нас Министерство на вътрешните работи се концентрира най-вече върху превишената скорост, която обаче е причина за дребен дял от смъртните случаи (2 души за периода), до момента в който други фактори като разпръскване, неправилни маневри и лишаване на преимущество водят до доста повече жертви.
Санкции и административнонаказателна активност:
Европейската процедура демонстрира по-широк набор от ограничения по отношение на българската система, като е налице обща наклонност към увеличение на глобите.
• В Естония санкциите са измежду най-високите в Европейски Съюз (до 2400 евро);
• Гърция планува 2000 евро санкция и 1 година отнемане от правоуправление за скорост над 200 км/ч.
• Във Финландия санкциите за алкохол могат да се дефинират на база на прихода на нарушителя
• Във Франция тежки ПТП с алкохол или опиати се квалифицират като закононарушение „ ликвидиране вследствие на ПТП “
• В Нидерландия постановат се санкции и на велосипедисти за прилагане на мобилни телефони
• В Дания, Финландия, Унгария и Полша камерите за скорост наложително се отбелязват с пътни знаци, до момента в който в България, Франция и Естония такова условие липсва.
• В Германия се влагат обилни запаси в проучване на сектори с чести произшествия
Прогноза до 2030 година
Повечето страни са приели дълготрайни тактики по метода „ Визия нула “ (нула смъртни случаи до 2050 г.)
Прогнозата за България обаче е песимистична – страната няма да реализира задачата на Европейски Съюз за понижаване на жертвите и тежките пострадвания с 50 на 100 до 2030 година по отношение на равнищата от 2019 година
Препоръки
В резултат на осъществения одит Сметната палата дава 26 рекомендации към министъра на вътрешните работи, който да предприеме ограничения за осъществяването им и да уведоми документално за това ръководителя на Сметната палата в период до 31 май 2027 година
