Всеки българин губи по 140 евро заради сушата и горещините
България е измежду най-засегнатите страни поради климатичните промени в целия Европейски съюз. Тази година сушата и горещините донесоха на страната ни вреди за близо 1 милиарда евро - загуба, равна на 1% от стопанската система. Ако тези загуби се отнесат по отношение на популацията на страната, излиза, че всеки българин е изгубил към 140 евро приход поради рисковите прояви на времето, а до 2029 година сумата може да доближи 380 евро на човек. Данните са на климатолога Генади Кондарев.
В стопански проект прогнозата е тревожна: до 2029 година загубите могат да се усилят до 2,5 милиарда евро, или близо 3% от стопанската система ни.
Така България се подрежда измежду най-уязвимите стопански системи в Европейски Съюз - паралелно с Малта, Кипър и Гърция. В условен проект нашата стопанска система понася четири пъти по-голям удар от междинното за Съюза (0,26%) и доста повече от Франция (0,39%), Италия (0,61%) и даже Испания (0,84%), макар че тези страни губят повече в безспорни стойности.
Уязвимостта на България и района е изключително тревожна, защото по-малките стопански системи разполагат с лимитирани запаси за акомодация. Това постанова да призоваваме за по-голяма икономическа взаимност по-богатите и по-слабо наранени страни, само че и да засилим личната си поддръжка към други потърпевши райони. Наред с това би трябвало сериозно да преосмислим въглеродния си отпечатък, изключително в браншове на стопанската система, които остават мощно въглеродно интензивни и би трябвало да ускорят своя преход.
Лятото на 2025 година коства на Европа 43 милиарда евро загуби от суши, горещи талази и наводнения, демонстрира отчетът „ Dry-roasted NUTS “. Това коства 0,26% от стопанската система на Европейски Съюз. Последиците обаче се мултиплицират - до 2029 година годишната загуба доближава почти €126 милиарда (0,78% от БДС на ЕС). С други думи, вредите от едно неприятно лято се усещат години наред.
Югоизточна Европа мощно се откроява в разбора. България понася непропорционално тежък удар по отношение на размера на стопанската система си: през 2025 година БДС (брутна добавена стойност) на страната е с съвсем 1 милиарда евро по-нисък поради летните рискови феномени - към 1,1% от БДС за 2024 година
И градските, и селските региони в България са мощно потърпевши. Столицата регистрира най-големи загуби в цифри, до момента в който земеделските области - най-големи в условен дял. Това потвърждава, че рисковите климатични феномени към този момент не са единствено селскостопански или местен проблем - те са народен стопански проблем.
София е с най-големи безспорни загуби: 442 млн. евро през 2025 година до 1,14 милиарда евро през 2029 година Сливен е образец за район, обиден главно от горещи талази, със загуби от 16 млн. евро през 2025 година Югозападният район генерира загуби от 491 млн. евро през 2025 година (приблизително 1,08% от районния БДС). Селскостопанските региони в Северна и Североизточна България също понасят тежък удар. Щетите в земеделието евентуално занапред ще се демонстрират и ще се отразяват върху цените на храните.
В стопански проект прогнозата е тревожна: до 2029 година загубите могат да се усилят до 2,5 милиарда евро, или близо 3% от стопанската система ни.
Така България се подрежда измежду най-уязвимите стопански системи в Европейски Съюз - паралелно с Малта, Кипър и Гърция. В условен проект нашата стопанска система понася четири пъти по-голям удар от междинното за Съюза (0,26%) и доста повече от Франция (0,39%), Италия (0,61%) и даже Испания (0,84%), макар че тези страни губят повече в безспорни стойности.
Уязвимостта на България и района е изключително тревожна, защото по-малките стопански системи разполагат с лимитирани запаси за акомодация. Това постанова да призоваваме за по-голяма икономическа взаимност по-богатите и по-слабо наранени страни, само че и да засилим личната си поддръжка към други потърпевши райони. Наред с това би трябвало сериозно да преосмислим въглеродния си отпечатък, изключително в браншове на стопанската система, които остават мощно въглеродно интензивни и би трябвало да ускорят своя преход.
Лятото на 2025 година коства на Европа 43 милиарда евро загуби от суши, горещи талази и наводнения, демонстрира отчетът „ Dry-roasted NUTS “. Това коства 0,26% от стопанската система на Европейски Съюз. Последиците обаче се мултиплицират - до 2029 година годишната загуба доближава почти €126 милиарда (0,78% от БДС на ЕС). С други думи, вредите от едно неприятно лято се усещат години наред.
Югоизточна Европа мощно се откроява в разбора. България понася непропорционално тежък удар по отношение на размера на стопанската система си: през 2025 година БДС (брутна добавена стойност) на страната е с съвсем 1 милиарда евро по-нисък поради летните рискови феномени - към 1,1% от БДС за 2024 година
И градските, и селските региони в България са мощно потърпевши. Столицата регистрира най-големи загуби в цифри, до момента в който земеделските области - най-големи в условен дял. Това потвърждава, че рисковите климатични феномени към този момент не са единствено селскостопански или местен проблем - те са народен стопански проблем.
София е с най-големи безспорни загуби: 442 млн. евро през 2025 година до 1,14 милиарда евро през 2029 година Сливен е образец за район, обиден главно от горещи талази, със загуби от 16 млн. евро през 2025 година Югозападният район генерира загуби от 491 млн. евро през 2025 година (приблизително 1,08% от районния БДС). Селскостопанските региони в Северна и Североизточна България също понасят тежък удар. Щетите в земеделието евентуално занапред ще се демонстрират и ще се отразяват върху цените на храните.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ