България е сред най-засегнатите страни от ЕС заради митата, въведени

България е измежду най-засегнатите страни от Европейски Съюз поради митата, въведени от Съединени американски щати, сочи нов взаимен разбор на Фондация „ Приложни проучвания и връзки " и Глобалния алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA) на икономическите последствия от американските мита,., с фокус върху Европейски Съюз и България, оповестиха от Фондацията.

Анализът обгръща 25 страни, от които 10 в Европа, и открива, че за първата година след въвеждането на митата (април 2025 – март 2026 г.) износът на Европейски Съюз към Съединени американски щати е понижен с 13,7 на 100, а комерсиалният остатък на Европейски Съюз се е свил с 35,6 на 100. България е измежду най-засегнатите - износът към Съединени американски щати е намалял с 23,7 на 100 на годишна база, а до януари 2026 година спадът доближава 42 на 100 по отношение на миналата година. Особено уязвими са металите (мед: 65,3 на сто; алуминий: 93,2 на сто) и прецизните медицински произведения (42,9 на сто).

Въпреки тези удари, действителният Брутният вътрешен продукт на България е повишен с 3,1 на 100 през 2025 година - двойно над междинното за Европейски Съюз от 1,5 на 100, регистрират анализаторите и допълват, че растежът обаче се дължи най-вече на услугите (5,8 на сто), до момента в който промишлеността отбелязва лек спад от 0,3 на 100, което слага въпроса за дълготрайната индустриална резистентност.

На европейско равнище, Европейски Съюз реагира посредством диверсификация - краткотрайното използване на комерсиалното съглашение с Меркосур от 1 май 2026 година, напреднали договаряния с Индия и Индонезия, и нови договорености в региона на сериозните метали. Авторите предизвестяват обаче, че регулаторният надзор не е задоволителен за цифров суверенитет: дефицитът при интелектуалната благосъстоятелност се е задълбочил с 14,6 на 100, а при бизнес услугите — с 35,8 на 100. За България анализът предлага секторен метод, увеличение на вложенията в научно-изследователска и развойна активност до 1,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт, ускорено използване на механизма SAFE за технологии с двойна приложимост, и решителна битка с корупцията и неприятното ръководство като изискване за привличане на градивен капитал.

Пълният текст на разбора може да бъде открит.

През август предходната година, в изявление за Българска телеграфна агенция, заместник-министърът на стопанската система и промишлеността, потърсен от Българска телеграфна агенция по отношение на на митата от 15 % за импорт на артикули от Европейския съюз, сподели, че предстоящият спад в българския експорт за Съединени американски щати поради новите мита е към 32,8 % или 1,5 на 100 от общия експорт. Очакваният отрицателен резултат върху Брутният вътрешен продукт на България от наложените мита е към 0,35 %.

Разчетите на ведомството тогава посочваха, че отрицателните резултати върху българския износ ще са 12,5 % среднопретеглено мито. Заместник-министър Барбалов подсети в изявлението си, че Европейски Съюз е единственият търговски сътрудник на Съединени американски щати с двуфазово определение на митата.Това значи, че в случай че митото е било сред нула и 15 %, то става 15 %, а в случай че е било над 15 на 100, ставката се резервира на същото ниво, сподели Барбалов и уточни тогава, че това има както своите плюсове, по този начин и минуси във връзка с отражението върху българския експорт. Той предвижда, че поради забележителния си по размер експорт групата артикули, които най-вече ще бъдат наранени от новите мита, ще са медицинските, хирургическите и зъболекарските принадлежности и апарати, както и слънчогледовите семена. Негативен резултат ще има и върху групата " друга инсталация " – тестомери, аеромери и сходни принадлежности, при които митото от 0,4 на 100 става 15 %.