България е сред най-скъпите дестинации в Европа за вечен покой.

България е измежду най-скъпите дестинации в Европа за " безконечен покой ". В частни гробищни паркове в столицата цената за гробно място към този момент удари 17 000 евро. Сума, против която в провинцията може да се купи цяло жилище. Допълнителните такси също не са дребни и зависят от това какво място си наел. В държавните паркове места публично от дълго време няма, а така наречен " гробищна мафия " процъфтява. Общинската администрация също има принос за този парадокс. През предишното лято, незабавно откакто се разбра, че страната ни сигурно ще одобри еврото за национална валута, таксите за откупуване на към този момент заети гробни места за вечни времена тихомълком скочиха двойно.
Колко скъпо е да издъхнеш в България?
Според последните данни на Национален статистически институт междинната заплата у нас е 938 евро. В Германия е близо 2800 евро, а в Швейцария над 6000 евро. Така едно " обикновено " заравяне в София, което коства към 2500 евро, изисква от българското семейство да задели съвсем три цялостни месечни заплати. В Германия междинен клас заравяне от 6500 евро се покрива с малко над две заплати, а в Швейцария даже " скъпото " изпращане от 12 000 евро е равно на едвам две месечни хонорари. Същото е и в Монте Карло – 10 000 евро при близо 5000 евро месечна заплата. Разликата е, че там погребението без никакви екстри е към 2000 евро, т.е. под половин заплата.

В Женева, един от най-скъпите градове в целия свят, в случай че сте гражданин на града, общината заплаща за общоприетоо заравяне или кремация. Ако покойникът е чужденец, междинен клас заравяне е 8000-10 000 евро. в тази сума влиза всичко обвързвано с организацията, ковчега, церемонията и наемането на място. У нас с 10 000 евро ще съумеете да наемете място в частно гробище, само че няма да ви стигнат за цялото заравяне.

Така че, за българина е близо два пъти по-трудно да погребе непосредствен, в сравнение с за междинния европеец. В допълнение, поради неналичието тук-там в общинските гробища, с цел да заплати гроб в частен парк, столичанинът би трябвало да похарчи заплатите си най-малко за половин година.



Гробищен парк в Монте Карло. СНИМКА: ГЕТИ

Но в случай че приказваме за скъпо заравяне, сумите изхвърчат в Космоса. В диалог с представители на водеща столична траурна организация излиза наяве, че горна граница на практика няма.: " Имали сме клиенти, които поръчват американски ковчези от солиден махагон със златни обкови за 8000 евро, наемане на частни зали със профилиран кетъринг и жива музика, което вдига сметката до 40 000 евро.

Ако желаете фамилна гробница в частен парк с поддръжка, ще платите над 80 000 евро ". Това прави българския първокласен траурен бранш по-скъп от този в Германия, където 20 000 евро излиза обслужването по най-голям стандарт.

Но щом приказваме за VIP услуга и атмосфера, дано да погледнем по какъв начин седят нещата в страната, където по улиците се разхождат повече милионери на квадратен метър, в сравнение с където и да е другаде, а точно Монте Карло. Ако решите да приключите земния си път в сърцето на лукса, ще откриете нещо шокиращо. Смъртта там е по-достъпна, в сравнение с у нас. В Монте Карло цената за приблизително по клас заравяне е към 6000 евро. За локалните, чийто стандарт е галактически, тази сума даже не се усеща в фамилния бюджет. Всичко е включено: от полирания ковчег до безупречната гала с аспект към морето.

Но дано се върнем назад в София. Ако си мислите, че със същите 6000 евро може да си позволите заравяне в столицата, грешите. Тъй като в естествените градски гробища места от дълго време няма, а в частните сумата не стига за нищо единственият вид да погребете непосредствен в " столицата " е в покрайнините на града в с. Волуяк.

Мястото съставлява голяма, гола равнища с невисок небосвод, съвсем непрекъснато е прохладно, дървета няма, през лятото жегата е непоносима, а през зимата полето става ледена пързалка.

Понеже теренът е нов и е някогашна земеделска земя, при всеки дъжд паркът се трансформира в кално тестване, през което скърбящите би трябвало да газят, с цел да стигнат до заровените си близки.

Цената за самото гробно място тук е алегорична, но парадоксът е, че вашите 6000 евро ще потънат в " битка с природата ". Почвата е мека и ще платите хиляди левове за солидни бетонни отливки и укрепвания, с цел да сте сигурни, че ковчегът няма да се свлече при идващия проливен дъжд. В общи линии за 6000 евро в Монте Карло получавате красива панорама под солидно дърво, а у нас тиня и голо поле.

В дъното на   тази ценова вакханалия, стои " гробищната мафия ". Липсата на гробни места основава успореден пазар, където траурни организации работят като безскрупулни имотни брокери. Те наблюдават некролозите и се пробват да изкупуват " право на прилагане " от наследници на остарели гробове - практика, която е изцяло противозаконна.

защото гробните места са обществена общинска благосъстоятелност и могат да се предават единствено по права наследствена линия. " Предлагат ни по 2000-3000 евро, с цел да се откажем от гроба на прародител ни, а те след това да го препродадат за 10 000 ", описват пострадали жители в обществените мрежи. Тази препродажба става посредством корупционни схеми в общинските предприятия, където остарели гробове се " чистят " и трансферират на нови " притежатели " против големи комисиони.
Разликата с останалата част от Европа е грандиозна.
В Полша да вземем за пример едно на ниска цена заравяне коства към 1200 евро, а страната отпуска забележителна помощ, която покрива съвсем всичко. В Гърция за 4500 евро получавате много лъскаво изпращане, а в България за тази сума мъчно бихте могли да погребете ваш близък.

Извън рамките на столицата рецесията с дефицита на гробни места и хаоса в траурния бранш също е осезаема, само че тя има разнообразни измерения и специфики според от икономическото развиване и географското състояние на съответния град.

В Пловдив обстановката се приближава най-вече до софийския колапс. Трите съществени гробищни парка в града под тепетата, в това число тези на Рогошко шосе и Централните гробища, от години страдат от сериозен дефицит на потенциал. Това води до съществени търкания сред частните погребални организации и общинското дружество, като се стига до обстановки на блокиране на погребения и правосъдни каузи за правото кой да ръководи организация. В Пловдив цените на самите услуги са малко по-ниски от софийските, но намирането на нов гробен имот често е задача невъзможна и изисква съществени совалки и нерегламентирани заплащания.



Във Варна картината е малко по-различна с помощта на работещия там крематориум, който съществено облекчава " навалицата " към гробните места в морската столица. Въпреки това централните паркове са запълнени и новите погребения всеобщо се пренасочват към крайградски зони и квартали и села като Тополи или Виница. Цените в общинските цени на Варна за опазване тук-там за по-дълъг интервал също бележат растеж, като за фамилна гробница или дълготрайно прилагане сумите могат да доближат до 2000 евро.

В другия ни огромен морски град- Бургас, обстановката е много по-облекчена. Гробищен парк " Капчето " е най-модерният некропол в Бургас, построен като само избавление за препълнения град. Разположен на нагорнище, той предлага съвършен ред и необятни асфалтирани алеи, само че заради неналичието на огромни дървета посетителите са изложени на бруталните морски ветрове. Въпреки " голия " си тип, паркът е чудесно проведен административно.

В по-малките регионални центрове напрежението и мафиотските схеми от огромните градове съвсем отсъстват. Там общините съумяват да реагират по-адекватно на потребностите на популацията. Например в Хасково локалната администрация извърши огромни разширения на терените за безконечен покой и по този начин подсигурява спокойствието на жителите за години напред. В дребните обитаеми места в България погребението към момента е налична и строго регламентирана активност, където хората заплащат минимални общински такси, а свободни места има в обилие. Големият проблем на страната остава концентриран в няколкото огромни града, където неналичието на държавна визия за гробищните паркове превръща смъртта в противозаконен и безценен пазар на недвижими парцели.

Несъществуващият закон за погребалната активност в България е дупката, в която изтичат парите на опечалените фамилии. Експерти от сектора признават, че без строги правила държавните гробища ще останат разплодник на мафиотски структури. Така България се оказва парадоксално място: стандартът ни е невисок, животът ни е безценен, само че правото да почиваш в мир се е трансформирало в недосегаем разкош и обект на най-грозния тип рекет. Когато гибелта стане по-скъпа от живота, това е сигурен знак за разпад на обществените правила и успех на сенчестия бизнес над човешката тъга.