Българският дърводобив – между брадвата и харвестъра: време е за модернизация на сектора
България е измежду най-гористите страни в Европа – съвсем 39% от територията ѝ е покрита с гори. Това естествено благосъстояние изисква отговорно и научнообосновано ръководство, само че действителността на терен постоянно се разминава с положителните практики. Проблемите с остарялото съоръжение, неналичието на фрагменти и неприятната инфраструктура трансформират дърводобива в тежък и неефикасен развой, който нанася съществени вреди както върху горските пътища, по този начин и върху самата гора.
Специалисти от сектора сигнализират, че вместо научнообосновани лесовъдски сечи, постоянно се ползва първичен метод с ниска просвета на прилагане, при който гората остава в положение „ като след война “. В същото време, дърводобивът е обичаен бранш в България, който в предишното е бил софтуерно развъртян. През втората половина на XX век страната ни беше измежду водещите в Европа с въвеждането на въжени линии, трактори и горски системи. Преходът обаче унищожи забележителна част от насъбрания запас.
Промяната обаче е допустима и тя към този момент стартира. Все повече образци демонстрират, че механизацията на бранша може да върне устойчивостта и успеваемостта в ръководството на горите. В Западна Европа над 90% от дърводобива се прави с съвременна техника, съгласно проучване на University of Eastern Finland. Подобна посока следват и някои български компании – въпреки и с компликации.
Макар и единици, и в България има компании, които към този момент употребяват харвестъри и форвардери – машини, които по едно и също време повалят, кастрят и разкройват дървесината, и я транспортират без вреди за околната гора. Собственикът на една от тях Ивайло Петров, подготвен във Финландия и в Българска академия на науките, работи с ентусиазъм и грижа към природата. Друга компания пък освен добива дървесина с високотехнологично съоръжение, само че и влага в залесяване и почвоподготовка, затваряйки целия горски цикъл.
Предимствата на механизирания дърводобив не са единствено в продуктивността. Машините понижават риска за служащите, обезпечават точност, записват всяка интервенция (което лимитира противозаконната сеч) и щадят оставащия дървостой. Друго основно преимущество са и ниските експлоатационни разноски.
Изследвания сочат, че харвестърите са измежду най-ефективните средства за битка с вредители като корояд-типограф, унищожил гори във Витоша. Редовните сечи също вършат гората по-устойчива на пожари – сериозно значимо в изискванията на климатични промени и чести горски бедствия.
Механизацията обаче изисква съществени вложения – както в техника, по този начин и в хора. Цялостна система с харвестър и форвардер коства доста, а нуждата от добре подготвени оператори и поддръжка на горската инфраструктура остава предизвикателство.
От решаващо значение е държавната поддръжка. Министерството на земеделието и храните към този момент прави плахи стъпки в тази посока, само че е належащо поредна политика и стратегическа визия. Ако желаеме да опазим горите на България и в същото време да развием резистентен и печеливш бранш, е време дърводобивът у нас да влезе в XXI век – с просвета, технологии и почитание към природата.
Специалисти от сектора сигнализират, че вместо научнообосновани лесовъдски сечи, постоянно се ползва първичен метод с ниска просвета на прилагане, при който гората остава в положение „ като след война “. В същото време, дърводобивът е обичаен бранш в България, който в предишното е бил софтуерно развъртян. През втората половина на XX век страната ни беше измежду водещите в Европа с въвеждането на въжени линии, трактори и горски системи. Преходът обаче унищожи забележителна част от насъбрания запас.
Промяната обаче е допустима и тя към този момент стартира. Все повече образци демонстрират, че механизацията на бранша може да върне устойчивостта и успеваемостта в ръководството на горите. В Западна Европа над 90% от дърводобива се прави с съвременна техника, съгласно проучване на University of Eastern Finland. Подобна посока следват и някои български компании – въпреки и с компликации.
Макар и единици, и в България има компании, които към този момент употребяват харвестъри и форвардери – машини, които по едно и също време повалят, кастрят и разкройват дървесината, и я транспортират без вреди за околната гора. Собственикът на една от тях Ивайло Петров, подготвен във Финландия и в Българска академия на науките, работи с ентусиазъм и грижа към природата. Друга компания пък освен добива дървесина с високотехнологично съоръжение, само че и влага в залесяване и почвоподготовка, затваряйки целия горски цикъл.
Предимствата на механизирания дърводобив не са единствено в продуктивността. Машините понижават риска за служащите, обезпечават точност, записват всяка интервенция (което лимитира противозаконната сеч) и щадят оставащия дървостой. Друго основно преимущество са и ниските експлоатационни разноски.
Изследвания сочат, че харвестърите са измежду най-ефективните средства за битка с вредители като корояд-типограф, унищожил гори във Витоша. Редовните сечи също вършат гората по-устойчива на пожари – сериозно значимо в изискванията на климатични промени и чести горски бедствия.
Механизацията обаче изисква съществени вложения – както в техника, по този начин и в хора. Цялостна система с харвестър и форвардер коства доста, а нуждата от добре подготвени оператори и поддръжка на горската инфраструктура остава предизвикателство.
От решаващо значение е държавната поддръжка. Министерството на земеделието и храните към този момент прави плахи стъпки в тази посока, само че е належащо поредна политика и стратегическа визия. Ако желаеме да опазим горите на България и в същото време да развием резистентен и печеливш бранш, е време дърводобивът у нас да влезе в XXI век – с просвета, технологии и почитание към природата.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ