Едва 15,8% от българите живеят в прекалено големи жилища
България e измежду страните с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа. Това демонстрира разбор на " Евростат ", представен от БГНЕС.
У нас едвам 15,8% от хората живеят в прекомерно огромни жилища.
Докато Старият континент се бори с все по-задълбочаваща се жилищна рецесия и дефицит на налични домове, България се откроява като една от страните, в които жилищното пространство се употребява относително дейно. Данните на Евростат сочат, че единствено 15,8% от българите живеят в жилища с повече спални от нужното - дял, който е доста под междинното за Европейския съюз от 33,4%.
По този метод страната ни се подрежда измежду тези с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищата в Европа, паралелно със Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред прилежащите на България страни по-ниски стойности регистрират само Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония - със 17%.
Статистиката демонстрира ясно разделяне сред Източна и Западна Европа. Докато в страните от Източна и Югоизточна Европа делът на хората, живеещи в прекомерно огромни жилища, остава относително невисок, в редица западноевропейски страни той надвишава половината от популацията.
33,8% от българите живеят в пренаселени жилища
Лидер по този индикатор е Румъния с 40,7 %
На другия полюс е Кипър, който е европейският водач по този индикатор с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Над 50% са равнищата и в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Според Евростат става въпрос за незадоволително потребление на жилището, когато броят на спалните надвишава потребностите на семейството. Явлението постоянно се следи при възрастни хора, които не престават да живеят в фамилните си жилища след напускането на децата.
Въпреки че милиони европейци разполагат с повече жилищно пространство от нужното, специалисти предизвестяват, че това не е главната причина за жилищната рецесия.
Според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), по-сериозните проблеми са дефицитът на налични жилища, незадоволителните вложения в обществено строителство и превръщането на жилищата в капиталов актив.
Организацията показва, че ограничения за санкциониране на притежателите на по-големи жилища не дават предстоящите резултати, в случай че липсват задоволително различни и налични по-малки жилища. Като образец се показва въведеният във Англия през 2013 година така наречен " налог върху спалните ", който съгласно анализите не е довел до значително освобождение на жилищен фонд.
Данните на Евростат демонстрират, че собствеността върху жилището е основен фактор. Докато едвам 14,2% от наемателите живеят в прекомерно огромни жилища, при притежателите този дял доближава 40,5%.
Отчита се и че най-често неизползвани стаи има в семейства от един или двама души, както и измежду фамилии без деца. По-високите приходи също усилват вероятността хората да живеят в по-големи от нужното жилища.
Въпреки разликите сред обособените страни, България остава в групата на страните с най-ниско равнище на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа - индикатор, който я слага доста под междинното за Европейски Съюз и покрай страните от района на Балканите и Източна Европа.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
У нас едвам 15,8% от хората живеят в прекомерно огромни жилища.
Докато Старият континент се бори с все по-задълбочаваща се жилищна рецесия и дефицит на налични домове, България се откроява като една от страните, в които жилищното пространство се употребява относително дейно. Данните на Евростат сочат, че единствено 15,8% от българите живеят в жилища с повече спални от нужното - дял, който е доста под междинното за Европейския съюз от 33,4%.
По този метод страната ни се подрежда измежду тези с най-ниски равнища на незадоволително потребление на жилищата в Европа, паралелно със Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред прилежащите на България страни по-ниски стойности регистрират само Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония - със 17%.
Статистиката демонстрира ясно разделяне сред Източна и Западна Европа. Докато в страните от Източна и Югоизточна Европа делът на хората, живеещи в прекомерно огромни жилища, остава относително невисок, в редица западноевропейски страни той надвишава половината от популацията.
33,8% от българите живеят в пренаселени жилища
Лидер по този индикатор е Румъния с 40,7 %
На другия полюс е Кипър, който е европейският водач по този индикатор с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Над 50% са равнищата и в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Според Евростат става въпрос за незадоволително потребление на жилището, когато броят на спалните надвишава потребностите на семейството. Явлението постоянно се следи при възрастни хора, които не престават да живеят в фамилните си жилища след напускането на децата.
Въпреки че милиони европейци разполагат с повече жилищно пространство от нужното, специалисти предизвестяват, че това не е главната причина за жилищната рецесия.
Според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), по-сериозните проблеми са дефицитът на налични жилища, незадоволителните вложения в обществено строителство и превръщането на жилищата в капиталов актив.
Организацията показва, че ограничения за санкциониране на притежателите на по-големи жилища не дават предстоящите резултати, в случай че липсват задоволително различни и налични по-малки жилища. Като образец се показва въведеният във Англия през 2013 година така наречен " налог върху спалните ", който съгласно анализите не е довел до значително освобождение на жилищен фонд.
Данните на Евростат демонстрират, че собствеността върху жилището е основен фактор. Докато едвам 14,2% от наемателите живеят в прекомерно огромни жилища, при притежателите този дял доближава 40,5%.
Отчита се и че най-често неизползвани стаи има в семейства от един или двама души, както и измежду фамилии без деца. По-високите приходи също усилват вероятността хората да живеят в по-големи от нужното жилища.
Въпреки разликите сред обособените страни, България остава в групата на страните с най-ниско равнище на незадоволително потребление на жилищния фонд в Европа - индикатор, който я слага доста под междинното за Европейски Съюз и покрай страните от района на Балканите и Източна Европа.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ