България е сред четирите държави от Европейския съюз, които не

България е измежду четирите страни от Европейския съюз, които не поддържаха учредяването на специфичен арбитражен съд за гонене на Владимир Путин. Другите три са Унгария, Малта и Словакия.
Резолюцията беше подписана от: Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Англия. Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски страни измежду подписалите.
Европейският съюз също поддържа самодейността, макар че четири страни членки не се причислиха към резолюцията.
Институцията ще бъде основана в Хага, а съглашението за нея бе публично признато през днешния ден на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа.
Новият профилиран арбитражен съд ще проверява това, което Западът назовава " експанзия против Украйна ". Съюзниците в Европейски Съюз авансово утвърдиха основаването на съда, а министрите на Съвета на Европа утвърдиха управителния му комитет. Органът ще избира съдиите и прокурорите и ще управлява годишния бюджет.
Украинският външен министър Андрий Сибиха дефинира подписването на документа като повратна точка в търсенето на отговорност. Той разяснява, че малко на брой са вярвали в реализирането на тази стъпка.
Целта на новата институция е да преодолее рестриктивните мерки на Международния углавен съд (МНС), който не може да съди страни отвън Римския статут, каквато е Русия. Фокусът на обвиняванията главно ще падне върху политическото и военното управление в Москва.
Президентът Владимир Путин, министър председателят Михаил Мишустин и външният министър Сергей Лавров са предпазени от задочни процеси, до момента в който заемат постовете си. Обвинения могат да им бъдат повдигнати, само че делата ще останат замразени до отстраняването им от власт. Съдът обаче може да води процеси против висши военни като началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу. Предвиждат се тежки санкции, в това число пожизнен затвор и конфискация на имущество.
Финансирането на институцията провокира въпроси поради неналичието на интензивно присъединяване от страна на Съединени американски щати, откакто администрацията на Доналд Тръмп неотдавна наложи наказания против интернационалното правораздаване. Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе прикани страните бързо да обезпечат нужните средства. Върховният представител на Европейски Съюз Кая Калас добави, че дълготраен мир в Украйна е неосъществим, в случай че Русия не поеме отговорност за дейностите си.