Разкриха причини за високата смъртност при децата
България е с три пъти по-висока смъртност от междинната за Европейски Съюз при бебетата до 6 дни. Детската смъртност до едногодишна възраст понижава от 2014 година насам, само че към момента също е по-висока от междинната за Европейски Съюз, написа в отчет на Сметната палата на тематика „ Изпълнение на Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве 2021-2030 година “.
Високата перинатална детска смъртност (мъртвородени деца и умряли през първите 6 дни след раждането) е резултат от дребния брой профилактични прегледи през бременността, качеството на акушеро-гинекологичната помощ и ниското равнище на здравни и репродуктивни знания, написа в отчета на Сметната палата.
В България стратегиите за неонатален скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) като превантивна здравна процедура са лимитирани единствено до 3 болести, в Италия са 49, в Германия – 16, показват още от Сметната палата.
Близо 250 са родилките под 15 години през 2022 година, за някои от тях e второ или трето раждане.
Трайно понижават ражданията сред 20 и 29 година, усилват се след 30 година Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените - 5.67 на хиляда живородени през 2022 година
Над половината от здравно обезпечените дами в България раждат с цезарово сечение, при 25 на 100 за Европа, и това е трайна отрицателна наклонност у нас.
България към момента не доближава междинните индикатори за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Това е изводът от одита на Сметната палата.
По Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве е обезпечено финансиране за здравна и здравна грижа за здравнонеосигурените лица, само че не са планувани и провеждани ефикасни акции за повишение на осведомеността на популацията, изключително в селата и измежду уязвимите групи.
Очертават се ясно нерешени проблеми за приемане на съответни здравни грижи от всички бременни, без значение от здравноосигурителния им статус, както и осъществяването на пренатална диагностика (процедури, които разрешават да се сложи диагноза за увреждане на плода още по време на вътреутробното развитие). Ограниченият обсег на неонаталния скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) има отрицателно въздействие върху своевременното разкриване на съответната болест в доста ранен стадий от живота, с цел да може да се предотвратят затрудненията.
Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, реализиране на първичната предварителна защита още след раждането и при развъждането на децата, дружно с ефикасна вторична профилактика и лекуване след появяването на заболяване, с цел да се понижи детската и майчина смъртност до по-ниски равнища, показват от Сметната палата.
Високата перинатална детска смъртност (мъртвородени деца и умряли през първите 6 дни след раждането) е резултат от дребния брой профилактични прегледи през бременността, качеството на акушеро-гинекологичната помощ и ниското равнище на здравни и репродуктивни знания, написа в отчета на Сметната палата.
В България стратегиите за неонатален скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) като превантивна здравна процедура са лимитирани единствено до 3 болести, в Италия са 49, в Германия – 16, показват още от Сметната палата.
Близо 250 са родилките под 15 години през 2022 година, за някои от тях e второ или трето раждане.
Трайно понижават ражданията сред 20 и 29 година, усилват се след 30 година Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените - 5.67 на хиляда живородени през 2022 година
Над половината от здравно обезпечените дами в България раждат с цезарово сечение, при 25 на 100 за Европа, и това е трайна отрицателна наклонност у нас.
България към момента не доближава междинните индикатори за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Това е изводът от одита на Сметната палата.
По Националната стратегия за възстановяване на майчиното и детско здраве е обезпечено финансиране за здравна и здравна грижа за здравнонеосигурените лица, само че не са планувани и провеждани ефикасни акции за повишение на осведомеността на популацията, изключително в селата и измежду уязвимите групи.
Очертават се ясно нерешени проблеми за приемане на съответни здравни грижи от всички бременни, без значение от здравноосигурителния им статус, както и осъществяването на пренатална диагностика (процедури, които разрешават да се сложи диагноза за увреждане на плода още по време на вътреутробното развитие). Ограниченият обсег на неонаталния скрининг (тестване на новороденото за набор от болести преди да се появят симптоми) има отрицателно въздействие върху своевременното разкриване на съответната болест в доста ранен стадий от живота, с цел да може да се предотвратят затрудненията.
Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, реализиране на първичната предварителна защита още след раждането и при развъждането на децата, дружно с ефикасна вторична профилактика и лекуване след появяването на заболяване, с цел да се понижи детската и майчина смъртност до по-ниски равнища, показват от Сметната палата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ