България е с най-ограничените военноморски способности в Черно море, без

България е с най-ограничените военноморски качества в Черно море, без настоящи подводници и кораби от руската ера, показва експертът Антония-Лаура Пуп, представена от БГНЕС.

Румъния и България, крайбрежните страни от Европейски Съюз, имат неоптимални военноморски качества.

Само преди няколко седмици Европейската комисия одобри първият си документ за стратегически метод за Черно море, обещавайки Черноморски център за морска сигурност и специфична стратегия за съгласуваност. С този акт Европейски Съюз признава уговорката си  за стратегическия район, само че в него липсват два основни детайла за сполучлива тактика: съответно финансиране и насоки за ръководство на разнообразни стратегически възгледи с Турция, съобщи БГНЕС.

Без обезпечено финансиране стратегическият метод на Европейски Съюз за превръщането на Черноморския район в сигурен, проспериращ и резистентен център наоколо до него ще остане единствено лист с обещания. Например в тактиката се загатва основаването на Черноморски хъб за морска сигурност за възстановяване на осведомеността за морската обстановка и шерването на информация в Черно море, само че не е ясно кой ще финансира този хъб. Дали ще се финансира извънредно от черноморските страни, които са част от Европейски Съюз, или от целия блок на Европейски Съюз?

Румъния и България, крайбрежните страни от Европейски Съюз, имат неоптимални военноморски качества. Това е директен резултат от десетилетия на незадоволително вложение в защитата и прекалено разчитане на кораби, издигнати при комунистическите режими. По общ потенциал и двата флота са надалеч зад турския и съветския флот в Черно море. Например силата на румънския флот включва единствено две фрегати вид 22, една фрегата от клас Марашещи, четири корвети, разнообразни патрулни кораби и единствено една подводница. България има един от най-ограничените военноморски качества в Черно море, без настоящи подводници и композиция от кораби от руската ера и добита фрегата от клас Wielingen. Като районна военноморска мощ, Турция има 16 фрегати, осем корвети и 13 подводници, в това число подводници с без значение от въздуха задвижване, и десантно-десантен транспортен съд с дрон, пуснат в употреба през 2023 година

И Румъния, и България минаха теста на НАТО за консумиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита през 2024 година, само че достигането на минималния предел е непълен поради провокациите пред сигурността, пред които са изправени страните, изострени след началото на пълномащабната война на Русия в Украйна през 2022 година Създаването на Черноморски център за морска сигурност би означавало, че и двете страни, благодарение на институциите на Европейски Съюз, бързо ще усилят своите бюджети за защита и ще се ангажират с устойчиви вложения в техните военноморски качества. Например, новият президент на Румъния Никушор Дан разгласи, че поддържа предлагането на Съединени американски щати за увеличение на разноските за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт, само че не е ясно по какъв начин ще направи това, като се има поради възходящият недостиг в страната.

Стратегията на Европейски Съюз има различен проблем: тя не дава отговор съответно по какъв начин разликата във визията във връзка с Черно море ще бъде ръководена с най-силния съдружник на НАТО в района, Турция. Турците от дълго време са гласно срещу увеличението на военното наличие на НАТО в Черно море. Конвенцията от Монтрьо дава на Турция безспорен надзор над Босфора и Дарданелите, които Анкара затвори за воюващите кораби, откакто войната избухна в Украйна през 2022 година Турското държавно управление също по този начин блокира проливите за съдружници, които биха могли да вземат участие във военни учения, с цел да предотврати това, което Турция тогава показа като евентуална ескалация на спора. Този контракт дава на турците огромна власт да управляват стратегическата орис на Черно море и им дава опция да се опълчват на неговата интернационализация.

Въпреки че има разлики във визията във връзка с интернационализацията на Черно море, Турция към този момент си сътрудничи с държавите-членки на Европейски Съюз и НАТО, с цел да подсигурява районната сигурност. Пресен образец е стартиралото през 2024 година тристранно съдействие България-Румъния-Турция за разминиране на Черно море, което се загатва и в новата тактика на Европейски Съюз. Този формат на районно съдействие би трябвало да се разшири посредством повече шерване на информация и развиване на общи качества за ранно предизвестие в Черноморския район. Европейски Съюз може да поддържа по-нататъшното развиване на този сполучлив формат в бъдещия Хъб за морска сигурност в Черно море, където би трябвало да бъдат поканени и турски специалисти по морска сигурност.

При настоящето държавно управление на Ердоган връзките сред Европейски Съюз и Турция се втвърдиха, което може да заплаши използването на европейската тактика в района. Без почтено партньорство, учредено на общи ползи с може би единствената мощ в района, която може да се опълчи на Русия, фантазиите на Европейски Съюз да наложи своя стратегически отпечатък върху Черно море ще останат просто желания.

В неотдавна оповестеното официално съобщение комисията загатва нуждата от съгласуван метод с Турция, само че не съумява да изясни по какъв начин желае да реализира това координирано съдействие и кои „ тояги и моркови “ ще употребяват. Тъй като броят на турските жители, искащи да се причислят към Европейски Съюз, нараства, ускоряването на договарянията за присъединение към Европейски Съюз би трябвало да бъде част от инструментариума на Комисията за реализиране на този обединен метод. Интегрирането на Турция в програмата за районна съгласуваност посредством проучване на общи синергии сред програмата Global Gateway на Европейски Съюз и Средния кулоар също може да бъде част от този нововъзникващ набор от принадлежности, както и стимулиране на взаимни предприятия сред съидейници в района, където държавите-членки на Европейски Съюз (Румъния и България) и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз (Турция, Украйна и Молдова) работят дружно за реализиране на по-оперативна съгласуемост благоприятни условия.

Стратегия на Европейски Съюз за Черно море е нужна и незабавна, с цел да се подсигурява европейската сигурност, още повече в подтекста на съветските хибридни закани, които се усилиха от 2022 година насам. Докато методът на Комисията е добре пристигнал, без съответно финансиране и сериозен проект за ръководство на стратегическите разлики с Турция, тази тактика рискува да остане мозайка от обещания.

-----------------------------------

Антония-Лаура Пуп е магистърска кандидатка по интернационална сигурност в Sciences Po Paris, като двойна стипендиантка на румънското Министерство на образованието и френското Министерство за Европа и външни работи.

През февруари 2024 година стартира работа в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в границите на Мрежата за комуникатори за развиване, Дирекция „ Развитие “. В Румъния работи като съветник по връзки в Конфедерацията на работодателите „ Конкордия “.

Антония-Лаура Пуп е била политически консултант на ръководителя на Комисията по защита, публичен ред и национална сигурност в румънската Камара на депутатите, както и консултант на ръководителя на Комисията по обучение в румънския Сенат.