България е реализирала износ на ценни кожи с косъм за

България е осъществила експорт на скъпи кожи с косъм за 11.3 млн. $ през 2018 година Това демонстрират данни на Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване (УНКТАД) за миналата година. В съпоставяне с предходни години, когато експортът ни е бил едвам за хиляди долари, то през 2018 година той е отчел забележителен растеж.
У нас записаните ферми за скъпи кожи са единствено две, сочат данни на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) за август 2019 година „ Една от тях дава отговор за над 90% от продуктите за България “, разяснява ръководителят на Сдружение „ Кампании и активизъм за животните в промишлеността “ (КАЖИ) Петя Алтимирска за „ Монитор “. По нейни думи в двете ферми се държат към 130 хиляди американски норки в клетките им, въпреки и да е допустимо броят им да е по-голям. Реализираните доходи на единствено една от тях възлизат на 3 хиляди лева, а през 2017 година те са били 171 хиляди лева, сочат данни от финансовия доклад на компанията. Тук идва и разминаването сред статистиката на УНКТАД и данните на фермата. От сдружението считат, че е допустимо компанията просто да не отразява приходите в документите си. Статистиките на УНКТАД регистрират още, че през 2018 година
България е изнесла сурови скъпи кожи в Дания за 9.053 млн. $, а през същата година скандинавската страна е внесла у нас същия артикул за 9.055 млн. $. Износът ни за Полша, която е втора по произвеждане на продукта, е на стойност от 1.946 млн. лева, а този за Гърция - 272 хиляди $. Каквато и да е повода за разминаването, от КАЖИ се сплотиха към мнението, че би трябвало да се постави завършек на този бизнес. Затова и от организацията са внесли в Народно заседание законопроект, с който се дава 2 години гратисен интервал на фермите да затворят. Голяма част от страните членки на Европейски Съюз към този момент са въвели забрани, в това число съседите ни Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина. Последните 3 дадоха 10 години на фермите да се приспособят. 
На въпрос дали на родните 2 ферми ще стигнат тези 2 години, Алтимирска разяснява, че основаването на ферми приказва за проблеми някъде извън. Тя даде образец с Холандия, която след възбраната пренесла фермите си в Полша. „ Нещо сходно ни чака и тук, в случай че не предприемем ограничения “, сподели още шефът на КАЖИ. На въпрос за какво чак в този момент се подхващат дейности, ръководителят на едно от екосдруженията Габриела Пападопова отговори, че ползата към скъпите кожи у нас почнал, когато по-големи страни изнесли производството си в някогашните соцстрани. „ В България се работи с неактуални нормативни документи - обществото към този момент е узряло за едно по-хуманно отношение, само че у нас лобито на производителите е мощно и желаят да завоюват повече време “, добави тя. Ако законопроектът бъде признат, идната година могат да бъдат избавени близо 200 хиляди американски норки.
През предходната година международният експорт на скъпи кожи е достигнал близо 4 милиарда $ - 2.43 милиарда са били на сурови кожи, а обработените държат 1.59 милиарда $. На процедура действителният размер на тази промишленост е към 30 милиарда $, защото доста производители на скъпи кожи ги осъществят на вътрешния пазар или ги изнасят като фешън произведения. За интервала 2016-2018 година обаче международният експорт регистрира спад, като е стигнал равнище, по-ниско от междинното за последните десетилетия. Причина за това са рецензиите по отношение на този вид бизнес, както и отхвърли на фешън колоси да употребяват екзотични кожи в своите сбирки.