Къде е България в новия климат
България е ситуирана в район, който е изключително уязвим към изменението на климата, изключително км суша и към възходящата периодичност на рискови събития.
Основните опасности пред фермерите в страната ни са засушаването и рисковите събитияБългария има шанс, че е част от Европейски Съюз и битката с климатичните промени е залегнала в общата земеделска политика и еврофондоветеНо българските институции имат да вземат решение някои незабавни проблеми, които могат да уязвят земеделието Част от тематиката Промяната на климата и храната
Пържолата или природата
Kак да променим диетата си, в случай че желаеме да помогнем в борбата с климатичните промени
Да изядеш планетата Земя
Климатичните промени заплашват способността на земята да ни изхранва, предизвестява Организация на обединените нации. Налагат се незабавни ограничения, в това число да променим диетата си
Не, не ви се коства. В последно време и в България все по-често ставаме очевидци на рисково време - горещи талази, продължителни интервали на засушаване и интензивни дъждове в нетипични интервали. Това не е изненада, защото от години насам учени предизвестяват за резултатите от изменението на климата.
" Климатът към този момент е изменен. Тенденциите, които следим, ще се задълбочават през идващите години ", разяснява за " Капитал " Генади Кондарев от екологично съдружие " За Земята ". Според него в кратковременен и средносрочен проект в България можем да чакаме климатични аномалии, а в дълготраен - покачване на температурата. " Негативните трендовете, които към този момент следим, ще се задълбочават през идващите години "
Генади Кондарев, екологично съдружие " За земята "
Последният отчет на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към Организация на обединените нации е следващото увещание за тази нова климатична действителност, само че този път фокусът е подложен върху резултата за земята (основно земеделието, отглеждането на животни и ръководството на горите) и рисковете пред производството на храна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В световната обстановка на взаимосвързаност всички страни по света би трябвало да премислят по какъв начин употребяват земите си, какво е положението на екосистемите и какви са евентуалните опасности. България е ситуирана в район, който дълготрайно е уязвим към засушаване и дефицит на вода и е значимо земеделието да се приспособява към това. В доста връзки в действителност страната се оправя добре, само че има и много забележими проблеми.
Какви са рисковете
" От няколко години в района се следи прекосяване от четирисезонен климат към различен цикъл - половин година (от януари до юли) със съществени количества превалявания и половин година (август - декември) с незадоволително превалявания. Това носи опасности за екосистемите - човешки и естествени ", изяснява специалистът по смяна на климата към WWF Георги Стефанов. По думите му адаптирането на екосистемите към изменящия се климат изисква дълги интервали от време, а бързо настъпващата смяната слага този развой под въпрос. Стефанов дава образец с корояда - нормално този пакостник умира през зимата поради студа. Когато обаче няколко следващи години температурите не са задоволително ниски, популацията на корояда се усилва и виждаме по какъв начин огромни площи от българските гори умират. " Климатичните aномалии ще се отразят на земеделските площи и тяхното качество "
проф. Владислав Попов, шеф на Агроекологичния център към Аграрния университет в Пловдив
При горите честите и огромни пожари, които тази година видяхме в Сибир, пък са друга заплаха. " Сухите лета, които чакаме, усилват риска от загуба на гори оттатък точка, в която те могат да се възвръщат ", изяснява Кондарев.
След това идва и човешката активност, която, както излиза наяве от отчета на Организация на обединените нации, подлага екосистемите на спомагателен напън - противозаконните сечи и изтощителни аграрни практики са единствено част от упоменатите проблеми.
В какво положение са екосистемите
" Все още можем да твърдим, че положението на екосистемите у нас е относително устойчиво ", изяснява Стефанов. По данни от 2014 година близо 38% от земите в България са заети от горски територии, а малко над 52% - от аграрни. " Все още можем да твърдим, че положението на екосистемите у нас е относително устойчиво "
Георги Стефанов, специалист по смяна на климата към WWF
Според разбор на положението на земните запаси в Националната стратегия за стабилно ръководство на земите и битка с опустиняването до 2020 година почвената ерозия е най-сериозният деградационен развой за страната сега, като 12% от площите са мощно ерозирани, изяснява пред " Капитал " проф. Попов. Някои от другите закани са да вземем за пример дехумификация (намаляване на органичното вещество) и нарасналото вкисляване, които понижават продуктивността на почвите.
Според виновните институции здравословното положение на горите у нас пък е положително и се следи приръст. Близо 1 млн. хектара (около една четвърт от общата горска територия) имат серфтификат FSC, който подсигурява устойчивото прилагане и ръководство на горските запаси. Въпреки това противозаконните сечи не престават да са проблем, а неотдавна България заложи в своя народен проект за енергетика реализиране на ВЕИ задачите посредством изгаряне на биомаса (тоест дървесина), напомня Стефанов.
Колко е значимо да си част от Европейски Съюз
България има шанса да бъде част от мощна икономическа общественост, която в голяма степен ръководи процесите в земеделието посредством системата за директни дотации, Общата селскостопанска политика (ОСП) и ненапълно - Програмата за селските региони.
Опазването на околната среда и битката с климатичните промени е една от задачите, които Европейски Съюз си слага, и това елементарно се вижда през разпределението на еврофондовете. В сегашния програмен интервал бяха въведени цяла група правила за екологични практики - да вземем за пример ротация и диверсификация на отглежданите култури, обособяване на части от земеделските земи, върху които не се отглежда нищо, или пък буферни линии и култури, които обогатяват почвата с азот. Държавите би трябвало да поддържат и така наречен непрекъснато затревени площи в екомрежата " Натура " - територии, които не могат да бъдат разоравани от стопаните.
Пакетът " зелени " условия е подплатен и с заплащания. През последната година към 450 млн. лева.от директните дотации за фермерите отидоха в това направление от общо близо 1.4 милиарда лева В програмата за развиване на селските региони пък има цялостен пакет от ограничения за околната среда и битка с промените на климата.
Очаква се " зелените " условия към фермерите да се запазят и в новия програмен интервал, а за тях да бъдат отделяни бюджети и през различен вид схеми на подкрепяне. Така да вземем за пример тази година Европейска комисия и ЕЦБ оповестиха пакет от 1 милиарда евро заеми за млади аграрни производители и се чака един от главните му фокуси да бъде точно опазването на околната среда, ефикасното потребление на запаси и битка с климатичните промени. " Европейски Съюз доста ловко направлява земеделските процеси посредством Общата селскостопанска политика "
Ивелин Тончев, агроном и притежател на " Близката плантация "
" Европейски Съюз доста ловко на правилото на моркова и тоягата направлява земеделските процеси ", споделя Ивелин Тончев, агроном и притежател на " Близката плантация " - фамилна плантация, в която се ползват устойчиви практики. " В отчета на IPCC се натъртва доста на това, че смяната може да настъпи в резултат на стопански тласък. Земеделието в огромната си част е огромно - това към този момент са предприемачи, не фермери, тъй че, в случай че имат стопански тласък, те ще се възползват ", изяснява той.
Така съгласно последни данни на Европейска комисия за интервала 2011 - 2017 година площта на земите в България с доста по-щадящото земята биологично земеделие са се нараснали с над 100% до 2.7% от общите обработваеми площи. Според Тончев към момента сме на стадий, в който тези процеси би трябвало да бъдат контролирани от институциите, само че от ден на ден земеделци като него да вземем за пример сами се обръщат към различно земеделие.
И много проблеми
Всъщност общата оценка е, че страната ни не е в прекомерно неприятна форма. Редом с друго фермерите имат достъп до устойчиви на суша семена, влагат в съвременни противоградни мрежи и друга инфраструктура. Загубите в години с климатичните бедствия всекидневно са надалеч от съдбовни равнища.
Но има и редица проблеми. Сред уязвимите места на екосистемите в България е да вземем за пример ръководството на водите, което ще изисква и съществени вложения. Напоителните системи в страната - голяма част от които са завещание от соцвреме, са в неприятно положение, а загубите на вода са изключително високи. Доклад на Световната банка неотдавна оцени южните елементи на България като изключително уязвими от воден стрес - това значи, че при малко по-продължителен интервал на суша там ще се усети изострен дефицит на вода.
Някои пазарни механизми за ръководство на риска могат да се подобрят доста. Земеделските застраховки да вземем за пример към момента са по-скоро изключение, в сравнение с всеобща процедура. Стопаните разчитат на държавни обезщетения в случаи на бедствия.
Рискове основава и неприятното систематизиране на земеделските земи - към 80% от тях са съсредоточени в шепа субекти. Това води със себе си и незаслужено систематизиране на дотациите. Помощите постоянно не стигат до най-малките аграрни субекти, които са изключително значими, тъй като имат капацитет да подобрят модела на ползване към по-благоприятен за околната среда.
Според Кондарев е нужно институциите да подобрят и връзката към засегнатите от измененията страни. " Политиките за акомодация към измененията в климата би трябвало да се споделят по-добре, тъй като популацията би трябвало да се приготви ", изяснява той. Според него България към момента изостава от други в подготовката за настъпващата смяна, а на управляващите им липсва независима самодейност да подхващат ограничения.
" На световно равнище България е пасивна страна ", склонен е и Стефанов. И добавя, че у нас към момента липсва задоволително съдействие сред институциите - нещо, на което отчетът на IPCC обръща особено внимание.
По тематиката работи и Деница Ватева
Основните опасности пред фермерите в страната ни са засушаването и рисковите събитияБългария има шанс, че е част от Европейски Съюз и битката с климатичните промени е залегнала в общата земеделска политика и еврофондоветеНо българските институции имат да вземат решение някои незабавни проблеми, които могат да уязвят земеделието Част от тематиката Промяната на климата и храната
Пържолата или природата
Kак да променим диетата си, в случай че желаеме да помогнем в борбата с климатичните промени
Да изядеш планетата Земя
Климатичните промени заплашват способността на земята да ни изхранва, предизвестява Организация на обединените нации. Налагат се незабавни ограничения, в това число да променим диетата си
Не, не ви се коства. В последно време и в България все по-често ставаме очевидци на рисково време - горещи талази, продължителни интервали на засушаване и интензивни дъждове в нетипични интервали. Това не е изненада, защото от години насам учени предизвестяват за резултатите от изменението на климата.
" Климатът към този момент е изменен. Тенденциите, които следим, ще се задълбочават през идващите години ", разяснява за " Капитал " Генади Кондарев от екологично съдружие " За Земята ". Според него в кратковременен и средносрочен проект в България можем да чакаме климатични аномалии, а в дълготраен - покачване на температурата. " Негативните трендовете, които към този момент следим, ще се задълбочават през идващите години "
Генади Кондарев, екологично съдружие " За земята "
Последният отчет на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към Организация на обединените нации е следващото увещание за тази нова климатична действителност, само че този път фокусът е подложен върху резултата за земята (основно земеделието, отглеждането на животни и ръководството на горите) и рисковете пред производството на храна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В световната обстановка на взаимосвързаност всички страни по света би трябвало да премислят по какъв начин употребяват земите си, какво е положението на екосистемите и какви са евентуалните опасности. България е ситуирана в район, който дълготрайно е уязвим към засушаване и дефицит на вода и е значимо земеделието да се приспособява към това. В доста връзки в действителност страната се оправя добре, само че има и много забележими проблеми.
Какви са рисковете
" От няколко години в района се следи прекосяване от четирисезонен климат към различен цикъл - половин година (от януари до юли) със съществени количества превалявания и половин година (август - декември) с незадоволително превалявания. Това носи опасности за екосистемите - човешки и естествени ", изяснява специалистът по смяна на климата към WWF Георги Стефанов. По думите му адаптирането на екосистемите към изменящия се климат изисква дълги интервали от време, а бързо настъпващата смяната слага този развой под въпрос. Стефанов дава образец с корояда - нормално този пакостник умира през зимата поради студа. Когато обаче няколко следващи години температурите не са задоволително ниски, популацията на корояда се усилва и виждаме по какъв начин огромни площи от българските гори умират. " Климатичните aномалии ще се отразят на земеделските площи и тяхното качество "
проф. Владислав Попов, шеф на Агроекологичния център към Аграрния университет в Пловдив
При горите честите и огромни пожари, които тази година видяхме в Сибир, пък са друга заплаха. " Сухите лета, които чакаме, усилват риска от загуба на гори оттатък точка, в която те могат да се възвръщат ", изяснява Кондарев.
След това идва и човешката активност, която, както излиза наяве от отчета на Организация на обединените нации, подлага екосистемите на спомагателен напън - противозаконните сечи и изтощителни аграрни практики са единствено част от упоменатите проблеми.
В какво положение са екосистемите
" Все още можем да твърдим, че положението на екосистемите у нас е относително устойчиво ", изяснява Стефанов. По данни от 2014 година близо 38% от земите в България са заети от горски територии, а малко над 52% - от аграрни. " Все още можем да твърдим, че положението на екосистемите у нас е относително устойчиво "
Георги Стефанов, специалист по смяна на климата към WWF
Според разбор на положението на земните запаси в Националната стратегия за стабилно ръководство на земите и битка с опустиняването до 2020 година почвената ерозия е най-сериозният деградационен развой за страната сега, като 12% от площите са мощно ерозирани, изяснява пред " Капитал " проф. Попов. Някои от другите закани са да вземем за пример дехумификация (намаляване на органичното вещество) и нарасналото вкисляване, които понижават продуктивността на почвите.
Според виновните институции здравословното положение на горите у нас пък е положително и се следи приръст. Близо 1 млн. хектара (около една четвърт от общата горска територия) имат серфтификат FSC, който подсигурява устойчивото прилагане и ръководство на горските запаси. Въпреки това противозаконните сечи не престават да са проблем, а неотдавна България заложи в своя народен проект за енергетика реализиране на ВЕИ задачите посредством изгаряне на биомаса (тоест дървесина), напомня Стефанов.
Колко е значимо да си част от Европейски Съюз
България има шанса да бъде част от мощна икономическа общественост, която в голяма степен ръководи процесите в земеделието посредством системата за директни дотации, Общата селскостопанска политика (ОСП) и ненапълно - Програмата за селските региони.
Опазването на околната среда и битката с климатичните промени е една от задачите, които Европейски Съюз си слага, и това елементарно се вижда през разпределението на еврофондовете. В сегашния програмен интервал бяха въведени цяла група правила за екологични практики - да вземем за пример ротация и диверсификация на отглежданите култури, обособяване на части от земеделските земи, върху които не се отглежда нищо, или пък буферни линии и култури, които обогатяват почвата с азот. Държавите би трябвало да поддържат и така наречен непрекъснато затревени площи в екомрежата " Натура " - територии, които не могат да бъдат разоравани от стопаните.
Пакетът " зелени " условия е подплатен и с заплащания. През последната година към 450 млн. лева.от директните дотации за фермерите отидоха в това направление от общо близо 1.4 милиарда лева В програмата за развиване на селските региони пък има цялостен пакет от ограничения за околната среда и битка с промените на климата.
Очаква се " зелените " условия към фермерите да се запазят и в новия програмен интервал, а за тях да бъдат отделяни бюджети и през различен вид схеми на подкрепяне. Така да вземем за пример тази година Европейска комисия и ЕЦБ оповестиха пакет от 1 милиарда евро заеми за млади аграрни производители и се чака един от главните му фокуси да бъде точно опазването на околната среда, ефикасното потребление на запаси и битка с климатичните промени. " Европейски Съюз доста ловко направлява земеделските процеси посредством Общата селскостопанска политика "
Ивелин Тончев, агроном и притежател на " Близката плантация "
" Европейски Съюз доста ловко на правилото на моркова и тоягата направлява земеделските процеси ", споделя Ивелин Тончев, агроном и притежател на " Близката плантация " - фамилна плантация, в която се ползват устойчиви практики. " В отчета на IPCC се натъртва доста на това, че смяната може да настъпи в резултат на стопански тласък. Земеделието в огромната си част е огромно - това към този момент са предприемачи, не фермери, тъй че, в случай че имат стопански тласък, те ще се възползват ", изяснява той.
Така съгласно последни данни на Европейска комисия за интервала 2011 - 2017 година площта на земите в България с доста по-щадящото земята биологично земеделие са се нараснали с над 100% до 2.7% от общите обработваеми площи. Според Тончев към момента сме на стадий, в който тези процеси би трябвало да бъдат контролирани от институциите, само че от ден на ден земеделци като него да вземем за пример сами се обръщат към различно земеделие.
И много проблеми
Всъщност общата оценка е, че страната ни не е в прекомерно неприятна форма. Редом с друго фермерите имат достъп до устойчиви на суша семена, влагат в съвременни противоградни мрежи и друга инфраструктура. Загубите в години с климатичните бедствия всекидневно са надалеч от съдбовни равнища.
Но има и редица проблеми. Сред уязвимите места на екосистемите в България е да вземем за пример ръководството на водите, което ще изисква и съществени вложения. Напоителните системи в страната - голяма част от които са завещание от соцвреме, са в неприятно положение, а загубите на вода са изключително високи. Доклад на Световната банка неотдавна оцени южните елементи на България като изключително уязвими от воден стрес - това значи, че при малко по-продължителен интервал на суша там ще се усети изострен дефицит на вода.
Някои пазарни механизми за ръководство на риска могат да се подобрят доста. Земеделските застраховки да вземем за пример към момента са по-скоро изключение, в сравнение с всеобща процедура. Стопаните разчитат на държавни обезщетения в случаи на бедствия.
Рискове основава и неприятното систематизиране на земеделските земи - към 80% от тях са съсредоточени в шепа субекти. Това води със себе си и незаслужено систематизиране на дотациите. Помощите постоянно не стигат до най-малките аграрни субекти, които са изключително значими, тъй като имат капацитет да подобрят модела на ползване към по-благоприятен за околната среда.
Според Кондарев е нужно институциите да подобрят и връзката към засегнатите от измененията страни. " Политиките за акомодация към измененията в климата би трябвало да се споделят по-добре, тъй като популацията би трябвало да се приготви ", изяснява той. Според него България към момента изостава от други в подготовката за настъпващата смяна, а на управляващите им липсва независима самодейност да подхващат ограничения.
" На световно равнище България е пасивна страна ", склонен е и Стефанов. И добавя, че у нас към момента липсва задоволително съдействие сред институциите - нещо, на което отчетът на IPCC обръща особено внимание.
По тематиката работи и Деница Ватева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ