България е предпочитана туристическа дестинация поради разнообразната си природа и

България е желана туристическа дестинация заради разнообразната си природа и многоброините благоприятни условия, които предлага. Туризмът тук е целогодишен: има какво да се посети освен през зимния ски сезон или летния морски. По нашите ширини пролетта е омайна, защото времето е уместно за планински излети и разходки за цялото семейство. Разнообразният релеф предлага по-леки, и по-трудни направления според от физическото равнище на туристите, както и разнородни занимание действия като последна цел.

Трънската екопътека е една от най-любимите на софиянци през последните години. Пандемията от COVID-19 ускори интереса към нея. Тя е желана изключително през уикенда.





Трънската екопътека се намира на 80 км западно от град София, съвсем до границата със Сърбия. Състои се от две елементи - първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 км от град Трън, а втората част - около река Ябланишка и се намира на 11 км от Трън. Втората част от маршрута е по-трудна от първата, а най-дългата права е 13.2 км. Двата по-малки маршрута могат да бъдат изминати надлежно за към час и половина и три часа.

Пътеката е лека и приятна, минава през гора и се спуска гладко към реката. При реката се трансферира по дървен мост – остарял, само че постоянен, с цел да стигне малко по-късно до самото ждрело на р. Ябланица.



От началото на каньона стартират да се редят една след друга невероятни гледки – тесни и високи скали, вирове и една дребна пещера. От началото на ждрелото до водопад " Зелени вир " – най-емблематичното място от Ябланишката екопътека, се стига за към 30 минути. " Зелени вир " е доста красиво място - невисок, само че извънредно многоводен и избухлив водопад, високи скали към него, под него – езерце, а под езерцето – мощен ручей с кипящи води, над водопада – мостче. От " Зелени вир " е най-тясната част на Ябланишкото ждрело.



Друго сходно място в региона към столицата е „ Вазовата екопътека”. Тя е част от цялостния туристически маршрут “Вазова пътека”, който стартира от Вазовата (Данговата) къща, прекосява река Искър, минава под водопада Скакля и се изкачва до село Заселе. Походът е лек, само че относително дълъг.





И нещо любопитно: в първичния си тип „ Вазова екопътека” стартира да действа през далечната 1972 година През 2007 г е обновена-изградени са голям брой мостчета, кътчета за отдих, сложено е осветяване и осведомителни табели. Патриархът на българската литература Иван Вазов неведнъж е изкачвал въпросното трасе търсейки и черпейки ентусиазъм за своите разкази. Енергията на това необикновено парченце земя го въодушевява и той написва един от най-прочутите си разкази „ Дядо Йоцо гледа “. Недалеч от тук е и отвесната канара, наречена Зли камък, от която прототипът на дядо Йоцо е увековечен в поза, „ загледана “ към дефилето.



По-нагоре, където височината нарастваи теренът е по-труден за прекосяване, по тази причина има построени дървени мостчета, железни парапети, осигуряващи безпроблемно нанагорнище.

В пролетните месеци, когато реката, която го зарежда и му дава името си – Скакля е пълноводна, то водопадът, наименуван още Вазова Скакля, несъмнено е много по-внушителен със своите 85 метра. Той е измежду един от най-високите водопади в България. Пътеката минава под водопада и продължава над него, до момента в който не стигне до платото над самия водопад. Там има няколко беседки за отдих на туристите.



Понеже пролетта е времето на водопадите по простата причина, че в този момент са най-пълноводни, ви предлагаме още един прелестен маршрут до столицата – Бистришкия водопад. Водопадът е формиран на пълноводната когато и да е на годината Бистришка река и има височина към 35 м. Водата пада на няколко каскади, формирани от огромни каменни блокове. Ждрелото на реката и водопадът са неповторимо красиви целогодишно, а напролет тук е и едно ужасно място за пикник. Изградени са голям брой места за отдих, огнища за палене на огън и барбекю, заслони и осведомителни табели.



Разходката до водопада и до местността Самоковището лишава към 4-5 часа пешком в двете направления, като начална точка е горния завършек на с. Бистрица, където има самостоятелен паркинг. От паркинга се потегля по черен път, който минава около крайните къщи на селото, беседки и осведомителни табели, и се изкачва над ждрелото на реката, от където се разкриват панорами към долината и град Дупница.



Нека се отправим на юг, към вътрешността на страната, където маршрутите са малко по-тежки, само че за сметка на това гледките, които се откриват са по-красиви.

В Родопите, се намира един емблематичен туристически маршрут Струилица-Калето-Лъката или тъй наречените Девинска екопътека. Тя стартира от местността Струилица, известна с лечебните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. На места са построени железни мостчета, които дават опция да се върви край реката, към изворите й.



Общата дължина на главната екопътека Струилица-Калето-Лъката е към 4 км. Нетрениран екскурзиант я изминава приблизително за към 2-3 часа в двете направления.

По поречието на реката са непокътнати местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите в близост порастват Родопският силивряк, Родопската горска майка, Вълнестата камбанка, Снежното кокиче и други

Тръгвайки по Девинската екопътека, минавате около водопад Самодивското пръскало, който е най-красивият в региона. Водопадътът е прочут още като Строилски дол и се намира в землището на град Девин, в страни от екопътека Лъката. Височината на водния му пад е към 45-50 м, като водата пада съвсем непосредствено, плъзгайки се по ръбовете на скален хълм. Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по дребна пътечка. Тя стартира зад дребна бетонена къщурка и зелени мостчета от дясно на главната екопътека.





Истинският сексапил на екопътеката е разходката из каньона на Девинска река, над самата вода, по дългите мостове на отвесните й скалисти крайбрежия. Изживяването качва адреналина до максинални стойности.



Ако пък тръгнете по другата съществена пътека, още веднъж част от същия маршрут, ще стигнете до местността Лъката, в която е съществувало средновековно населено място. Днес местността съставлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 м. от поляната, нагоре и обратно по ската на планината, се намират останките от фамозната родопска цитадела Кавурското Кале (или просто Калето). Тя е просъществувала в интервала VІ-ХІІІ век, завладяна е от турците след дълга блокада. Поради дефицит на средства крепостта не е реставрирана. Обявена е за монумент на културата с локално значение, дружно със средновековното населено място в м. Лъката. И двата обекта са под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите.



В региона на Кърджали и по поречието на буйната река Арда са ситуирани няколко забележителности, които не трябва да бъдат пропускани.

Дяволската екопътека, покрай град Ардино, несъмнено е доста друга от множеството екопътеки, през които сте прекосявали. Редуват се идилични пътеки, дървени мостове, ждрела, водопади и скални арки.

Пътеката обгръща територия от към 20 кв.км и има 2 стартови точки - северна и южна. Тя е високоатрактивна и е осъществена в два кръга - дребен кръг (3,8км) и огромен кръг (10,2км), които са свързани и имат една изходна точка. Най-ниската точка на маршрута е 945м, а най-високата е 1356м.

Преминаването по екопътеката води до амплитуда на страстите във всяка прекаленост – от най-голямото успокоение, до страховит адреналин и препускане на пулса.

Пътеката минава над реката по няколко дървени мостчета, с цел да стигне до Дяволския мост и Дяволския прикрит водопад.

Дяволският мост на река Арда впечатлява с забавна архитектура, среща се на към 10 км от град Ардино. На мястото е имало римски мост, който бил част от пътя Виа Игнация, свързващ Беломорието и Тракия. През XVI век, по разпореждане на султан Селим I, мостът бил построен още веднъж, с цел да се прави комерсиална връзка сред двата региона. Наричали го Шейтан кюприя, което в превод значи Дяволския мост.



За посетителите са построени осведомителни кабини, чешми, обзорни площадки /една от тях е Орлово око/, заслони, голям брой дървени мостове и платформи. Най-атрактивна е частта с прекосяването под естествения скален Дяволски мост и през стеснения ждреловиден сектор.



Kулминацията на маршрута е една доста дълга и стръмна стълба, захваната за отвесна канара. Трябва да слезете по нея, с цел да видите въпросния прикрит водопад. Именно тя е мястото, което генерира най-вече адреналин. От тук се открива прелестна панорама към отсрещния вр. „ Свети Илия “ /вр. Ушите/ и атракцията " Орлово око ".

Тук са и пещерите „ Дяволското гърло” и „ Ягодинската пещера”. И двете са емблематични за страната ни, тъй че не трябва да ги пропускате.

Наблизо е и екопътека „ Каньонът на водопадите “, заемаща едно от челните места в класацията за обичаните планински направления на българите. Тя се намира наоколо до Смолян. По маршрута има много места за отдих. Най-високата точка от туристическия маршрут е на 1800 м. надморска височина.





Маршрутът е част от резерват Сосковчето, където се намират повече от 40 водопада. Покрай по-живописните от тях се вие пътечката, по която се минава безпроблемно и безвредно. На много места има построени дървени мостчета, панорамни площадки, беседки и пейки.

С дължина 6 км, в следствие, заради огромния туристически интерес, екопътеката е удължена на съвсем 10 км. Преминаването на пътеката през резервата дава опция за наблюдение на голям брой естествени явления и биологично многообразие. Най-впечатляващи по нейната дължина са красивите водопади, на които и тя дължи своето име. Можете да се насладите на 46 от тях, в случай че изминете целия преход. По пътеката има места за отдих, а формата и е кръгова и се връщате откъдето сте тръгнали.

Най-високият водопад от цялата система е водопадът Орфей, висок 68 м. Наречен е по този начин поради приликата си с орфеевата арфа - в интервала, когато не е доста пълноводен, се разделя на разнообразни струи, които се стичат по скалата.



По-малките водопади " Сърцето ", " Камен улей " също са забавни и доста красиви.

На финала на екопътеката идва и черешката, платформа, откъдето се разкрива прелестна панорама от високо към целия каньон, дружно с град Смолян в далечината.

Докато сме в региона, дано обърнем внимание и на една много по-популярна и наложителна за посещаване атракция – „ Орлово око”.

Платформата е издигната на ръба на канара, ситуирана на 1563 м. надморска височина. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 м.



От платформата могат да се следят Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – елементи от Пирин, Рила и обособени планински масиви в Гърция. Естествено, гледката е невероятна.



Пътят до площадката е черен, пристъпен единствено с джипове, а услугата се предлага в селото. Местните предлагат да не се изкачва върха в неприятно време, тъй като там падат доста гръмотевици. Затова и не инцидентно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.

Посочените екопътеки са безвъзмездни, а наоколо до тях са построени паркинг и уреди за бърза закуска или обичайната локална кухня. Не се колебайте да поемете на пролетно странствуване, в този момент природата се възражда пред очите ни с всеки минал час, а топлото слънце закачливо се подава отдолу под още оголените клони на дърветата. Времето като че ли красноречиво ни споделя да станем от дивана у дома и да се насладим на пролетта.

След дългата и изтощителна зима, рестриктивните мерки към пандемията и налаганата обществена отдалеченост е време да рестарт, едно събуждане освен на природата, а и на самите нас, рестарт на живота след Ковид-19.