България е предоговорила целите за въглищните централи в ПВУ
България е предоговорила промяната в Плана за възобновяване, която предвиждаше излъчванията парникови газове от въглищните централи да бъдат понижени с 40% до 2026 година по отношение на базовата 2019 година Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков след гласуването в петък на измененията в Закона за енергетиката, с които беше отсрочената за неопределен срок либерализацията на тока за бита.
Изискването за намаляването на излъчванията беше несъмнено от държавното управление като „ неизгодно “, дружно с още няколко други промени, и кабинетът стартира договаряния с Брюксел през последните месеци. Как тъкмо е променено условието и параметрите по него, не стана ясно.
В края на дебатите Станков изясни, че България е предложила на Европейската комисия пакетна договорка, която включва две съществени претенции: Да не се либерализира пазарът за битовите консуматори на ток незабавно и да се откри решение, с което въглищните централи да не бъдат ограничавани поради условието за понижаване на въглеродните излъчвания до 40%.
По думите му тя към този момент е предоговорена и въглищните централи в района ще продължат да действат.
В нито един закон няма да има орган, който да кара ТЕЦ-овете да стопират в един или различен миг, няма да има миг, в който да стигнем в хипотезата на Португалия или Испания, а непрекъснато да е ярко на българските жители, а не да има „ блекаут “.
Новината беше доказана и ръководителя на Комисия по енергетика и народен представител от Има Такъв Народ Павела Митова, която написа във Фейсбук:
Средствата по ПВУ в бранш енергетика няма да бъдат изгубени и няма да се постанова да понижаваме излъчванията си с 40% от въглищните централи при базова година 2019та “.
В договарянията бяха още отделянето на ЕСО и " Булгартрансгаз " от БЕХ и приемането на Пътна карта за климатична индиферентност.
Целта за понижаване на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% по отношение на равнищата от 2019 година до края на 2025 година беше включена в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) на България, утвърден от Европейската комисия през април 2022 година Тази цел беше част от по-широката тактика за декарбонизация на енергийния бранш и изискване за приемане на 6.3 милиарда евро европейско финансиране.
Тя беше призната от държавното управление на Кирил Петков, което изготви и внесе проекта в Европейската комисия.
През януари 2023 година българският парламент гласоподава с болшинство държавното управление да стартира договаряния с Европейската комисия за преразглеждане на този уговорката. Мотивите включваха опасения за енергийната сигурност и обществените последствия от затварянето на въглищните централи.
Досега Европейската комисия наблягаше, че задължението за понижаване на излъчванията е основен детайл от утвърждения проект и всяка смяна би трябвало да бъде обоснована с справедливи аргументи и съгласувана с останалите страни членки.
Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 Жечо Станков План за възобновяване и резистентност въглищни централи преговори
Изискването за намаляването на излъчванията беше несъмнено от държавното управление като „ неизгодно “, дружно с още няколко други промени, и кабинетът стартира договаряния с Брюксел през последните месеци. Как тъкмо е променено условието и параметрите по него, не стана ясно.
В края на дебатите Станков изясни, че България е предложила на Европейската комисия пакетна договорка, която включва две съществени претенции: Да не се либерализира пазарът за битовите консуматори на ток незабавно и да се откри решение, с което въглищните централи да не бъдат ограничавани поради условието за понижаване на въглеродните излъчвания до 40%.
По думите му тя към този момент е предоговорена и въглищните централи в района ще продължат да действат.
В нито един закон няма да има орган, който да кара ТЕЦ-овете да стопират в един или различен миг, няма да има миг, в който да стигнем в хипотезата на Португалия или Испания, а непрекъснато да е ярко на българските жители, а не да има „ блекаут “.
Новината беше доказана и ръководителя на Комисия по енергетика и народен представител от Има Такъв Народ Павела Митова, която написа във Фейсбук:
Средствата по ПВУ в бранш енергетика няма да бъдат изгубени и няма да се постанова да понижаваме излъчванията си с 40% от въглищните централи при базова година 2019та “.
В договарянията бяха още отделянето на ЕСО и " Булгартрансгаз " от БЕХ и приемането на Пътна карта за климатична индиферентност.
Целта за понижаване на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% по отношение на равнищата от 2019 година до края на 2025 година беше включена в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) на България, утвърден от Европейската комисия през април 2022 година Тази цел беше част от по-широката тактика за декарбонизация на енергийния бранш и изискване за приемане на 6.3 милиарда евро европейско финансиране.
Тя беше призната от държавното управление на Кирил Петков, което изготви и внесе проекта в Европейската комисия.
През януари 2023 година българският парламент гласоподава с болшинство държавното управление да стартира договаряния с Европейската комисия за преразглеждане на този уговорката. Мотивите включваха опасения за енергийната сигурност и обществените последствия от затварянето на въглищните централи.
Досега Европейската комисия наблягаше, че задължението за понижаване на излъчванията е основен детайл от утвърждения проект и всяка смяна би трябвало да бъде обоснована с справедливи аргументи и съгласувана с останалите страни членки.
Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 Жечо Станков План за възобновяване и резистентност въглищни централи преговори
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ