България е поставена на 71-о място по свобода на медиите

България е сложена на 71-о място по независимост на медиите в годишния показател на " Репортери без граници " - това е спад с едно място по отношение на предходната година.

Тази година България е изпреварена от Чили (70-о място) и изпреварва с едно място африканската страна Коморски острови (72-о място).

В показателя са сложени общо 180 страни от целия свят. Първите 10 страни в класацията са: Норвегия, Нидерландия, Естония, Дания, Швеция, Финландия, Ирландия, Швейцария, Люксембург, Португалия.

Съединени американски щати са на 64-о място, Китай - на 178, a Русия - на 172.

На интерактивната карта към показателя България е оцветена с кафяв цвят, което значи, че обстановката със свободата на медиите е дефинирана като „ проблематична “. Със зелен цвят са страните, в които положението със свободата на медиите е положително, а в червен цвят на картата са страните, в които положението е доста зле. В оранжево са оцветени страните, в които положението е мъчно, а с жълто са оцветени страните, в които положението е приемливо.

Какво написа в раздела за България
" Свободата на пресата е нежна и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото самостоятелни медии в България са под напън " - означават от " Репортери без граници ".

В раздела за България се показва още:

" Телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и онлайн медиите са двата съществени източника на вести в страна, в която печатните медии последователно губят своето въздействие. Политическата обязаност на членовете на Съвета за електронни медии въздейства отрицателно върху публицистичната самостоятелност на публичните медии, до момента в който независимостта на частните медии е застрашена от ползите на техните притежатели в други контролирани браншове.

Сплашването на публицисти от политици и манипулирането на избрани медии за политически цели са нормална процедура в България. Оттеглянето на министър-председателя Бойко Борисов провокира дълъг интервал на политическа неустойчивост, който понижи политическия напън върху публицистите, макар че казусът продължава да съществува.

Общата законодателна рамка на страната обезпечава минимални стандарти за отбрана на публицистите, в сходство с условията на Европейската спогодба за правата на индивида и практиката на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, неналичието на самостоятелност и ниската успеваемост на правосъдната система постоянно вършат страната безсилна пред нарушаванията на свободата на пресата. Независимите медии и проверяващите публицисти постоянно са подлагани на SLAPP каузи.

Медиите са съвсем напълно подвластни от доходи от реклама, която значително се управлява от страната. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от страна на държавното управление е лишено от бистрота, което улеснява партийното им ориентиране в интерес на медии, които поддържат държавното управление.

Разследващи кореспонденти, които отразяват проведената престъпност и корупцията, постоянно са заплашвани. Освен това медии, профилирани в тематики, свързани с малцинствата, или финансирани от фондации от Съединените щати и Западна Европа, постоянно се сблъскват с неприязън и акции на ненавист.

Постоянните закани и физически набези против публицисти в България — изключително по време на изборни интервали — са сериозен проблем. Ефектът от това принуждение, което визира най-много репортерите отвън столицата, се ускорява от равнището на безотговорност за сходни закононарушения. Непропорционалната приложимост на полицейска мощ против публицисти при всеобщи събития е систематичен проблем. "