Компютърната неграмотност на работещите забавя развитието на България
България е последна в Европейски Съюз по умения на работещите да боравят с цифрови технологии и това основава проблеми за развиването на стопанската система й. Това се споделя в отчет на Европейската комисия за напредъка на страните от Европейски Съюз в обастта на цифровите технологии, оповестен в петък.
Само един от трима (29%) българи има съществени цифрови учения, като това се отнася и за младежите от 16-годишна възраст. Това е съвсем на половина по-малко от междинните равнища в Европейски Съюз (56%). Този % не е мръднал през последните години, с изклюение на предприятията, които образоват личния състав си за работа с цифрови устройства, който е нараснал с 1% и спадът на дамите в ИКТ бранша, който за година е намалял с 2%..
Едва 11% от българите в дейна възраст имат над междинната компютърна просветеност, макар че експертите в обастта на осведомителните и информационни технологии са 3.3% от всички работещи в България. Въпреки, че губи преимущество България продължава да има най-вече дами - програмисти - 28% от заетите в бранша.
Европейската комисия споделя, че поради ниските компютърни умения " предприятията все ое срещат компликации при намирането на дипломиран личен състав, с цел да реализират нововъведения и да се разрастват ".
Докладът показва, че страната влага в научни проучвания и цифрова инфраструктура, само че не подтиква бизнеса да употребява разработките, като по този начин цифровизацията напредва постепенно. Само 8% от дребните и междинни компании в България правят електронна търговия и едвам 3% продават онлайн в чужбина.
Въпреки славата на бързия си интернет, единствено 59% % от семействата, които имат абонамент за интернет, употребяват бърза връзка при 77% за Европейски Съюз. Изостава и разпространяването на закрепен широколентов достъп до интернет със скорост над 100 Mbps, пресмята Европейската комисия. В България той е наличен за 11% от клиентите при 34%. Покритието с 5G мрежи е 0%, а разпространяването на мобилен интернет от четвърто потомство е 63% при 71% приблизително за Европейски Съюз.
Развитието на обществените онлайн услуги се затормозява отостаряла правна уредба. Само 36% от българите с достъп до интернет употребяват цифрови административни услуги (64% в ЕС). Що се отнася до цифровите услуги за бизнеса и потреблението на отворени данни от обществената администрация са над междинните в Европейски Съюз, като съгласно Еврокомисията главната причина за напредъка санационалната тактика и активността на държавната организация " Електронно ръководство ".
И през 2021 година България е измежду последните в Европейски Съюз по цифровизация, като поделя 26-то място с Гърция, оставяйки зад себе си единствено Румъния, съгласно показателя, употребяват от Европейската комисия - DESI.
Само един от трима (29%) българи има съществени цифрови учения, като това се отнася и за младежите от 16-годишна възраст. Това е съвсем на половина по-малко от междинните равнища в Европейски Съюз (56%). Този % не е мръднал през последните години, с изклюение на предприятията, които образоват личния състав си за работа с цифрови устройства, който е нараснал с 1% и спадът на дамите в ИКТ бранша, който за година е намалял с 2%..
Едва 11% от българите в дейна възраст имат над междинната компютърна просветеност, макар че експертите в обастта на осведомителните и информационни технологии са 3.3% от всички работещи в България. Въпреки, че губи преимущество България продължава да има най-вече дами - програмисти - 28% от заетите в бранша.
Европейската комисия споделя, че поради ниските компютърни умения " предприятията все ое срещат компликации при намирането на дипломиран личен състав, с цел да реализират нововъведения и да се разрастват ".
Докладът показва, че страната влага в научни проучвания и цифрова инфраструктура, само че не подтиква бизнеса да употребява разработките, като по този начин цифровизацията напредва постепенно. Само 8% от дребните и междинни компании в България правят електронна търговия и едвам 3% продават онлайн в чужбина.
Въпреки славата на бързия си интернет, единствено 59% % от семействата, които имат абонамент за интернет, употребяват бърза връзка при 77% за Европейски Съюз. Изостава и разпространяването на закрепен широколентов достъп до интернет със скорост над 100 Mbps, пресмята Европейската комисия. В България той е наличен за 11% от клиентите при 34%. Покритието с 5G мрежи е 0%, а разпространяването на мобилен интернет от четвърто потомство е 63% при 71% приблизително за Европейски Съюз.
Развитието на обществените онлайн услуги се затормозява отостаряла правна уредба. Само 36% от българите с достъп до интернет употребяват цифрови административни услуги (64% в ЕС). Що се отнася до цифровите услуги за бизнеса и потреблението на отворени данни от обществената администрация са над междинните в Европейски Съюз, като съгласно Еврокомисията главната причина за напредъка санационалната тактика и активността на държавната организация " Електронно ръководство ".
И през 2021 година България е измежду последните в Европейски Съюз по цифровизация, като поделя 26-то място с Гърция, оставяйки зад себе си единствено Румъния, съгласно показателя, употребяват от Европейската комисия - DESI.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ