САЩ и НАТО питат европейските страни: Готови ли сме да изпратим мироопазващи сили в Украйна?
България е получила въпроси за вероятно присъединяване в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна. Това потвърдиха за Българска национална телевизия от Министерството на външните работи.
От посолството на Съединените щати у нас и посредством непрекъснатата ни делегация в НАТО са изпратени 6 въпроса към България. В документа се пита кои страни биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били подготвени да разположат войски в Украйна като част от спокойно решение, както и какъв би трябвало да бъде размерът на възможните сили, ръководени от Европа.
Решението за изпращане на български войски в Украйна е извънреден прерогатив на Народното събрание, показват от Министерството на външните работи.
Позицията на България е безапелационна - Украйна би трябвало да получи ясни и надеждни гаранции за своята сигурност и сама би трябвало да взе участие в договарянията за своето бъдеще.
Същото писмо с 6 въпроса е изпратено от американската администрация и до всички столици на Стария континент, където от през вчерашния ден господства дебатът за присъединяване на европейски бойци като гаранти за мира в Украйна.
На изключителна среща на върха в Париж, свикана от президента Еманюел Макрон, европейските страни се сплотиха към поддръжката за Украйна, само че не и към концепцията за изпращане на европейски войски.
Британският министър председател Киър Стармър първи не изключи изпращането на военни на украинска територия, " в случай че това бъде нужно ". Още предходната година сходна концепция беше стартирана и от френския президент Еманюел Макрон.
Швеция също не изключи присъединяване си в сходна задача след вероятно преустановяване на огъня в Украйна.
На другия полюс - изрично срещу са Полша, Словакия и Унгария.
Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предварителните парламентарни избори - от държавното управление на Олаф Шолц отхвърлиха концепцията, само че от Християндемократическия съюз, който се чака да завоюва вота в неделя, са " за " изпращането на военни.
Сред колебаещите се страни се подреждат още Дания, Испания и Нидерландия.
Срещата и най-много форматът ѝ бяха разкритикувани от някои страни като Чехия и Румъния, защото те нямаха представители, без значение, че се намират в непосредствена непосредственост до Украйна.
След срещата в Париж френският президент Еманюел Макрон е разговарял по телефона с украинския президент Володимир Зеленски и го е срещнал с хода на диалозите. Макрон е разговарял и с американския президент Доналд Тръмп.
Паралелно със срещите на европейските водачи и телефонната дипломация, пратеникът на Съединените щати за Украйна - Кийт Келог се срещна през днешния ден с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, откакто през вчерашния ден беседва с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Келог има планувани диалози и с президента на Полша Анджей Дуда, а по-късно ще бъде и в Киев за диалози с президента Володимир Зеленски.
От посолството на Съединените щати у нас и посредством непрекъснатата ни делегация в НАТО са изпратени 6 въпроса към България. В документа се пита кои страни биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били подготвени да разположат войски в Украйна като част от спокойно решение, както и какъв би трябвало да бъде размерът на възможните сили, ръководени от Европа.
Решението за изпращане на български войски в Украйна е извънреден прерогатив на Народното събрание, показват от Министерството на външните работи.
Позицията на България е безапелационна - Украйна би трябвало да получи ясни и надеждни гаранции за своята сигурност и сама би трябвало да взе участие в договарянията за своето бъдеще.
Същото писмо с 6 въпроса е изпратено от американската администрация и до всички столици на Стария континент, където от през вчерашния ден господства дебатът за присъединяване на европейски бойци като гаранти за мира в Украйна.
На изключителна среща на върха в Париж, свикана от президента Еманюел Макрон, европейските страни се сплотиха към поддръжката за Украйна, само че не и към концепцията за изпращане на европейски войски.
Британският министър председател Киър Стармър първи не изключи изпращането на военни на украинска територия, " в случай че това бъде нужно ". Още предходната година сходна концепция беше стартирана и от френския президент Еманюел Макрон.
Швеция също не изключи присъединяване си в сходна задача след вероятно преустановяване на огъня в Украйна.
На другия полюс - изрично срещу са Полша, Словакия и Унгария.
Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предварителните парламентарни избори - от държавното управление на Олаф Шолц отхвърлиха концепцията, само че от Християндемократическия съюз, който се чака да завоюва вота в неделя, са " за " изпращането на военни.
Сред колебаещите се страни се подреждат още Дания, Испания и Нидерландия.
Срещата и най-много форматът ѝ бяха разкритикувани от някои страни като Чехия и Румъния, защото те нямаха представители, без значение, че се намират в непосредствена непосредственост до Украйна.
След срещата в Париж френският президент Еманюел Макрон е разговарял по телефона с украинския президент Володимир Зеленски и го е срещнал с хода на диалозите. Макрон е разговарял и с американския президент Доналд Тръмп.
Паралелно със срещите на европейските водачи и телефонната дипломация, пратеникът на Съединените щати за Украйна - Кийт Келог се срещна през днешния ден с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, откакто през вчерашния ден беседва с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Келог има планувани диалози и с президента на Полша Анджей Дуда, а по-късно ще бъде и в Киев за диалози с президента Володимир Зеленски.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ