Порошенко дал уверения на Радев за изучаването на български език в Украйна
България е получила уверението, че българската общественост в Украйна няма да бъде наранена от измененията в законодателството, които лимитират проучването на майчин език след пети клас в учебно заведение, разгласи президентът Румен Радев след среща с сътрудника си от Украйна Петро Порошенко в Ню Йорк, където двамата участват на сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Радев съобщи, че украинският президент е поел персонално ангажимент към българското малцинство: " Разбрахме се изрично, че няма да има никакви спомагателни ограничавания за проучване на български език в учебните заведения ".
Украинският дипломат у нас Микола Балтажи даде същите уверения преди ден и на ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев, разяснявайки в какво се състои утвърдената промяна.
В българската гимназия в Украйна се преподава и на български, и на украински, като до 4-ти клас образованието е на български, украинският се учи като предмет, а по-късно нещата се обръщат. Тук е неразбирането, операциите и аз неслучайно приканих българските политици да се въздържат от такава политизация, от страсти, посланикът. Той заяви, че Киев кани българския министър на образованието да обсъдят тематиката на място.
По думите му, признатият на 5 септември от Върховната рада нов закон за образованието се стреми да вкара европейските стандарти, не руската и постсъветската система на обучение. Той следвал и радикалната промяна в просветителната сфера.
Според конституцията на Украйна държавният език е украински, само че се подсигурява съблюдаване езика и на националните малцинства, в това число и на българското, акцентира дипломатът.
Балтажи добави, че наскоро извършените самостоятелни външни атестации на възпитаници в Задкарпатието, където доминира унгарското малцинство, са посочили доста ниско притежаване на държавния език, което пък на собствен ред спъвало децата по-късно при кандидатстване в украинските университети, за работа в администрацията. Така се стигало да изолираност и самоизолация на националните малцинства, което е и измежду аргументите за гласуваната законова наредба, засягаща образованието на майчин език.
" Тук е белята, че има доста операции. Затова приканих политиците да се въздържат от страсти ", изясни посланикът - " Изказват се някои политици, че надали не българският ще бъде рестриктиран в Украйна. Няма такова нещо. Децата ще могат да продължат да развиват езиковата си еднаквост ", сподели той.
Законът е даден и за експертиза на Съвета на Европа, която в Украйна се надяват да е позитивна.
По-рано България, Гърция, Румъния и Унгария приканиха Украйна да не вкарва ограничаването за проучване на майчин език. Вицепремиерът Илияна Йотова настоя за остра и безапелационна реакция на държавното управление. Тя сподели, че желанието да се отстрани проучването на майчин език след четвърти клас, значи затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс, да учат в българските университети.
Президентът Радев съобщи след срещата си с Порошенко, че са дискутирали и скоро в България да пристигна украинският министър на образованието, с който да се посочи по какъв начин по-добре да бъдат предпазени българските ползи.
По време на срещата българският държавен глава е получил увещание от украинския си сътрудник, че в процеса на децентрализация на Украйна няма да бъдат предприемани дейности за административно делене на историческия Болградски регион, в който живеят доста наши сънародници.
Обсъдена е била и опцията за отпадане на засиления надзор за бизнес активност, реализирана от български компании, очакван по силата на Постановление № 449 на украинското държавно управление, заради другите данъчни ставки в двете страни.
Българският президентът е удостоверил безапелационната поддръжка на страната ни за европейската вероятност на Украйна и е изразил подготвеност за шерване на българския опит в този развой.
Радев и Порошенко не са дискутирали въпроса за глобите против Русия.
В Ню Йорк президентът Радев организира срещи и с краля на Йордания Абдула Втори и президента на Иран Хасан Рохани, с които е обсъждал обстановката със сигурността в региона на Близкия Изток и разширението на енергийната инфраструктура, свързваща Европа с Азия, както и процеса на енергийна диверсификация за България.
На среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз, в която взе участие и българският първи посланик Екатерина Захариева, беше обсъждана обстановката в Либия. Очаква се, в границите на съвещанието на Организация на обединените нации, специфичният представител на Световната организация Гасан Саламе да показа проект за решение на обстановката в страната.
Радев съобщи, че украинският президент е поел персонално ангажимент към българското малцинство: " Разбрахме се изрично, че няма да има никакви спомагателни ограничавания за проучване на български език в учебните заведения ".
Украинският дипломат у нас Микола Балтажи даде същите уверения преди ден и на ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев, разяснявайки в какво се състои утвърдената промяна.
В българската гимназия в Украйна се преподава и на български, и на украински, като до 4-ти клас образованието е на български, украинският се учи като предмет, а по-късно нещата се обръщат. Тук е неразбирането, операциите и аз неслучайно приканих българските политици да се въздържат от такава политизация, от страсти, посланикът. Той заяви, че Киев кани българския министър на образованието да обсъдят тематиката на място.
По думите му, признатият на 5 септември от Върховната рада нов закон за образованието се стреми да вкара европейските стандарти, не руската и постсъветската система на обучение. Той следвал и радикалната промяна в просветителната сфера.
Според конституцията на Украйна държавният език е украински, само че се подсигурява съблюдаване езика и на националните малцинства, в това число и на българското, акцентира дипломатът.
Балтажи добави, че наскоро извършените самостоятелни външни атестации на възпитаници в Задкарпатието, където доминира унгарското малцинство, са посочили доста ниско притежаване на държавния език, което пък на собствен ред спъвало децата по-късно при кандидатстване в украинските университети, за работа в администрацията. Така се стигало да изолираност и самоизолация на националните малцинства, което е и измежду аргументите за гласуваната законова наредба, засягаща образованието на майчин език.
" Тук е белята, че има доста операции. Затова приканих политиците да се въздържат от страсти ", изясни посланикът - " Изказват се някои политици, че надали не българският ще бъде рестриктиран в Украйна. Няма такова нещо. Децата ще могат да продължат да развиват езиковата си еднаквост ", сподели той.
Законът е даден и за експертиза на Съвета на Европа, която в Украйна се надяват да е позитивна.
По-рано България, Гърция, Румъния и Унгария приканиха Украйна да не вкарва ограничаването за проучване на майчин език. Вицепремиерът Илияна Йотова настоя за остра и безапелационна реакция на държавното управление. Тя сподели, че желанието да се отстрани проучването на майчин език след четвърти клас, значи затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс, да учат в българските университети.
Президентът Радев съобщи след срещата си с Порошенко, че са дискутирали и скоро в България да пристигна украинският министър на образованието, с който да се посочи по какъв начин по-добре да бъдат предпазени българските ползи.
По време на срещата българският държавен глава е получил увещание от украинския си сътрудник, че в процеса на децентрализация на Украйна няма да бъдат предприемани дейности за административно делене на историческия Болградски регион, в който живеят доста наши сънародници.
Обсъдена е била и опцията за отпадане на засиления надзор за бизнес активност, реализирана от български компании, очакван по силата на Постановление № 449 на украинското държавно управление, заради другите данъчни ставки в двете страни.
Българският президентът е удостоверил безапелационната поддръжка на страната ни за европейската вероятност на Украйна и е изразил подготвеност за шерване на българския опит в този развой.
Радев и Порошенко не са дискутирали въпроса за глобите против Русия.
В Ню Йорк президентът Радев организира срещи и с краля на Йордания Абдула Втори и президента на Иран Хасан Рохани, с които е обсъждал обстановката със сигурността в региона на Близкия Изток и разширението на енергийната инфраструктура, свързваща Европа с Азия, както и процеса на енергийна диверсификация за България.
На среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз, в която взе участие и българският първи посланик Екатерина Захариева, беше обсъждана обстановката в Либия. Очаква се, в границите на съвещанието на Организация на обединените нации, специфичният представител на Световната организация Гасан Саламе да показа проект за решение на обстановката в страната.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ