България е първа по ръст на индустриално производство в Европа

България е първа по растеж на индустриално произвеждане в Европа през май. Това демонстрират сезонно изгладените данни на европейската статистическа работа Eurostat за май. Повишението на годишна база е над 20% и за първи път страната ни е водач по този индикатор в Европейски Съюз. Национален статистически институт регистрира растеж на производството, строителството и търговията на дребно за май.
След България се подреждат Дания с +17.2%, Полша (+12.5%), Австрия с +11.8% и Финландия (+5.5%). Пет страни от Европейски Съюз регистрират годишно намаляване в индустриалното произвеждане през май, а това са Малта (-4.8%), Люксембург (-2.1%), Германия (-1.4%), Франция (-1.3%) и Белгия (-0.2%).
На месечна база промишленото произвеждане в Европейски Съюз пораства с 0.6% през май по отношение на преходния месец, а нарастването за страните от еврозоната доближава 0.8%. Най-висок растеж на месечна база в Европейски Съюз се регистрира в Ирландия с +13.9%, Гърция (+2.6%) и Чехия с +2.4%. Понижение през май по отношение на април се записва в Литва (-7.6%), Нидерландия (-3.3%) и Люксембург (-2.9%).
Повишението на месечна основа в индустриалното произвеждане у нас е 1.5%.
Производството на недълготрайни потребителски артикули в Европейски Съюз нараства с 6.8% на годишна база през май, а на дълготрайни потребителски артикули има растеж от 6.3%. Същевременно, производството на сила в Европейски Съюз понижава с 1.5% през май по отношение на същия месец на 2021 година
Според данните на българския Национален статистически институт (на база, на които са данните на Eurostat), годишното нарастване на промишленото произвеждане в България през май, изчислено от календарно изгладените данни, е регистрирано в:
• преработващата индустрия - с 21.1%;
• добивната индустрия - с 18.5%;
• производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.1%.
По-съществен растеж в преработващата индустрия по отношение на същия месец на миналата година има при:
• производството, некласифицирано другаде - с 96.7% (производство на разнородни артикули, необхванати от други раздели на класификацията);
• производството на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули - с 41.2%;
• производството на питиета - с 37.5%;
• производството на транспортни средства, без коли - с 37.1%.
Намаление е регистрирано при обработката на кожи; производството на обувки и други произведения от обработени кожи без косъм - с 1.0%.
Министърът на стопанската система в оставка и вицепремиер Корнелия Нинова изясни какви са аргументите за този напредък на специфична конференция. „ Има 4 аргументи: първо – спряхме рекета върху бизнеса, второ – ограничихме кражбите и течовете, трето – държавното управление поддържа компаниите с обезщетения за скъпия ток, и четвърто – самият бизнес постави старания, с метаморфоза, с оптимизация на производството си, с цел да реализираме този резултат. Това значи повече работни места, повече налози, по-високи заплати за служащите, повече средства за безвъзмездни детски градини, за млади фамилии и за пенсионери “, акцентира вицепремиерът.
Според нея положителните индикатори не би трябвало да ни успокояват, тъй като инфлацията остава висока, а приходите са ниски. „ За да продължи тази наклонност би трябвало да има политическа непоклатимост и икономическа предвидимост. Това значи да съставим постоянно държавно управление и работещ парламент. Така ще подсигуряваме тази наклонност, която за пръв път се случва на България, да продължи “, заключи Нинова.