Ти не си Навални или как България отказа закрила на руска активистка срещу войната
България е отказала бежански статут на съветската активистка против войната в Украйна Ксения Елисеева.
Тя споделя историята си и конфликта с институциите в България, като задачата ѝ е да запознае българското общество знае по какъв начин работи системата. Тя ползва и линкове към решенията, които засягат статута ѝ.
Меdiapool разгласява без редакторска интервенция поста на Ксения Елисеева във Фейбук.
" Ти не си Навални “
Казвам се Ксения. През декември 2021 година напуснах Русия. Още тогава ми беше ясно - страната се готвеше за война. В нашия район — на границата с Украйна — започнаха да се струпват войски. Активно се изказвах против режима на Путин, участвах в акции в поддръжка на Алексей Навални и против политическите репресии.
След началото на войната всичко стана още по-страшно. В Русия хвърлят в пандиза за 8 години за антивоенни листовки, лишават деца от родители, в случай че те обществено се разгласят за мир, изтезават и убиват деятели без съд в ареста. И с всеки месец, с всеки ден ситуацията се утежнява. Наскоро съветски съд взе решение да съди човек посмъртно. Андрей Котов умря в пандиза, само че все пак ще бъде съден по дело за екстремизъм. Или още — наскоро одобриха нов закон, съгласно който може да се съди човек задочно, в случай че не е в страната, по такива членове като " дискредитация на армията на Руската федерация “.
В България продължих да показвам анти-военната си позиция - участвах в активността и митингите на придвижването " За свободна Русия “, разгласих антивоенни постове, стачкувах резултатите от следващите откраднати президентски избори пред Руското посолство, доброволствах, както мога отсам. Всичко това в Русия се счита за " дискредитация на въоръжените сили “ и се санкционира с минимум 8 години затвор. Подадох молба за леговище, тъй като знаех, че завръщането е рисково и в най-хубавия случай ще ме затворят за 10 години. В най-лошия — ще ме убият и ще ме съдят посмъртно.
ДАБ ми отхвърли протекция и апелирах в съда. По време на делата си получих две позитивни решения. АССГ удостовери, че би било рисково да се завърна в Русия и се нуждая от протекция поради “основателни опасения от гонене, учредено на политическо мнение ”. Но в този момент Върховният съд ги анулира и постанови финален отвод — без опция за обжалване.
Решението е както скандално, по този начин и съкрушително за мен.
Съдът твърди, че политическата ми интензивност е неискрена, че сякаш е подхваната само за приемане на статут. Твърди се, че митингите и активизмът ми тук в България не доближават до съветските жители, само че на никое място не се задава въпроса дали доближават до съветските управляващи, които биха ме преследвали, в случай че се завърна на територията на Русия. Съдът изисква да потвърдя " задоволителни премеждия “, игнорирайки самата същина на системата за леговище: попречване и на бъдещи репресии, а освен констатация на към този момент случили се нещастия. Ако към момента си жив и не си в пандиза - значи не заслужаваш отбрана. Това не ми звучи като юридическа логичност, а като политическа позиция.
Съдът счете, че щом съм " пътувала прекалено много “ преди подаването на молбата си за протекция, заплаха няма. Но множеството руснаци първо търсят краткотрайни пътища за избавление — визи, позволения за престояване, филантропични стратегии. Това не е мотив за отвод на леговище, това е част от правилото - факт доказан и от предходната правосъдна инстанция, чието решение Върховен административен съд отхвърля. Съдът изцяло пренебрегва действителността и заплахата на живота в Русия след началото на войната.
Първата съдийка, с която се сблъсках в този към този момент точещ се две години и половина път, ме попита: " Какъв политически деятел си ти? Ти не си Навални “.
Аз не съм Навални, само че точно такива като мен в този момент санкционират. Ние сме млади, дейни, образовани, застъпваме се за независимост и срещу диктатурата вкъщи. И тъкмо по тази причина не можем да се завърнем.
Сега не апелирам — изисквам гласност. Нека българското общество знае по какъв начин работи системата. Докато Русия всекидневно унищожава Украйна, България отхвърля протекция на руснаците, които се опълчват на тази война.
Тя споделя историята си и конфликта с институциите в България, като задачата ѝ е да запознае българското общество знае по какъв начин работи системата. Тя ползва и линкове към решенията, които засягат статута ѝ.
Меdiapool разгласява без редакторска интервенция поста на Ксения Елисеева във Фейбук.
" Ти не си Навални “
Казвам се Ксения. През декември 2021 година напуснах Русия. Още тогава ми беше ясно - страната се готвеше за война. В нашия район — на границата с Украйна — започнаха да се струпват войски. Активно се изказвах против режима на Путин, участвах в акции в поддръжка на Алексей Навални и против политическите репресии.
След началото на войната всичко стана още по-страшно. В Русия хвърлят в пандиза за 8 години за антивоенни листовки, лишават деца от родители, в случай че те обществено се разгласят за мир, изтезават и убиват деятели без съд в ареста. И с всеки месец, с всеки ден ситуацията се утежнява. Наскоро съветски съд взе решение да съди човек посмъртно. Андрей Котов умря в пандиза, само че все пак ще бъде съден по дело за екстремизъм. Или още — наскоро одобриха нов закон, съгласно който може да се съди човек задочно, в случай че не е в страната, по такива членове като " дискредитация на армията на Руската федерация “.
В България продължих да показвам анти-военната си позиция - участвах в активността и митингите на придвижването " За свободна Русия “, разгласих антивоенни постове, стачкувах резултатите от следващите откраднати президентски избори пред Руското посолство, доброволствах, както мога отсам. Всичко това в Русия се счита за " дискредитация на въоръжените сили “ и се санкционира с минимум 8 години затвор. Подадох молба за леговище, тъй като знаех, че завръщането е рисково и в най-хубавия случай ще ме затворят за 10 години. В най-лошия — ще ме убият и ще ме съдят посмъртно.
ДАБ ми отхвърли протекция и апелирах в съда. По време на делата си получих две позитивни решения. АССГ удостовери, че би било рисково да се завърна в Русия и се нуждая от протекция поради “основателни опасения от гонене, учредено на политическо мнение ”. Но в този момент Върховният съд ги анулира и постанови финален отвод — без опция за обжалване.
Решението е както скандално, по този начин и съкрушително за мен.
Съдът твърди, че политическата ми интензивност е неискрена, че сякаш е подхваната само за приемане на статут. Твърди се, че митингите и активизмът ми тук в България не доближават до съветските жители, само че на никое място не се задава въпроса дали доближават до съветските управляващи, които биха ме преследвали, в случай че се завърна на територията на Русия. Съдът изисква да потвърдя " задоволителни премеждия “, игнорирайки самата същина на системата за леговище: попречване и на бъдещи репресии, а освен констатация на към този момент случили се нещастия. Ако към момента си жив и не си в пандиза - значи не заслужаваш отбрана. Това не ми звучи като юридическа логичност, а като политическа позиция.
Съдът счете, че щом съм " пътувала прекалено много “ преди подаването на молбата си за протекция, заплаха няма. Но множеството руснаци първо търсят краткотрайни пътища за избавление — визи, позволения за престояване, филантропични стратегии. Това не е мотив за отвод на леговище, това е част от правилото - факт доказан и от предходната правосъдна инстанция, чието решение Върховен административен съд отхвърля. Съдът изцяло пренебрегва действителността и заплахата на живота в Русия след началото на войната.
Първата съдийка, с която се сблъсках в този към този момент точещ се две години и половина път, ме попита: " Какъв политически деятел си ти? Ти не си Навални “.
Аз не съм Навални, само че точно такива като мен в този момент санкционират. Ние сме млади, дейни, образовани, застъпваме се за независимост и срещу диктатурата вкъщи. И тъкмо по тази причина не можем да се завърнем.
Сега не апелирам — изисквам гласност. Нека българското общество знае по какъв начин работи системата. Докато Русия всекидневно унищожава Украйна, България отхвърля протекция на руснаците, които се опълчват на тази война.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ