90-годишният учен Петър Стоянов: Духовната ни криза няма аналог в новата история
България е обхваната от тежка духовна рецесия, която дружно с всеобщата емиграция нямат аналог в новата ни история. Тази равносметка направи пред “Труд” историкът Петър Стоянов, който преди месец празнува 90-годишен празник, издавайки следващата си книга, отдадена на националния цар Ивайло.
Сред четящите си съграждани Стоянов е прочут като един от най-ревностните откриватели на Варна. Близо половин век той събира данни и обстоятелства за историята на града, които е издал в над 150 изявления и няколко книги. Най-впечатляващата – “Одесос, остаряла и нова Варна”, е исторически етюд, в който е събрал любопитен микс от исторически обстоятелства и данни за бита, нравите, поминъка на жителите на морската столица от античността до годините преди Втората международна война. В записките си Стоянов показва, че у българина е генетично заложено да оцелява след политически и стопански погроми, като се хваща за духовността. Като най-ярък образец той сочи културния напредък във Варна в най-тежките години след Междусъюзническата и Първата международна война. Въпреки че те поставят завършек на търговски лукс, половината служащи в града остават без прехранване, а Варна е залята от емигранти от Одринска Тракия и Македония, управата и жителите на пъстрия пристанищен град основават голям брой креативен организации.
Отварят порти първият общински спектакъл и Домът на изкуството и културата, а хората преоткриват морето като извор на креативно ентусиазъм и естествена причина за нов занаят. Тогава се ражда концепцията за развиване на Варна като европейски курорт. Макар и посрещната с гневни рецензии, че градът ще се поквари, тя набира скорост и още веднъж отваря Варна към Европа. С модерните си нови морски бани след 1926 година градът възкръсва като феникс, а развиването на туризма върви ръка за ръка с бурния културен живот и благоустройството – строят се нови улици, битова канализация, електрификация. “Ето такава искрица, която е запалвала дедите ни да градят върху руини, ни е нужна през днешния ден, с цел да разсее тъмнината на бездуховността и да спре демографската криза”, надява се дългогодишният краевед.
Според него още при ръководството Стефан Стамболов в края на XIX в. при негови регулярни срещи с локалната общност било оповестено, че България потегля към Европа от Варна. Този блян обаче предизвикал спор с съветските имперски упоритости. “България постоянно е била пленник на огромни ползи поради географското си състояние, а в днешни дни отстояването на независимостта е още по-трудно, в сравнение с преди”, твърди историкът. Като любопитен подробност от комплицираните битки за въздействие на Балканите в предишното той показва рамото, което ни удря Англия за Съединението. “Британците са спрели Турция да настъпи към Пловдив. Макар и користно, с цел да натрият носа на руснаците, те са ни помогнали един единствен път”, разяснява Стоянов. Историята той заобичал още от детските си години във варненското с. Дъбравино. Хобито му се трансформирало в специалност. Завършил история във Великотърновския университет, бил е офицер, преподавател в българското школо в Братислава, учител и шеф в с. Камен бряг и Варна, както и в институтите за културно-просветни фрагменти и по интернационален туризъм. Именно там, до момента в който преглеждал архивни материали за културата в първите години след Освобождението, се запалил да изследва историята на Варна. Неусетно почнал да заделя всеки свободен момент, с цел да учи предишното на града и хората, които са го управлявали. “Варна е имала шанс с първите си кметове – били са все хора образовани, предприемчиви, интелектуалци”, споделя Стоянов.
Кръстьо Мирски, да вземем за пример, като се изключи че е бил журналист, е насочил общинската политика в интерес на по-бедните жители и построил 3 учебни заведения. Иван Церов пък сложил началото на електрификацията на Варна и на градежа на градски спектакъл, само че останал в аналите и като герой против рушветчийството със възбраната на известното тогава предписание жителите да носят кафе на служителите, в случай че желаят услуга. Сред първите кметове на морската столица е богатият Коста Ранков, който самичък построява съвременен кино-театър. Със свои средства строи първите хали във Варна и най-яркият, съгласно Стоянов, варненски градоначалник – Михаил Колони. “В двата си мандата /1881-1885 и 1890-1893 г./ той е сложил основите на съвременна Варна”, не крие възхищението си историкът. При ръководството на Колони градът бързо се развива като индустриален, търговски и курортен център.
Построените тогава просторни улици и до през днешния ден поемат трафика и са планувани по този начин, че да одобряват морския бриз, с цел да разхлаждат Варна в летните жеги. Времето на Колони и първите две следосвобожденски десетилетия са най-яркия интервал на напредък за града – тогава са съградени емблематични здания като Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, напомня Стоянов.
Сред четящите си съграждани Стоянов е прочут като един от най-ревностните откриватели на Варна. Близо половин век той събира данни и обстоятелства за историята на града, които е издал в над 150 изявления и няколко книги. Най-впечатляващата – “Одесос, остаряла и нова Варна”, е исторически етюд, в който е събрал любопитен микс от исторически обстоятелства и данни за бита, нравите, поминъка на жителите на морската столица от античността до годините преди Втората международна война. В записките си Стоянов показва, че у българина е генетично заложено да оцелява след политически и стопански погроми, като се хваща за духовността. Като най-ярък образец той сочи културния напредък във Варна в най-тежките години след Междусъюзническата и Първата международна война. Въпреки че те поставят завършек на търговски лукс, половината служащи в града остават без прехранване, а Варна е залята от емигранти от Одринска Тракия и Македония, управата и жителите на пъстрия пристанищен град основават голям брой креативен организации.
Отварят порти първият общински спектакъл и Домът на изкуството и културата, а хората преоткриват морето като извор на креативно ентусиазъм и естествена причина за нов занаят. Тогава се ражда концепцията за развиване на Варна като европейски курорт. Макар и посрещната с гневни рецензии, че градът ще се поквари, тя набира скорост и още веднъж отваря Варна към Европа. С модерните си нови морски бани след 1926 година градът възкръсва като феникс, а развиването на туризма върви ръка за ръка с бурния културен живот и благоустройството – строят се нови улици, битова канализация, електрификация. “Ето такава искрица, която е запалвала дедите ни да градят върху руини, ни е нужна през днешния ден, с цел да разсее тъмнината на бездуховността и да спре демографската криза”, надява се дългогодишният краевед.
Според него още при ръководството Стефан Стамболов в края на XIX в. при негови регулярни срещи с локалната общност било оповестено, че България потегля към Европа от Варна. Този блян обаче предизвикал спор с съветските имперски упоритости. “България постоянно е била пленник на огромни ползи поради географското си състояние, а в днешни дни отстояването на независимостта е още по-трудно, в сравнение с преди”, твърди историкът. Като любопитен подробност от комплицираните битки за въздействие на Балканите в предишното той показва рамото, което ни удря Англия за Съединението. “Британците са спрели Турция да настъпи към Пловдив. Макар и користно, с цел да натрият носа на руснаците, те са ни помогнали един единствен път”, разяснява Стоянов. Историята той заобичал още от детските си години във варненското с. Дъбравино. Хобито му се трансформирало в специалност. Завършил история във Великотърновския университет, бил е офицер, преподавател в българското школо в Братислава, учител и шеф в с. Камен бряг и Варна, както и в институтите за културно-просветни фрагменти и по интернационален туризъм. Именно там, до момента в който преглеждал архивни материали за културата в първите години след Освобождението, се запалил да изследва историята на Варна. Неусетно почнал да заделя всеки свободен момент, с цел да учи предишното на града и хората, които са го управлявали. “Варна е имала шанс с първите си кметове – били са все хора образовани, предприемчиви, интелектуалци”, споделя Стоянов.
Кръстьо Мирски, да вземем за пример, като се изключи че е бил журналист, е насочил общинската политика в интерес на по-бедните жители и построил 3 учебни заведения. Иван Церов пък сложил началото на електрификацията на Варна и на градежа на градски спектакъл, само че останал в аналите и като герой против рушветчийството със възбраната на известното тогава предписание жителите да носят кафе на служителите, в случай че желаят услуга. Сред първите кметове на морската столица е богатият Коста Ранков, който самичък построява съвременен кино-театър. Със свои средства строи първите хали във Варна и най-яркият, съгласно Стоянов, варненски градоначалник – Михаил Колони. “В двата си мандата /1881-1885 и 1890-1893 г./ той е сложил основите на съвременна Варна”, не крие възхищението си историкът. При ръководството на Колони градът бързо се развива като индустриален, търговски и курортен център.
Построените тогава просторни улици и до през днешния ден поемат трафика и са планувани по този начин, че да одобряват морския бриз, с цел да разхлаждат Варна в летните жеги. Времето на Колони и първите две следосвобожденски десетилетия са най-яркия интервал на напредък за града – тогава са съградени емблематични здания като Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, напомня Стоянов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ